Кога ще дойде денят , в който хората ще започнат да оценяват малките неща, които правиш за тях. Кога ще се осъзнаят някой хора и ще видят с какви очи пълни с обожание ги гледаш, късите телефонни разговори само за да попиташ как е ,дали всично е наред,съобразяването, доброто отношение, внимателността… не всичко е любов за една нощ,скъпа вечеря,кола или… не знам нещо друго материално. Къде остана вярността, истинската любов, подкрепата…не искам да виждам това,не искам хората около мен да са такива,не искам да робувам на “модните” тенденции на 21 век. Нито уважение виждам в хората, нито смелост , нищо друго освен неискреност ,лъжи, страх… тъжно е колко малко хора останаха с принципи и характер да отстояват себе си. Хората трябва да се научат да уважават себе си, да се научат да се обичат, не да подръжават ,а да бъдат различни, но как да го направят като за тях това е болест,инфекция. В края на крайщата поговарката се оказа много вярна- наистина има много бедняци на този свят, бедни на ценности и щастие.