Стоя си и мисля,когато след няколго години с мъжът ми имаме второ дете... Какво ли ще е тогава? Отново ли на мен ще се пада всичко? Домакиство? Че и вече и две деца? Не ме разбирайте погрешно,аз обичам мъжът си,но просто освен да ходи на работа друго не прави. От време на време ми помага ,но от време на време. Много рядко се заема цял ден примерно само той да чист и да готви,но много рядко. По цял ден съм с него,даже днес го помолих да вземе бебето поне за 1ч ,за да мога да си почина а той ми отказа.. Като се има на превдид,че аз никога не го моля да ми помога,по простота причина че съм тъпа и жалка и че той ме кара да се чувтсвам така че не мога дори да го помоля и се оказвам права днес. Уж не бе от мъжете ,които си мислят че жената гледа детето и домакиството , пък аз само на работа ходя и до там.. но ето ,оказа се че е точно такъв мъж. Онзи ден изчистих в къщи и го помолих да измия един рафт от шкафа на терасата.  Той разглоби шкафа за да измие рафта и в момента е създал кочина на терасата,която каза че ще изчисти вчера след работа но днес още стои. Вече сигурно пети ден гледам прозореца на вратата на терасат в кухяната мръсен, но не мога всичко аз да върша. Незнам защо ме поставя в такава ситуация.. Мисли си че с бебето по цял ден си почивам или и аз незнам какво? Мрази ли ме? Просто незнам.. Той изоцщо не разбира..Исками се поне за ден да е на моето място.. Да разбере на мен какво ми е . Аз напълно разбирам,че той работи.Точно затова го оставям да спи,да си почива,нщо не го карам да прави,а той да ми отвръща  така.. просто не е честно. Има дни в които не се къпя цяла седмица,защото нямам време и съм уморена,но той това не може да го проумее.. Единственото което мога да свърша в къщи са основи неща като съдове,готвене ,метене и други.. но съм изтощена.. вече шести месец е така.. преди няколко месеца бях полудяла.. бях му бясна.. постоянно му виках и мислех че ще се разделим,поне така изглеждаха нещата.. той уж разбра че ми е много трудно ,но явно през едното ухо влиза а в другото влиза.. не ме разбирайте погрешно.аз обичам детето ни,обичам и мъжът си,но е трудно когато няма кой да те замести и винаги само ти .. само ти правиш това и онова.. винаги когато се прибере си хвърля дрехите където му падне като се преоблича и аз трябва след него да му прибиррам друхите.Когато яде е същото,мързи го да си раздигне масата,плота също оставя мръсен . А когато реших да на чистя и да не готвя ,за да му дам урок ,той ми каза че, съм се грижела само за бебето и било по добре да съм си ходила. ужас направо. и съм почти сигурна,че ако той прочетет това което сега пиша ще си помисли че съм луда,че не го обичам, че какво ли още не , а то всъщност не  етака..Наистина незнам как другите майки се справят.Само аз ли съм така изтощена? Незнам..  понякога наистина се чувствам леко тъжна,жалка,чистачка,готвачка,детегледачка,и майка която има едно бебе и едно дете което уж е голямо но не е само дето не му бърша задника.. Надали сте ме разбрали правилно,но както и да е .Пиша го най-вече за да си излея чувствата,а не за да бъде прочетено.