Как бих се почувставала,ако някой ми каже че майка ми е умряла?: Историята на моят живот
Принципно избягвам да мисля за това,защото винаги се разстройвам,но отвреме на време се сещам за майка ми и брат ми. В момента единствено с баща си контактувам.Когато бях малка майка ми се грижеше за мен ,отвреме на време викаше ,но кой не вика.От друга страна все говореше лошо за баща ми. Баща ми все беше на командировки,но от друга страна изкарваше пари за семейството си. За неблагодарната си жена,момчето което е от друг мъж и кръвната си дъщеря. Да брат ми е от друг мъж,научих го случайно когато преди няколко години прочетох дневника на майка ми. С брат ми много се разбирахме ,когато бяхме малки. Бях що годе щастливо дете.После един ден всичко се промени. Нашите се караха и с брат ми стояхме един до друг. После тя си хвана друг мъж и когато вечер не се прибираше аз стоях и плачех и се молех да е добре.Незнаех какво се случва,докато накрая тя не ми каза и аз се запознах с въпросният.По късно тя ми каза ,че той я е биел и е спала няколко пъти на стълбите(защото тя си взе нещата и заживя с него). Сега си мислех ,ако разбера че е мъртва какво? Тя ме изостави и освен,че е говорела лоши неща за баща ми не ми позволяваше да се виждам с роднините отстраната на баща ми.Но затова че преди всичко се е грижила за мен,ще ми стане много мъчно.Аз съм от по-чувствитните хора. Спомням си и хубавите и лошите моменти.Помня как тя ме би с пръчката по дупето(защото до 6ти клас се напикавах,после в началото на 7ми ми дойде цикълът и спрях да се напикавам).Помня как с брат ми се пръскахме с водни пистолети и се къпехме заедно и как винаги ме защитаваше.Как един ден изведнъж той се промени и започна да се държи гадно с мен. Обиждашеме,заплашваше,опита да ме насили . Как стояхме двамата в коридора и чувахме как родителите ни се карат. Не си спомням често за това,за тях,но макар и рядко мразя така да ме налита носталгията.Това ми е като болка ,рана която винаги ще остане с мен.Никога няма да изчезне напълно и от време на време ще ме разплаква. Винаги съм се питала защо? Защо стана така?Защо брат ми от добър стана лош?Защо майка ми ме изостави?Зако всичко това се случи подяволите? Какво съм направила?С какво съм го заслужила? И много други въпроси.Може би никога няма да получа отговор ,а и честно и не искам.
Просто исках да споделя мислите си. Това може би е едиственото от всичкине неща през целият ми живот до сега ,за което ме боли най-много. Другите неща които са ме наранявали не са нищо сравнение с това.
Ето ме сега.Съпруга и майка.Имам си семейство. Не искам да потвторя техните грешки.  

Може брат ти да е станал лош, защото е напрегнат от лошите отношения между родителите ви.

Не ми се вярва,но както и да е. Май е по добре да не знам.