глава 19 - довери ми се 
(от гледната точка на Давина)
Енджъл. Той целият бе . Опитах се да бъда силна за него . С Тео го взехме. Едната му рака бе върху моето рамо,другата върху тази на Тео и го понесохме към домът му. Май вече е и наш дом. Говореше несвързано разни небивалици. Незнаеше къде се намира.  
- Енджъл остани с мен . - приказвах му 
Сложихме го да легне не леглото и започнах чевръсто да ровя за аптечка . Сигурно съм била тук доста пъти ,но нищо не помня. След известно търсене намерих аптечката. Тео ми помогна да го съблечем . Някой рани бяха за шиене,а други само за намазване и лепенка.  Бе изпаднал в бесъзнание,дори не знаех дали ще се събуди. Не искам да го загубя. Да,все още не си спомням нищо,но не искам да го загубя. 
- Спокойно той ще се оправи.- каза го все едно е нищо 
- Откъде знаеш? 
- Познавам го . Минали сме през много. - попитах го за подробности ,но точно както и Енджъл той също нищо не ми сподели. 
Ще се побъркам. Останах цяла вечер при него ,той така и не се събуди.
- Трябва да го заведем в болницата. 
- Казах ти ,че всичко ще е наред. Стига си се държала като малко дете . Порасни най-сетне! - не бе осъзнал ,че ми крещи и изведнъж се появи съжаление на лицето му
- Знам ,че си изгубих паметта,но усещам че той значи много за мен . Не е нужно да се държиш като задник,само защото се притеснявам за близък човек. - отвърнах остро. - Ще бъда в стаята си,обади се ако има промяна. - съобщих и се заключих
Днес прекарахме хубаво,защо сега трябва да се държи така?!  
- Давина. - Тео почука на вратата ми 
- Той събуди ли се ? - скокнах веднага от леглото за да отворя
- Не. - ъх
- Тогава какво искаш ? - убивах го с поглед 
- Аз.. - прекъснах го 
- Не ме инетресува. - и тръшнах вратата в лицето му
Той е пълен кретен,а аз го помислих за мил. Да може да е мил ,но само когато поиска . През другото време е просто гаден. Как изобщо двамата са приятели?
Няколко часа по-късно към 00:00ч през нещо някой отново почука на вратата ми . 
- Махай се Тео. - леко изпищях 
- Не е той . - обоже събудил се  е. Така се радвам.
- Най накрая си отворил очи. - казах с облекчение ,когато видях лицето му 
- Моля те ела с мен . - той ми подаде ръка
Аз не попитах къде,просто се качих в колата му и той потегли.  След известно каране той спря. Тази част от града не ми е позната. Мисля,че е някъде към края. 
- От тук се вижда целият град . - качихме се на най-голямата сграда в града
Дори незнам ,защо е поставена там . Просто няма смисъл. Бе тъмно,а светлините от града изглеждат като светулки на фона му. Бе прекрасно, също така и очарователно да бъда тук с него. 
- Няма да ми кажеш ,нали? - не бе точно въпрос,аз знаех че той нищо няма да ми каже
- Не, просто е сложно. 
- Знаеш ,че аз заслужавам да знам . Когато те видях си помислих ,че сънувам. Целият бе .. Не вярвах ,че дори ще се събудиш. Незнам какво бих правила без теб. - наистина
- Виж в момента нищо не мога да ти кажа,но когато му дойде времето бъди спокойно всичко ще се изясни и ще си дойде на мястото. Просто сега не му е времето. Мога само да ти кажа,че каквото и да става всичко ще бъде наред. Аз няма да те изоставя. Още от първият ден в който те срещнах ,ти си ми всичко. Да Тео ми е приятел,но той е опък характер. Преминал съм през много . Никога не съм те мислил за беззащитна,защото само да поискаш може да срищаш задника на всеки . Просто ми имай доверие,Давина. 
- Вярвам ти . - само това успях да кажа и го прегърнах 
Стояхме там ,говорехме си и просто гледахме светлините.
(от гледната точка на Енджъл)
Това може би е вторият път,когато бях напълно искрен с нея. Пръвият път бе когато бяхме пияни. Още утре трябваше да говоря с Дафни. Незнаех какво точно да и кажа. Предполагам че ще остана с нея или ще я оставя. Давина ми каза какво е станало с Тео,аз и казах вече че е опък характер. Каза също ,че не си пада по него,но аз съм на друго мнение. Ако трябва да съм честен обичам я . Обичам я като повече от прияетел. Луд съм по нея от много време насам ,но след всичко случило се незнам сега тя какво чувства. Не че преди съм знаел.
Няколко часа по късно се прибрахме . Обещах и че ще остана при нея,поне докато заспи. После станах и си направих кафе. Раните ми все още бяха пресни,всичко ме болеше. Щях да и кажа ,наистина щях ,но сега не е моментът . Много и се насъбра. 
- Браво буден си . - каза Тео 
- Да. Благодаря ,че не си и казал нищо . 
- Няма защо . 
- Също така ти казах да не се държиш лошо с нея .  - нямаше да се намесвам в техните отношения,нека се оправят сами .  - Просто ти припомням . - той само кимна
- Ще ми кажеш ли какво се случи ,за да си такъв? Не трябваше да те пускам сам . 
Не исках да си спомням . След като Сайри бе тук бях уплашен . Давина бе всичко за мен и незнам как той го знаеше.Стоеше срещу мен и без страх ме заплашваше,въпреки че знаеше на какво съм способен. Не само аз бях ранен ,той също пострада и извика неговите хора да му помогнат . Ако не бяха те може би  и двамата щяхме да сме мъртви сега. Аз му казах че шансовете му да се върне при мен свършиха и въпреки че е мой брат , и въпреки че го обичам адски много . Не можех повече да продължавам с това . Всичките ми опити да си го върна бяха безуспешни. Затова просто му го казах ,дадох му псоледен шан и той го пропиля отново. Обявих му война и след първата битка и двамата едвам дишаме. Наистина този път бях напълно блокирал. Нямах никаква идея какво да правя или какво ще се случи. Незнаех как да опазя Давина ,нито Тео. Знаех само ,че последната битка предстои и въпреки всичко което се случи през изминалите години,аз съм напълно неподготвен за нея .