3
Събудих се, както обикновено в шест часа заедно от алармата
ми, и я изключих. Опитах се неуспешно да се отдалеча от Лиам. Главата ми беше на гърдите му, а краката ми - увити около сутрешната му ерекция, която беше толкова характерна за всички момчета. Той беше сложил едната си ръка под коляното ми и го притискаше към чатала си, а с другата обвиваше кръста ми. Когато
се опитах да се преместя, затегна хватката си и промърмори как не
иска да ходи повече на училище. Преместих ръката си и го потупах по корема.
- Шест часът е - побутнах го отново, след като не отвори очите си.
Той изстена и ме стисна по-здраво, като едновременно цялата ме прехвърли върху себе си. Усещах ерекцията му да се притиска между краката ми. Ахнах от усещането, беше странно, но в същото време - много хубаво. Какво, по дяволите, не беше наред с мен? Това
беше Лиам, за Бога! Опитах се да се измъкна, но това само създаде триене между нас. И то на такива места, на които не исках да си представям как най-добрият приятел на брат ми ме докосва. Тялото ми изтръпна и аз не можех да спра лекия стон, който се изплъзна от
устните ми.О, Боже, чувството наистина беше приятно!
- Лиам! - тихо извиках.
Той отвори очи и ме погледна шокирано. Изражението му бързо се промени в самодоволно и точно в момента исках да го изтрия от лицето му.
-Е, здравей, ангелче! Уау, това се случва за първи път - измърка, докато вдигаше игриво вежди и се хилеше като идиот.
- За бога, ще ме пуснеш ли най-сетне?
Лиам вдигна ръце и аз бързо се претърколих.
- Шест часът е - изръмжах се намръщих.
Той се завъртя на една страна и ме погледна.
- Добре. Не се сърди за това цял ден. Моля те! Не съм осъзнал, че правя това. Съжалявам, ангелче! Чуваш ли? - прошепна, целуна ме по челото и бързо скочи от леглото, за да се облече.
- Да, както и да е - промърморих, докато лежах на топлото
място, от където той току-що беше станал и където се бяхме
въргаляли до преди малко.
- Ще се видим по-късно - намигна и изскочи през прозореца.
Завъртях се и зарових лицето си във възглавницата му. Все още можех да усетя аромата му, който ме караше да се чувствам толкова сигурна и спокойна. Обърнах се и си легнах за още час спокоен сън.Облякох се, без да бързам както вчера и пуснах ipod - а си. Щастливо, с танцова стъпка, заслизах по стъпалата, когато го видях.
Отново ядеше от зърнената ми закуска.
Всеки шибан ден! Въздъхнах и откраднах купата от ръцете му.
- По дяволите, Лиам! Има сигурно още четири вида зърнени
закуски, но не, ти ядеш само от моя любим. Защо? Просто искаш да ме ядосаш ли? - попитах намръщено и започнах да ям закуската си.
- Добро утро и на теб, ангелче! - отговори с весела усмивка.
- Да, да. Здрасти.
Тръшнах се на стола и продължих да ям закуската си, когато
Джейк влезе в кухнята.
- Здравейте, хора! Готови ли сте да тръгваме? - попита и както
обикновено ни подаде по една кутия сок.
Двамата кимнахме и се запътихме към колата на Лиам.
Когато стигнахме в училище, Шон ме грабна и издърпа, за да
говори с мен.
- Какво става? - загрижено попитах.
Той имаше леко безумен поглед, а косата му беше щръкнала, все едно я бе дърпал или прекарвал пръсти през нея в продължение на доста време.
- Забравих, че утре е рождения ден на Тери! И нямам никаква
идея какво да й подаря - изплака отчаяно, като прекара пръстите си по косата, което потвърди подозренията ми защо бе в това състояние.
- Успокой се, все още имаш време. Какво харесва? - попитах,
докато мислех за Тери и всички неща, които знаех за нея.
- Искам да й взема нещо, което да й остане за спомен. Но просто не знам какво -той затвори очите си и очевидно беше на ръба да получи нервен срив.
- Шон, успокой се! Какво ще кажеш за някакви красиви обеци?
От тези малките с винтчетата? Също така, може да й вземеш нова кутия за бижута и да ги сложиш вътре - предложих и лицето му светна.
- Дааа! В момента тя има една, която изглежда стара и грозна. Това е чудесна идея! О, Боже, благодаря ти, Амбър! Дължа ти толкова много. Ще отсъствам от сутрешните часове, за да отида и да купя подаръка.
Усмихна се развълнувано и се затича, докато ми казваше чао
през рамо. Тръгнах към училището и забелязах, че беше почти празно.
По дяволите, дали не бях закъсняла? Започнах да тичам по
коридора и забелязах Лиам и няколко негови приятели да вървят към мен.
- По-бавно, ангелче, ще паднеш - извика и се засмя към мен,
докато подтичквах към него.
Когато го подминах, той подложи крака си, за да ме спъне, но
преди да падна на пода ме хвана здраво през кръста и ме изправи.
- Господи, ангелче, знам, че съм секси, но няма нужда да падаш в краката ми -подразни ме той, което накара всичките му приятели да се засмеят.
Ударих го силно по гърдите и го погледнах втренчено.
- О, ти знаеш, че го харесвам грубо, ангелче - промърмори със
зловеща усмивка.
Все още не беше пуснал ръката ми и се притисна към тялото ми. Ръцете му се спуснаха надолу към задника ми.
-Мм, хубаво! - измърка в ухото ми.
Не обичах да ме докосват, това връщаше спомени за баща ми. Ахнах и преди дори да се замисля какво правех, вдигнах коляно и го ударих в топките. Той изгрухтя и бързо ме пусна, след което се сви и хвана слабините си.
- Разкарай шибаните си ръце от мен! - изкрещях, като се
опитвах да не заплача.
Борех се за глътка въздух, а ръцете ми трепереха. Опитах се да избягам, но той ме хвана за ръката и ме издърпа обратно към него.
- Ангелче, знаеш, че се шегувах! Никога не бих те наранил! -
простена.
Гласът му беше дрезгав и звучеше, сякаш го боли.
Той погледна право в очите ми и така можех да видя честността в дълбоките му сини очи, които се бяха насълзили. Издърпа ме към себе си и ме прегърна като допря устните си на извивката между рамото и врата ми. Дишаше тежко, а това изпрати топли вълни надолу по гърба ми. Винаги, когато плачех на рамото му, той правеше точно това, защото беше единственото нещо, което ми помагаше. Можех да усетя как сърцето му биеше бързо срещу гърдите ми. Фокусирах се в това да дишам в неговия ритъм. Вдишвах
аромата му и така, докато не се успокоих. Отдръпнах се от него и видях в погледа му съжаление.
- Съжалявам, Ангелче, не трябваше да правя това, просто не
помислих! - каза извинително.
Кимнах и избърсах лицето си с ръкав.
- Аз също съжалявам, нараних ли те? - попитах, потрепвайки
при мисълта с каква сила го бях ударила с коляно.
- Добре съм. Всичко беше по моя вина - отговори и се наведе, за да погледне отново в очите ми.
Бързо погледнах настрани, чувствах се некомфортно. Имах
усещането, че когато Лиам ме погледнеше, ме виждаше такава, каквато съм. Тази, която се опитвах да скрия от всички. Уплашенотомалко момиче, което не обичаше да бъде докосвано, защото това събуждаше спомените от неделите. Неделите, през които баща й я слагаше да седне на дивана, след което я преместваше в скута си.Когато хората ме докосваха, без значение момичета или момчета, сърцето ми полудяваше и започвах да се чувствам зле. Единствените, с които това не ми се случваше бяха майка ми, Джейк
и Лиам. Това беше и причината, поради която не излизах на срещи.Мисълта, че някой щеше да ме докосне или целуне караше кожата ми да настръхва.Погледнах настрани и видях голямото мокро петно, което бях направила на ризата му докато плачех. Опитах се да го попия
намръщено.
- Съсипах ризата ти.
- Имам и други, ангелче, не се притеснявай за това - отговори с лека усмивка, не тази, която даваше на другите хора. Беше истинска усмивка, такава каквато обикновено ми даваше през нощта. Или когато нямаше никой около нас.
Огледах се наоколо и видях, че бяхме останали сами в коридора.
Ахнах.
- Къде отидоха всички? - измърморих отчаяно, докато гледах
надолу по коридора.
- Влязоха в час — отговори. - Хайде, няма смисъл да влизаме,
щом сме закъснели толкова много. Защо не отидем да си вземем нещо за пиене?
Започна да ме побутва към паркинга.
- Каквоо? Лиам, не мога да пропусна час! - проплаках.
Огледах се наоколо, за да видя дали някой беше забелязал как двама ученици, току-що избягаха от училище. Той се засмя.
- Хайде, Ангелче, един час няма да навреди. Ти, така или иначе, вече си закъсняла с десет минути.
Отвори пасажерската врата и ми показа с жест да вляза.
Въздъхнах и неохотно се качих. Нямах нищо против да прекарам малко време с Лиам, просто не знаех с кой Лиам щях да бъда. Този, който през деня, или този – през нощта. Лиам през нощта беше внимателен, нежен и грижовен. Но през деня беше флиртаджия, мъжка курва и идиот. Въпреки това, който и Лиам да беше, пак се чувствах сигурна и защитена.Обърнах се да го погледна докато шофираше и видях, че се усмихваше.
- Какво ти става? - попитах, като леко се притесних, да не бе
измислил нещо, което да ме злепоставше.
- Какво имаш предвид? Не мога ли да бъда щастлив, че ще
прекараме малко време заедно? - защити се със закачливо
намигване. Извъртях очи и простенах.
Чудесно, час с дневния Лиам, ето това беше най-лошия ми
кошмар. Не обърнах внимание къде отивахме, затова се изненадах, когато спряхме на паркинга на ледена пързалка.
Лиам се усмихна и слезе от колата , а аз го последвах
намръщено.
- Какво правим тук? - попитах, когато той започна да ме побутва да вляза вътре.
Може би там имаха някакво хубаво кафе или нещо такова, това беше единствената причина, поради която би ме довел тук. Лиамигнорира въпроса ми.
- Два моля - каза на момичето зад щанда и й подаде пари.
Ахнах, наистина ли щяхме да се пързаляме? Бях карала кънки на лед и преди, но бях пълна катастрофа.
- Нуждаете ли се от кънки? - попита момичето с приятелска
усмивка, докато очите й дискретно го огледаха.
- Да, единадесети и пети номер, моля - отговори Лиам, и ми
намигна. Аз се намръщих, докато говореше. От къде, за Бога, знаеше номера на обувките ми?Тя му подаде два чифта кънки за лед и той се усмихна. Грабна ръката ми и ме замъкна към пейките. Забелязах, че момичето не спираше да го оглежда докато вървеше. В действителност, тя облиза
устните си докато зяпаше задника му.Засмях се, което я накара да се засрами и да погледне встрани.
- Какво е толкова смешно? - попита Лиам, като ме гледаше
учудено.
- Имаш още една фенка –отбелязах и кимнах с глава към
момичето. - Ти просто не можеш да се укротиш нали? – закачих го с усмивка.
- Не се тревожи, не се интересувам от нея - отговори с поглед,
който сякаш искаше да ми каже нещо.
- Да се тревожа? Лиам, аз не се тревожа - присмях се и извъртях очи.
Обухме кънките и тръгнахме към леда. Нямаше никой друг
освен нас, вероятно защото беше още 9 часа сутринта.
- Защо правим това? Много добре знаеш, че не мога да карам -
трепнах, докато се взирах в леда. Започвах да се паникьосвам, но той се засмя и ме издърпа.
- Знам, помня. Не се притеснявай! Аз ще ти помогна.
Лиам и брат ми играеха в отбора по хокей на лед в училище,
Джейк беше вратар, а Лиам нападател. Двамата се пързаляха от години, но за мен беше нещо непостижимо.
Обичах да гледам как хората се пързалят. Винаги бях искала да се науча, но просто не можех да стоя изправена. Докато пристъпвах бавно по леда, Лиам хвана ръцете ми и ме избута напред. Плъзна се назад, като не спираше да ме гледа.
- Огъваш глезените си, ангелче, опитай се да ги държиш прави! Така ще имаш повече контрол - посъветва ме той.
Опитах се да стоя изправена, но усетих как краката ми се огъват под мен. Лиам незабавно ме хвана за кръста и се завъртя, за да ме свлече върху себе си и да омекоти падането, и се захили под мен. Избутах се нагоре на колене. Оказах се, че съм го възседнала. Преместих се и седнах до него. Не можех да се изправя, затова изчаках той първи да се стане.
- Добре, опит номер две - засмяно ме издърпа отново на крака.-Изправи се и стой така, а аз ще те дърпам наоколо, докато намериш баланса си.
Ритна леко кънките ми, , за да се доближат една до друга и
здраво стисна ръцете ми.Успях да се задържа изправена за известно време, но отново загубих баланс. За пореден път, той ме хвана през кръста и паднахме
върху него.
- Защо продължаваш да правиш така? –мърморех, докато се
изправях се в седнало положение.
Можех да усетя как ледът се просмуква по дънките ми, което ме накара да потреперя.
- Правя какво? – попита Лиам с объркано изражение.
- Всеки път, когато тръгвам да падам, ти ме предпазваш като
падаш на гърба си, за да падна върху теб. Така ще се нараниш -обясних намръщено.
Той сви рамене.
- По-добре аз, отколкото ти - промърмори под нос, и отново ме
дръпна на крака.
Погледнах го с шокирано изражение. Наистина ли беше казал това? Правилно ли бях чула?
- Ставаш все по-добра, издържа поне минута последния път –
закачи ме с типичната си усмивка.
Добре, това вече приличаше на този Лиам, който познавах.
Просто не бях дочула правилно. Това бе всичко.
- Ха, ха. Е минута е супер за мен. Много добре знаеш, че не ме
бива – изръмжах и веднага залитнах отново.
Успя да ме задържи права този път. Хвана бедрото ми, притисна телата ни едно в друго и ме вдигна от леда, така че да предотврати поредното ми разчекване. Усетих как сърцето ми започна да бие по-бързо, но не беше от страх, че някой ме докосваше. Беше нещо различно, нещо, което не можех да разбера. Изчервих се и погледнах настрани, когато ме постави на краката ми.
- Защо се изчерви? - попита намръщено, но му личеше, че се
забавляваше.
- Не съм. Просто ми е студено. Мисля, че дупето ми е
замръзнало.
Обърнах се, за да му покажа мокрите си дънки като триех дупето си , в опит да го загрея. Чух го как си пое дълбоко въздух и изпусна въздишка. Погледнах назад. Седеше със затворени очи, и се мръщеше, все едно изпитваше болка или нещо такова.
- Добре ли си? - попитах, като все още търках дупето си. Той
кимна и свали ризата си, като остана по-леко свлечените си дънки и впитата си тениска, показваща мускулите му отдолу.Сложи ризата си около кръста ми и я завърза на възел отпред.
- Какво правиш? Ще замръзнеш - скарах му се и опитах да
отвържа възела, който той току-що беше направил.
- Не се притеснявай, аз съм добре. Следващия път ще донеса
резервен пуловер за този готин задник - отговори, и в същото време ме грабна и започна да ме пързаля отново наоколо.
Следващият път? Какво искаше да каже с това? Не че не се
забавлявах, но да бъда тук с Лиам беше странно. Чувствах се
странно. Е, това не беше точно така, в действителност се чувствах страхотно, което беше странно.
- Ето това е, схвана го - изгука, което разбира се ме накара да
загубя баланса си отново.
Отделих се от него, като се смеех истерично за трети път. Добре, това беше забавно и не болеше.
Обикновено, като идвах с Джейк и той се опитваше да ме научи да карам, просто ме оставяше да падам на дупето си всеки път. В рамките на тридесет минути ставах толкова насинена и наранена, че просто се предавах.Виждаш ли, забавляваш се - засмя се Лиам, докато изтупваше
ледените снежинки от гърба си, след което ме дръпна обратно.Успяхме да обиколим пързалката три пъти, преди да падна отново. Наистина ставах все по-добра.
След известно време, което изглеждаше като цяла вечност,
пързалката започна да се пълни с хора и коремът ми започна да къркори. Започвах да падам все по-рядко, но продължавах да го държа в смъртоносната си хватка.
- Колко е часът? - попитах небрежно, когато спряхме отстрани
до пързалката. Първият час сигурно вече беше минал. Лиам извади телефона от джоба си, пое дълбоко въздух и изсъска.
Добре, това не прозвуча добре, може би бяхме пропуснали и
втория час.
- Ох, ангелче, часовете свършат след час - каза притеснено.
- КАКВО? - почти извиках, и така го накарах да трепне, което
пък ме накара да загубя баланс.
Лиам веднага ме сграбчи и ме блъсна в пластмасовата стена на площадката, за да ме задържи изправена. Тялото му се притисна в моето. Лицето му беше на сантиметри от моето. Сърцето ми отново забърза ритъма си , а той не мърдаше, просто стоеше и ме гледаше втренчено в очите. Започнах да се чувствам замаяна. Изведнъж
осъзнах, че бях спряла да дишам и поех дълбоко въздух. Това го накара да излезе от това състояние. Отдръпна се, но остави ръката си на кръста ми, за да ме държи изправена.
- По-добре да тръгваме. Ако брат ти разбере, че съм бил с теб
цял ден, ще ми отреже топките - престори се на ужасен Лиам, което ме накара да се засмея.
Вместо да ме хване за ръката, той продължаваше да ме държи за кръста, и да се пързаля назад, като ме дърпаше с него. Не знаех какво да правя с ръцете си, затова ги сложих на раменете му. Когато започнах отново да падам, той се наведе и ме грабна в ръце. Повдигна дупето ми с една ръка сякаш бях лека като перце. С другата, уви бедрата ми около кръста си. Завъртя се на място и започна бързо да се пързаля напред. Което си беше доста
страшничко. Задържах дъха си и сложих ръце на врата му, като го стисках с всички сили. Може би го задушавах, но той не се оплакваше. Вместо да тръгне към изхода, както очаквах, Лиам обиколи пързалката още веднъж, след което излязохме и ме тръсна на пейката.
Какво за бога беше това?
- Защо го направи? - попитах, защото се почувствах
некомфортно.
До сега цялото ми тяло, беше увито около неговото. Не знаех
обаче защо, след като всяка вечер неговото тяло беше увито около моето, този път го усещах различно.
- Направих какво, ангелче? - погледна ме с объркан поглед.
Посочих към леда.
- Обиколи пързалката още веднъж? Защо просто не излезе от
изхода, а го подмина? - обясних намръщено, като в същото време се усмихвах. Това момче беше наистина странно.
За секунда се смути, но след това промени изражението си с
обичайната „ще накарам всички момичета да се разтопят“ усмивка.
- Ти ме бавеше през цялото време, просто исках да направя една обиколка като гледам само напред, това е всичко - сви рамене.
Точно така, сега се чувствах виновна, че не му бях позволила да се забавлява, защото трябваше да ме наглежда през цялото време.
- Лиам, върви и се попързаляй малко. Аз ще стоя тук, няма
проблем. Ти също трябва да се позабавляваш - предложих с усмивка.
Той се ухили.
- Беше ми много забавно.
Изражението му изглеждаше напълно честно. Бързо отиде и взе обувките ни.
На път за училище, Лиам отби към Mcdonalds и спря пред
прозорчето за поръчване.
- Здравейте, мога ли да ви помогна с нещо? - попита
говорителят.
- О, да, искам едно Биг Мак меню с кола, както и едно меню с
двоен чийзбургер и ягодов млечен шейк. Все още ли предлагате онези топени сиренца? - отговори Лиам.
- Да, предлагаме ги - изпука говорителят.
Той се ухили.
- Чудесно! Една порция и от тези, моля.
Бях втрещена. Току-що беше поръчал точно, какво исках.
Обърна се към мен и се намръщи.
-Защо ме гледаш така? Грешно ли поръчах? - попита загрижено и се обърна към прозореца, за да промени поръчката.
Поклатих глава, докато го гледах изумено.
- Как разбра, какво искам?
Той просто се засмя.
- Ти винаги поръчваш едно и също нещо, ангелче. И обичаш
тези отвратителни сиренца, но те не ги правят винаги, затова... - сви рамене и подкара колата към следващия прозорец.
Добре, вече започвах да се притеснявам. Първо, знаеше номера на обувките ми, сега знае какво си поръчвам от Mcdonalds? Имам предвид, били сме тук заедно с Джейк хиляди пъти, но дори той не знаеше какво си поръчвах. А ми беше брат, за Бога! Лиам се засмя
отново и паркира на едно празно място, за да може да се наядем.Започна да да ми разказва за някакъв концерт, на който искаше да отиде. И за някакъв филм със зомбита, който бил гледал, и който със сигурност щеше да ме стресне до смърт. Изненадах се колко лесно можеше да се говори с него. Преди, никога не бяхме прекарвали толкова време насаме. Обикновено бяхме с Джейк, с цял
куп момчета, с още някакви отрепки, които искаха да се хвърлят отгоре му, или спяхме. Открих, че той беше много готин и забавен човек. Не можех да спра да се питам защо криеше тази невероятна личност зад курвенско и свинско поведение. Трябваше по-често да
бъде такъв.
- Може ли да те попитам нещо, ангелче? - попита със сериозен поглед.
Кимнах и довърших останалия си млечен шейк.
- Не ми ли вярваш? Как можа да си помислиш, че ще те нараня по-рано в училище? Имал съм много възможности да те докосвам или да те насиля да направиш нещо, което не искаш. Не мислиш ли? Защо помисли, че бих те наранил? - попита нещастно.
Поех си дълбоко въздух.
- Изненада ме, това е всичко. Вярвам ти, Лиам, наистина! Знам, че не би ме наранил, просто ми е трудно. Не обичам хората да ме докосват - намръщих се, защото нямах голямо желание да говоря.
Никой не беше настоявал да научи подробности за това, което бях преживяла с баща ми. Отказах да отида на терапия, след като той си тръгна. Мама и Джейк се бяха опитали да ме накарат да говоря със специалист, но аз отказвах, защото не исках никой да знае. Срамувах се всички неща, които той беше направил с мен и с това, което ме караше да правя. Никой не ме насилваше да говоря и затова ги обичах още повече.
Лиам хвана ръката ми.
- Знам, че не обичаш, но аз никога не бих те наранил. Имам
нужда да знаеш това –настоя той докато, като правеше кръгчета по ръката ми.
Все още изглеждаше наранен и разстроен и аз исках да го
накарам да се почувства по-добре. Просто не знаех как.
Единственото, което можех да направя, бе да кажа истината.
- Лиам, когато хората ме докосват сърцето ми започва да бие
твърде бързо, започва да ми се гади, чувствам се замаяна и нямам никакъв контрол върху това. Единствените хора, с които не се случва, сте мама, Джейк и ти. Съжалявам, ако съм те разстроила, просто не мога да го контролирам! Вярвам ти, настина!
Изглежда думите ми го накараха да се успокои и лицето му
светна.
- Добре, тогава да тръгваме преди брат ти да ме нападне като
куче и разкъса гърлото ми - изкикоти се той.
Облегнах се назад в седалката си докато той ни закара обратно до училището. Спряхме на училищния паркинг пет минути преди последния звънец.
- Хъм, ангелче, може би е най-добре да не казваме на брат ти за днес. Не се очаква да излизам с теб - каза с вдигане на рамене.
Не се очаква да излиза с мен? Какво би трябвало да означава
това?
- И защо? - попитах объркана.
Той ме погледна в очите и отново накара сърцето ми да
прескочи един удар.
- Така казва Джейк. И поради това, че съм „ отвратителна
мъжка-курва“, както често обичаш да казваш, явно мисли, че искам да пошляпам твоя готин задник - каза със самодоволна усмивка. -Което бих бил повече от щастлив да направя, ако пожелаеш. Знаеш,
като заплащане за урока по кънки - подразни ме, и ми намигна.
Ахнах. Бях прекарала целия ден с това момче, хубав ден при
това! И той да развали всичко с едно шибано изречение!
- Ти наистина си прасе понякога, нали знаеш? - изръмжах, като излязох от колата и блъснах вратата.
Сърдито се запътих към сградата по математика, където се
предполагаше, че трябва да бъда. Поне можех да се направя, че съм била там, ако идвах от правилната посока.
Видях Джейк да върви към колата, затова му дадох няколко
минути преднина преди да се запътя към тях все едно нищо не се беше случило.
- Хей, Амбс, как мина деня ти? - попита Джейк, след като влязох в колата.
- В действителност, мина чудесно, докато една уличница не се
опита да ме сваля - отговорих със свиване на рамене.
Джейк незабавно удари Лиам отзад по главата.
- Ауч, мамка му, за какво беше това? - попита Лиам, като
потъркваше удареното място.
- За това, че си свалял малката ми сестра.
- Как разбра, че съм аз? –изсумтя Лиам, а аз се захилих, когатоме стрелна с мръсен поглед и извадих ipod-а си.
- Амбс, тъй като е петък... - каза Джейк.
Простенах. Веднага разбрах за какво ставаше въпрос. Неговата седмична традиция.
- Не, без купони! Стига, Джейк, сериозно ли? Трябва ли да бъдат в нашата къща всяка седмица? Дори няма мач тази вечер. Не трябва ли да бъде купон след мача. Имам предвид, не може ли поне веднъж да бъде в някой друг? Поне една седмица? Така няма да е нужно да
чистя след пияните идиоти, приятелите ти? - попитах, докато се взирах в Лиам отново.
- Хей, не ме въвличай в това! Аз винаги помагам в почистването - извика Лиам в защита.
Въздъхнах, чувствах се победена. Брат ми правеше купони всяка петък вечер, защото нямахме родителски контрол и просто беше по-лесно. Не знам защо си бях направила труда да недоволствам за това. Щеше да се случи, независимо дали ми харесваше или не. Усилих iPod-а, за да не чувам момчетата, които коментираха предстоящите си забивки и погледнах през прозореца. Усещах как Лиам се опитваше да улови погледа ми през огледалото, но аз го
игнорирах и се престорих, че бях напълно погълната от песента.