Глава 17 - Местя се
(от гледната точка на Давина)
Тези двамата се държаха странно,но очаквах скоро да разбера какво става. Когато станах днес сутринта си помислих,че тук имам прекалено много спомени . Спомени които дори не помнех. Отидох в спалнята и извадих куфар изпод леглото. Сложих вътре част от нещата си . Няколко дрехи и разни вещи. Взех раницата си от нощното шкафче и отидох до вратата.Стоях пред нея и огледах домът си,гледах го запоследен път. Трябваше да продължа напред. Излязох и заключих вратата.
- Къде отиваш ? - обърнах се
- Тео! Оплаши ме. - изписках - Никъде не отивам. - казах
- Ами това? - посочи багажа ми
- Това ли ?! - направих се на ударена - Мислех си да се преместя.
- Хубав план. - каза съркастично - А,докато продадеш къщата къде ще живееш?- не се бях замислила ,просто исках да се махна от тук
Засмя се и ми идеше да му зашлевя още един шамар.
- В хотел. - казах несигурно,а той продължаваше да се смее - Какво?
- Стига глупости ще дойдеш при нас. - кога станаха “те”?!
- Това е домът на Енджъл,не твоят. - обиди се
- Както и да е . Сигурен съм,че той няма да е против.
След известно време незнам как,но той успя да ме убеди. Понечи да вземе куфара ми и аз го пернах леко с ръка , взех куфара и тръгнахме. Няма да му позволя да ме смята повече за малко дете,аз съм силна и независима жена.
- Ужасно си упорита. Противно на това ,което казва Енджъл. - Какво?
- Моля? - бях леко наранена от това ,което чух
- Не исках да те обидя ,просто.. - прекъснах го
- И ти ли мислиш така? Затова ли ме водиш при него?- попитах и спрях на място
- Не точно обратното. Не искам да ходиш в хотел . Аз те водя в домът му , а не при него. - изненадах се от думите му - И също така искам да съм близо до теб. - почувствах се неловко
- Какво става тук?
Тео обясни набързо на Енджъл и влязохме вътре.
(от гледната точка на Енджъл)
- Ти ще си в моята стая. - каза Тео
Стана и неудобно.
- Няма проблем да спя на дивана. - допълни той
Той какви глупости ми разправяше?!Няма начин тя да го харесва. Не!
- Благодаря . - отвърна и отиде в стаята
Куфарът и веднага се озова под леглото,което ми подсказа че не мисли да е тук за дълго. Не исках да се притеснява. Даже ми е приятно да е наоколо.
- Ще поръчам нещо. - извиках от хола
- Няма нужда! - извика обратно и дойде при мен - Аз ще сготвя. - каза уверено
- Ти може да готвиш? - не исках да изглеждам толкова изненадан
- Разбира се. - обидих я
Тя отиде в кухнята и за около 40минути сготви спагети с и сос.
- Вкусно е . - казах
- Знам. - възгордя се
- Аз ще си лягам. - станах и ги оставих сами
Няколко минути по-късно се върнах при тях и Давина бе в ръцете му. Не мога да повярвам. Тя наистина ще го хареса,защо иначе ми поиска разрешение.
- Исках да кажа ‘лека нощ’ . - подяволите
Те веднага се отдръпнаха един от друг ,като попарени и аз се върнах в стаята си. Затворих вратата след себе си . Легнах на това голямо легло. От известно време все сам спя. Гледах тъпо тавана е не можах да заспя.
“Тя не може да го харесва” - повтарях си
По някое време през ноща,незнам точен час Давина почука на вратата ми.
- Какво има? - изглеждаше уплашена
- Нищо. Просто сънувах кошмар и ..
- Влизай. - дръпнах я за ръката.
Тя легна до мен и започна да ми разказва. Бе нещо свързано с Шон. Той няма ли да спре да я преследва?! Аз я гушнах ,за да я успокоя и така сме заспали.
Събудих се сутринта и Давина все още спеше. Отидох в хола.
- Може ли да поговорим? - това дори не бе въпрос Тео
- Видях ви.
- Нали каза че нямаш чувства?!
- Да нямам! - бях категоричен
Кого лъжа?Него или по скоро себе си?Точно в този миг тя дойде в кухнята.
- Дойдох за кафе. - след като си взе се върна обратно в нейната стая
Това беше лошо,но тя знае че сме само приятели. Едва ли е обидена.