Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2017 21:05 - Искам да стана по-добър:Глава 18
Автор: tessa97 Категория: Регионални   
Прочетен: 220 Коментари: 0 Гласове:
0



image

Глава 18 - ела с мен
От гледната точка на Разказвача
Някой звънна на вратата и двамата се спогледаха притеснено. Погледнаха през шпионката и видяха ,че е Сайри. Не можеха да отворят. Давина бе тук. Но знаеха ,че ако не отворят той ще изгори къщата до основите и. Тео отвори вратата , а Енджъл взе един нож и го метна по него. Ножът се озова на ръба на вратата,сантиметри оставаха до Сайри.
- Здравейте. Казах ти,че ще намина. - усмихна се дяволито
Енджъл едвам сдържаше гнева си.
- Добре аз ще тръгвам за училище. - появи се с чаша в ръка и чанта в другата - Кой е това? - каза отпивайки една последна глътка
- Давина,нали? - това дори не бе въпрос
- Да?! - стори и се странно - Идваш ли? - погледна към Енджъл
- Ти върви аз ще дойда там.
- Ела с мен ,ако ти е мил животът . - той само кимна и тръгна
- Ти не. Вече достатъчно се забърка Тео.
- Няма да го оставя сам!
- Някой трябва да я пази. - отвърна той
- Тя не е безпомощна Енджъл. - отвърнах му
- Нито пък аз .
- Просто ти пазя гърба.
(от гледната точка на Давина)
Този човек беше много странен. Дали има общо с тайната на Енджъл? Дори незнам защо толкова ми пука. Ами знам какво става,а просто не помня?
- Давина?
- Да. Ти коя си?
- Аз съм Дафни. Приятелката на Енджъл. Още ли не помниш нищо?
- За съжаление.
- Да знаеш къде е той ? Скоро не съм го виждала.
- Има си семейни проблеми. Незнам подробности. - вярно е
Това момиче ми допада. Енджъл каза ,че ще дойде но така и не се появи. Разбира се ,не и го казах.
- Чао. - казах и
- Боже. - изкара ми акъла - Какво правиш тук и къде е той?
- Той е добре,просто исках да те видя.
(от гледната точка на Тео)
- Ще дойдеш ли с мен ?
- Навсякъде.
- Мислех че ще попиташ къде. - притесни се
- Искам да си взема нови дрехи,защото нямам много. - тръгнахме
- Тогава какво има в гигантският ти куфар? - засмях се
- Сантиментална съм. - отвърна тихо
Отидохме в един магазин наблизо. Първо взе едни тениски дънки и блузка с дълъг ръкав. Така прелепнали към дупето и ,едвам не ми потекоха лиги. Разбира се и казах,че не става. Не искам пак и се лепне някой идиот. Подадох и една рокля и с недоволство я пробва.
- Лал. - само това успях да кажа,беше като ангел
- Наистина ли? - бузите и станаха розови
- Да.
Тя пробва още няколко неща. Купи само три от тях и тръгнахме.
- Искаш ли да хапнем преди да се приберем? - погледна си телефона и тогава ми отговори
- Добре.
Взехме си сандвичи и седнахме на една пейка в парка.
- Приятелката ти няма ли да се сърди ,че прекара денят с мен ? -виждах че ревнува
- Не. Тя,скъсахме.
- Така ли?- опита да скрие радостта си
- Защо?
- Нещата там са малко сложни. Беше уреден брак и скоро щяха да ни оженят. Тя се влюби,а аз не. Просто досега нямах смелост.
- Докато не срещнах теб. - погледнах я в очите
- Изцапала си се.
- Знам този номер. - засмя се
Тя наистина и оцапа устните от сандвича. Все едно съдбата ми дава шанс. Посочих и къде ,но тя не може да го изчисти. Взех сълфетка ,избърсах я и тъкмо да я целуна….
- Енджъл.
- Какво ? - отдръпнах се от нея
- Енджъл.
Обърнах се и той едва стоеше на краката си.Знам че няма вина,но понякога имам чувството че нарочно ми проваля шансовето.
- Да го заведем в боница. - каза тя
- Не.. - само това успя да каже
Той падна и двамата го хванахме. Понесохме го към къщата му. Не трябваше да го слушам. Трябваше да отида с него. Аз съм идиот!



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tessa97
Категория: Лични дневници
Прочетен: 53645
Постинги: 276
Коментари: 23
Гласове: 35
Архив