Постинг
24.03.2017 09:05 -
Пластмасова агония
Любимата ми химикалка
е до болка влюбена
в дневника ми.
Иска само да пиша,
за да бъде близо до него.
С всяко изминало писание
мастилото ѝ намалява,
но продължава
да се разлива по страниците му.
Главата ме цепи.
Изтощена съм физически и психически,
като за стотина.
Но, ето ме: пиша в дневника си.
Убивайки химикалката,
я карам да се чувства все по-влюбена
и все по-жива.
е до болка влюбена
в дневника ми.
Иска само да пиша,
за да бъде близо до него.
С всяко изминало писание
мастилото ѝ намалява,
но продължава
да се разлива по страниците му.
Главата ме цепи.
Изтощена съм физически и психически,
като за стотина.
Но, ето ме: пиша в дневника си.
Убивайки химикалката,
я карам да се чувства все по-влюбена
и все по-жива.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 35
