Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04 10:36 - i would
Автор: tessa97 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 42 Коментари: 0 Гласове:
0



Аз бих:част 2:dream love
глава 10
*Лиза*
-Тук съм.-извиках щом влязох в къщата му.
-Здравей сладур.
-Утре имам две допълнителни лекции от професора и ще закъснея малко.-казах
-Добре.-той просто беше наясно,че аз няма да го излъжа,защото ако го направя той ще разбере и ще си платя
Вече вместо да ходя на солфеш използвах времето да не бъда при него
-Направи вечерята.Ще дойдат едни приятели на гости.-каза и аз отидох да готвя
-Горе ти оставих нещо преоблечи се.
-Но аз имам да уча.-запротестирах
-Не нямаш.
Качих се и какво да видя . Къса рокля.Едва стигаше до дупето ми.
-Няма да облека това.
-Напротив и не слагай бельо!-извика от долният етаж
След малко дойдоха и приятелите му.Аз слязох облечена така да им сервирам.
Те не ядоха .
-Защо не ядете.
-О,скъпа ти си основното.-каза с мазна усмивка
-Тогава защо ме накара да готвя?
След това и тримата се съблякоха чисто голи и се приближиха до мен.
Ще пропусна да ви разкажа тази част.Получих разрешение да си взема дълъг душ и после легнах да спя. Вече имах собствена стая.Поне едно хубаво нещо.
Легнах да спя и сънувах за пръв път от една година аз успях да се наспя.
*сънят*
Огледах се наоколо,но така и не можах да разбера къде съм.Имаше поляна и хубави дръвчета.Седнах на една пейка и се любувах на облачетата.Изведнъж някой седна до мен.
-Заето е.-казах строго
-Извинявай,просто исках да се полюбувам с теб . Ти на облачетата,пък аз на теб.-това ме накара да се усмихна
-Откъде..-няма значение-Аз съм Лиза.
-Леон.-усмивка
Истинска усмивка се озари на лицето ми.Леон не бе кой знае какво на вид едно обикновенно момче,но още щом го срещнах в съня си знаех че носи необикновенна душа. Беше с кафява коса и кафяви очи.Нямаше татуировки. Радвам се,че го срещнах дори и да не го видя повече в съня си.
-Какво е това място и как дойдох тук?-попитах го
-Не мога да ти дам точен отговор.
-Как така?Все пак живееш тук?
-Да,но това тук не е реално. Аз не съм истински. Ти просто сънуваш,Лиза.
-Изглеждаш ми прекалено истински ,за да е просто сън. -той просто се усмихна с неговата преслестна усмивка
Знам,че бе само сън,но така ми се искаше когато се събудя Леон да е до мен и да ми пази.
Чух алармата ми и побързах да му кажа.
-Утре когато заспя ще дойда ли тук?Ще може ли пак да те видя?
-Надявам се ,но преди това искам да ти дам нещо.
Имаше един мидальон на врата си и го свали,даде ми го.
-Ако не те видя отново,нека това бъде с теб. - каза ми той
Отворих очи и проклех алармата на телефона си. Отново бях в реалността,която бе ужасна.
Отидох в банята и забелязах в огледалото ,посли погледнах врата и медальонът все още бе на мен.Но как е възможно? Може би все пак имаше надежда за мен?Може би Леон ще дойде в реалността и ще ме спаси?
Не искам да си надявам.Дълго време се надявах и само се разочаровах,просто приех нещата. 



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tessa97
Категория: Лични дневници
Прочетен: 15841
Постинги: 276
Коментари: 23
Гласове: 30
Архив