глава 8
Спомням си за предната вечер и тази сутрин.Как може да съм толкова глупава и да му повярвам?Сега какво ще кажа на майка ми и Алис?Не мога да ги отблъсна,но не мога и да им кажа истината.Страхувам се и то много..
Алис ме,чакаше отпред както всеки ден,но днес аз тръгнах в другата посока и я игнорирах.
-Хей Лиза,чакай.-извика тя и ми догони
-Какво има?-гледаше ме объркано
-Ти ,ти..-незнаех какво да кажа-Ти си една повлекана.Прец целият си живот си била една долна кучка от момче на момче,никога не си учила и незнам как се озова тук.Да не си преписала ,а?И забога караш родителите ти да ти плащат общежитието ,вместо да дойдеш при нас и да започнеш работа било то сега или малко по-късно в бъдещето.Ненавиждам те.Дори незнам как съм ти била приятелка.Никаквица долна.-тя потъна в земята
-Благодаря,че беше искрена поне веднъж живота си.-отвърна тя и си тръгна плачейки
Как можах да го сторя?Това не съм аз.Как да се измъкна от него и всички да са добре..Избягах от университета.Минах покрай един магазин и си взех кутия с цигари.Запалих една.В първият момент едва не се задавих ,но после ми хареса. Сега остана да говоря с майка ми.Не мога да го направя лично,но си купих и една шише алкохол за да ми даде кураж да говоря с нея по телефона.
-Ало?Мамо?
-Кажи скъпа?
-Не искам да те чувам или виждам никога повече,заради теб винаги съм била сама и без баща.Сега съм щастлива.Чао.-избърборих набързо и затворих преди да чуя реакцията и
Как можах ?Тя си има само мен..Животът ми е съсипан,аз съм.