Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04 09:11 - Искам да стана по-добър
Автор: tessa97 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 46 Коментари: 0 Гласове:
0



искам да стана по-добър:част втора:време
-----
Глава 36: Тя е мъртва
*Енджъл*
Всичко стана толква бързо и толкова бавно.Последното което помня е красивото и лице.Тя каза,че ме обича.Спомнила си е ,но кога?Отворих очи и веднага усетих болка в тялото си.Вися от тавана и ръцете ми та вързани.Все едно съм парче месо.Стаята в която се намирах изглеждаше и миришеши също толкова ужасно.
-Здравей братко.
-Наслаждаваш се на това ,нали Сайри?-казах и го наплюх
-Не.Ако просто не се бе намесвал от самото начало всичко щеше да бъде различно.-простена той-Всъщност да.Да,наслаждавам се-изсмя се той
-И сега какво ще правиш с мен?
-Нищо.Аз вече свърших каквото трябваше.-какво имаше предвид?
-Какво?-той си доближи до мен,за да види в очите ми как пламъчето ми угасва
-Тео и Давина са мъртви.Аз ги убих.-каза и закача реакцията ми
-Постарай се да убиеш и мен,защото в мига в който спра да вися с тези тъпи въжета,ще дойда при теб дори да си на сто метра под земята и собственоръчно ще ти изтръгна сърцето.-заплаших го
Бях напълно честен!
-Па спокойно братко.-потупа ме леко
-Те не си ми брат.-изсъсках
Той просто си усмихна и излезе.Остави ме сам.Със болката ,която зароди в мен.Те са мъртви.Не можех да повярвам.Вече нямах какво да губя.Загубих моят небиологичен брат и момичето, което обичам.
Не мога да повярвам.Това не е истина.Изведнъж осъзнах Сайри той не е мой брат отдавна.Щях да го накарам да си плати.
Залюлях се и се опитах да се измъкна.Започнах да викам.Всичко ме болеше.След около две минути някой влезе..
*Тео*
Когато отворих очи се чувствах като премазан.Главата ме тресеше.Бях завързан в клетка.Опитах да си спомня какво точно се случи.
-Обичам,те.-спомням си каза та
Тя каза,че го обича и че си спомна.Знаех.Знаех го идеално,въпреки че не помнеше тя го обичашер
Обичаше и мен.Дано те са добре.Тайно се надявах накрая да избере мен.Изкрещях и Сайри се появи иззад ъгъла.
-Къде са те?
-Давина е мъртва,а Енджъл сигурно гние в някоя дупка.-каза самоуверено-Както и да е .Твоето време е преброено.-усмихна се злобно
-Копеле долно.Само да те спипам ще те разпоря и ще ти изям червата.
Това не бе истина.Тя не може да е мъртва.С Енджъл трябваше час по скоро да се махнем от тук. 



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tessa97
Категория: Лични дневници
Прочетен: 15117
Постинги: 276
Коментари: 23
Гласове: 30
Архив