искам да стана по-добър:част втора:време
-----
Глава 35:Нищо от това не трябвааше да се случва
*Давина*
Отворих очи.Огледах се и нямаше следа от никого.Дори от тъпият Сайри.Закъснях.Трябваше по-рано да говора.Тези тайни ще погубят всички ни.Ами ако той е мъртъв?Не,не можи да бъди. Обичам го и трябва да го намеря с цената на всичко.Тео?Него също го нямаше.Стоях там известно време,като стъписана на едно място.Избърсах сълзите от лицето си,вързах косата си и се махнах от там.Отидох в домът на Енджъл и търсих нещо.Нещо.Каквото и да е ,само да ми помогне да го намеря.Изведнъж някой звънна на телефонът.Отидох до него и вдигнах слушалката.
-Ало?-казах с леко треперещ глас
-Как си малката?
-Сайри!Къде са те?
-Обаждам се да ти предам моите съболезнованиа.
Не!Той шегува ли се?Защо подяволите се обади?
-Какво?
-Чу ме.Убих ги.А сега по същество.-все едно смъртта им е нищо.-Искам да ми донесеш флашката и да не говориш с никого.
-Няма!-извиках и затворих
Минута по-късно телефонът отново позвъни.Грабнах кабелът на телефона и го откъснах.Метнах телефона срещу стената и той се разби върху пода.
Това не бе истина.Те не може да са мъртви.Исках да плача,но вече няма смисъл.През цялото време само плачех,вмеснто да сторя нещо по въпроса.Взех лаптопа и копирах файловете от флашката и звъннах на Сайри.Щях да се изправя срещу него ,дори това да значи да умра.Взех някой неща в раницата и тръгнах.
-Пак ли ти?-каза Дафни пред вратата
-Чао.-казах и я оставих там
Може би трябваше да я взема с мен,но тя не е подготвена за това. Сайри каза да се срещнем на едно изоставено място.Ама разбира се.
Преди да отида минах през полицията и анонимно оставих плика с истинската флашка.
Качих се на едно такси и през целият път си мислех,какво ще направя когато го видя.Исках просто да го убия.Той нямаше право да ги убива.Преди това ще искам отговори.Най-накрая.
Стигнах и когато слязох малко се изплаших,че таксито си тръгна и останах съвсем сама.Поех си въздух и влязох вътре.
-Здравей малката. -каза с онази мазна усмивка
Не мога да повярвам,че му позволих да ме целуне.Приближих се и му ударих шамар.
-Внимавай малката.-каза със злоба
Хвана ръката ми и я стисна силно,аз се отдръпнах.
-Хайде дай ми флашката.
-Ще ти я дам.-извадих я от джоба си-Но,първо искам отговори иначе това отива в полицията.
-Много си самонадеяна.Мога с един удар да те убия.-самонадеян-Добре.Питай.-предаде се
Сега е моментът.Знаех ,че той ще ми каже своята версия и едва ли истината,но въпреки това си струваше за науча.Поне нещо.
-Защо ги уби?
-Защото си го заслужиха.Енджъл се включи в групата ми преди години,като вече си видяла на флашката.Той ме предаде.А,Тео?Той бе...просто се влачеше след него.
-Това нищо не обяснява.
-Няма смисъл малката.Те са мъртви.-приближи си до мен
-Няма да ти я дам.
Удари ме и аз паднах на земята и флашката се озова до него.Слава богу че не бе истинската флашка.
-Какво?-бях изненадана
Дафни се появи от нищото и го удари с камък по главата.
-Да вървим.-тя ми подаде ръка да стана и тръгнахме
Супер!Сега ще трябва да и обяснявам.Казах и чао подяволите.Никога не съм я харесвала.
-После ще поговорим.