искам да стана по-добър:част втора:време
----------------------
глава 34: Началото на краят
*Давина*
Мига в който таксито потегли в мислите ми се появиха много нови въпроси.Не можех да замина,не и сега.Не и след всичко.Тео ме лъжеше.Знаех,че нищо няма да ми каже,но незнаех защо.Спрях таксито и се върнах обратно.Отново просредих Тео,като си качих в другото такси след него.
-След онази кола.-посочих
Винаги съм искала да го кажа.Той спря пред една изоставена сграда и както очаквах се видя с Енджъл.
-Благодаря ти,че дойде.-те се прегърнаха по братски
-За нищо.Отпратих Давина.-това прозвуча грубо.
-Какво?Ти си я довел тук?!-крещеше
-Спокойно.
-Не е спокойно.Сайри е тук.-и двамата изглеждаха притеснени.
Сега е моментът да се появя.Преди да го сторя Сайри се появи от нищото.
-Как си братко.-усмихна се самодоволно
Какво?Те са братя.
-Давина.Покажи се.-изненада и притеснение се появи на лицата им
Отидох при тях и не можех повече да чакам.Стига толкова тайни.
-Енджъл трябва да поговорим.-казах
-Давина сега не е моментът.-отвърна и продължи да се кара със Сайри.
-Не трябваше да си тук.-кава Тео
-Напротив сега е моментът.-отвърнах му ,напълно игнорирайки Тео-От известно време насам започнах..Вече си спомням всичко.-в мига в който го казах той ме погледна и сякаш времето спря
-Обичам те ,Енджъл.-той хвана лицето ми в шепите си и ме целуна
Секунда по-късно се появиха много хора.
-Защо са заобиколили теб,а са насочили оръжията си към мен?-попитах
Чу се изстрел и секунда по-късно Енджъл бе на земята пред мен.Аз клекнах до него и се разплака .
Той докоспа нежно лицето ми и ми каза:Всичко ще е наред.
Усмихна ми се преди да припадне.След това някой ме удари и аз паднах до него.