Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2017 09:07 - Искам да стана по-добър
Автор: tessa97 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 57 Коментари: 0 Гласове:
0



i wanna get better
----
глава 28 откритието
глава 29 искам само теб тео
глава 30 местя се
глава 31 няколко дни по късно
глава 32 не се прави че ти пука аз също те мразя
глава 33 няма го отново
глава 34 заминаваме

----
искам да стана по добър
част втора време
глава 35 началото на краят
глава 36 нищо от това не трябваше да се случва
глава 37 тя е мъртва
глава 38 как те срещнах
глава 39 как стана така
глава 40 ти си жив
глава 41 отивам с теб или без теб
------
29 откритието
*Енджъл*
Мразех тази жена в която се бе превърнала,но обичах старата Давина. Как може да обичаш някого,когото мразиш? Заразлика от мен Тео обича тази нейна нова версия,незнам защо. Няма да му се пречкам,но дано и тя стори същото. Изведнъж усетих ,че ключът ми го няма. Подяволите! Сайри го е взел.Затова е било всичко.Ами сега?
-Трябва да поговорим.
-Не сега Тео.
-Какво се е случило?
-Той взе ключът.
-Знаех си.Казах ти да не го държиш там.
-Това бе едиственото ми приемущество,сега незнам вече.
-Ще се справим братле. -каза и ме потупа по-рамото
Може и да не харесвам факта ,че обича новата и версия ,но той ми е брат въпреки всичко.
-Аз отивам.Тъкмо се сетих,че мога да го взема и без ключ. Дано да стигна преди него.
-Идвам с теб.
Когато отидохме видяхме там Давина и бе изненадана да ни види.
-Какво правиш тук?-извиках
-Разхождах се.
-В Банка?!
Оставих я да си тръгне и отидохме до сейфа.Дадох пръстов отпечатък и сейфът се отвори.Въътре имаше хиляди ненужни хартийки и се разрових,но нямаше нищо друго.
-Няма я.-казах след като спрях да търся
-Какво ще правя сега?-хванах го за яката на ризата
-Успокой се.-каза ми и го пуснах
*Давина*
Взех флашката и веднага отидох в къщата на Енджъл и взех лаптора в скута си.
Извадих флашката от джоба си и я пуснах клипчето ,което имаше на нея.Едно от всичките.
-Сайри.-каза Енджъл
-Здравей братко.-усмихна му се дяволито
-Хайде трябва да свършим работата иначе няма да съм един от вас.
-Наистина или се преструваш?
-Да вървим.
Качиха се на колата и тръгнаха.За да може Енджъл да е част от тях трябваше да стори нещо много лошо,да убие човек.
-Хайде убий го.
-Моля те недей.Имам две деца у дома. -умоляваше го човека.
Енджъл натисна спусъка и без жал го уби. Секунда по-късно се появиха и двете му деца и видяха всичко. Сайри ги затвори обратно в къщата и те продължаваха да пищят.
Сайри подаде нож на Енджъл,той го взе и му изтригна сърцето.
Не можех да повярвам на очите си .Нови въпроси се загнездиха в главата ми. Дали Тео знае? Енджъл го е сторил? Той е чудовище и малко ме е страх от него.
Входната врата се отвори с гръм и трясък. Бързо затворих лаптопа и скрих флашката.
-Кажи ми какво правеше там?
Беше побеснял. И с мен ли щеше да стори същото?
-Остави я.
-Да не си струва. -пусна ме да изляза
-Какво се случва тук?-попитах
----------
29 искам само теб Тео
*Давина*
-Не го мисли.Той е идиот.Добре ли си?
-Да.-излъгах
-Хайде ела. -подаде ми ръка
-Имам изненада за теб.Първо трябва да ти завържа очите.
Поведе ме и тръгнахме.Сигурно сме вървели 5мин ,след което сме били в кола още 10. Тогава слязохме и той махна превръзката от очите ми.Намирахме се на малка поляно.На земята имаше одеало и храна.По дърветата бяха сложени лампички и щом стана тъмно показаха пълният си блясък.
-Красиво е.
Стояхме там и си приказвахме.Разбрах много неща за него ,които не знаех.Родителите му са го биели като малък и е бил принуден да се ожени за момичето с което го видях да говори.И много други неща.Сега знам,че го познавам истински заразлика от Енджъл.Енджъл!Защо си мисля за него сега?
"Обичаш ли ме?" Тези думи се загнездиха в главата ми.Споменът който се опитва да излезе изглежда така истински,но след като видях флашката незнам .
-Добре ли си?
-Да.-бях се отнесла
-Е разкажи ми и ти нещо.
-Няма много.От малък град съм.
-Не,не ти искам биографията.Кажи ми нещо важно ,което трябва да знам.
Изправих се в седнало положение ,помислих преди да кажа нещо и си поех дъх.
-Убих брат си.-минута гробна тишина.
-Разкажи ми.
-Бяхме още малки.Играехме и се закачахме един друг.Той избяга по стълбите на покрива и аз го последвах.После скочих върху него ,но той се отдръпна назад.Аз паднах на керемидите,а той на земята.
Една самотна сълза падна от окото ми и той я избърса.Потали нежно лицето ми и се усмихна.
-Благодаря ти,че сподели.Ти не си виновна.
-Родителите ми казаха друго,затова и ме намразиха.
-Била си просто дете.
Целуна ме и след това се сгуших в него.
Както Енджъл и аз съм убийца.
-Искам само теб ,Тео.
-И аз те обичам, глупаче.
--------
30 местя се
*Енджъл*
Давина стоеше срещу мен.Сипех глупост след глупост срещу лицето и.И двамата бяхме бесни.
-Местя се.-изплю тя
-Защо?-изведнъж нещо в мен се пречупи
-Не е заради теб ,не се мисли за толкова специален..Казах ти,че съм тук временно и точка.
Целунах я.Не аз и се нахвърлих.
-Бъди моя само тази нощ и утре всичко ще си е по старому.
Тя ми отвърна и не се отдръпна.От кога копнеех да я целуна.Омразата ми към нея всъщност бе нещо друго.Нещо което ме убиваше.
*Давина*
на другата сутрин
Вчерашната вечер бе прекрасна,но как можах да причиня това на Тео? Той не заслужава това.Този спомен трябва на го отблъсна.Този спомен не е реален.Измъкнах се от стаята,като преди това го погледнах в лицето и отделих малко време да му се порадвам. Още щом се събуди отново ще ме мрази. Гледах Тео да не ме види и влезнах в стаята си.Събрах си набързо разпиляните дрехи,преоблякох се и отидох в хола при Тео. Исках част по скоро да се махна от тук,да се махна от Енджъл.
-Къде отиваш? -подскоми ,когато видя куфарът
-Вчера не исках да развалям момента.Намерих си апартамент.
-Ще те изпратя само да си взема кафе.
-Добре.-изчаках
-Хей какво става?-появи се и съненият Енджъл
-Давина се мести.-подаде ми чаша с кафе
-После ще говорим.-каза Тео и тръгнахме
Добре,че се изнизахме набързо. Не исках отново да ме нарани с грубите си думи. Първо казва че ме мрази,а после се държи така мило.И аз не искам да го виждам повече.
-Ще се преместиш ли при мен?-попитах набързо
-Сигурна ли си?
-Да.Обичам те.
Обичах го.Тео бе нещо ново и хубаво за мен. Чувствах се спокойна в неговите ръце.
-----
31 няколко дни по-късно
*Тео*
Да бъда Давина е прекрасно.Особено като години наред бях с жена,която не обичах.Да усещам устните и върху моите,да докосвам тялото и ,да виждам усмивката и,няма по-хубаво от това.
Докоснах нежно лицето и,и тя измрънка.
-Какво правиш?-усмихна се
-Извинявай не исках да те будя.
Казах и да остане в леглото и отидох да направя закуска.Давина дойде след няколко минути и някой позвъни.
-Кой ли може да е?-попитах
Тя видимо се притесни,защото никой не знае че тя е тук.
Човекът отвън започна да удря по вратата.
-Искаш ли аз да отворя?-да попитам,но тя вече бе хванала дръжката на вратата
Отвори вратата и някаква жена нахлу като полудяла,че на Давина вече не и бе нужно кафе.
-Млада госпожице.-кресна тя
-Как изобщо разбра,че съм тук?
-Няма значение,да не мислиш ,че съм искала да идвам?!Ти каза,че ще заминеш и няма да ни занимаваш повече.Но от училещето ти ни звъннаха.
-Не стига ли ,това което направи с брат си ами и сега да ни посрамваш. -това бе майка и
Не можех да позная момичето,в което се превърна в мига в който тази жена влезе. Давина потъна в земята.
-Извинете ,но нямате право да се отнасяте така с дъщеря си.
-Ти пък кой си?-попита ме -Сега курва ли си ми станала?-обърна се към нея.
-Тя продължи да крещи и да нарежда.
Щеше да и удари шамар,но аз хванах ръката и.
-Ще ви помоля да си вървите.-хванах ръката и
-Не е твоят дом.
-Моля те върви си,майко.-бе свела глава надолу
-Изчезни от живота ни най-накрая.-извика и си тръгна
Давина не каза нищо и отиде в спалнята.
Телефонът ми извибрира и го извадих да видя кой е.
-Тео,какво става?
-Енджъл сега не е моментът.Майка и дойде.
След това затворих телефона и отидох при нея.
-Добре ли си?-казах докато влизам
-Не.
Легнах на леглото до нея и тя се сгуши в мен и зарови глава в гърдите ми.
------------
32 не се прави че ти пука.аз също те мразя
*Енджъл*
-Енджъл сега не е моментът.Майка и дойде.
Тогана осъзнах,че вината за нейната болка съм аз.Преди няма и час дойде една жена.Представи се за леля и.Изглеждаше много мила жена.Помолими се. Преди това бях намерил един лист в стаята на Давина и аз и го дадох.Жената благодари и излези. Аз стоях в стаята си и незнаех как да се чувствам.Веднага щом Тео ми каза излетях през вратата,качих се на колата и не след дълго бях там.
-Може ли да вляза?-попитах Тео
-Ти защо си тук?-извика Давина
-Когато чух какво е станало,просто исках да съм тук до теб.-влязох вътре
-Много мило.-отвърна тя-Чакай малко,ти откъде знаеш че сме тук?-замисли се
-Ами бе оставила бележка на леглото си и аз..-почесох се неловко по врата
-Когато си чул какво е станало?-засмя се
Тео стоеше отстрани неразбиращ.
-По скоро,когато си и казал къде съм.-тя е по-умно отколкото я смятах,не че съм я смятал за глупава де
-Виж аз..-започнах да се оправдавам
-Знаех,че ме мразиш,но това е долно дори за теб. Ти идеално знаеше,ти..ти..
-Моля те прости ми.
-Не.Не мога!Не се прави ,че ти пука за мен.Веме ми стана пределно ясно ,че не е така.Мразя те.Мразя те от дъното на душата си.-каза ,бутна ме през вратата и я затръшна в лицето ми
Когато и казах,че я мразя наистина го мислех.Никога ни съм искал тя да ме мрази.Все се надявах,че тя ще си спомни,че ще си я върна.Сгреших.Ужасно съм сгрешил.Само става по-зле.Давина си е отишла безвръзвратно,но аз не познавам жената която току-що видях. Точно както Сайри загубих и нея. Въпреки всичко, не искам да и се случи нещо лошо.Винаги щом я погледна виждам моята Давина,която я няма.
И изведнъж ми просфетна.Сайри дойде тук,само заради мен.Може би ако си тръгна,той ще дойде след мен и тя ще е в безопастност. Струваше си да опитам,но първо трябва да говоря с Дафни.
-Хей. -тя ме прегърна радостно,а аз не помръдвах.-Какво има?
-Заминавам,но преди това трябва да се разделим.-лицето и помръкна
-Защо?Заради нея ли?
-Сложно е и дълго за обяснение.За съжаление нямам време да ти обясня ,а и не искам.Никога не ми е пукало за теб.
Бях груб,но не ми пукаше. Вече нямах какво да губя. Целунах я ,метнах раницата на гърба си ,качих се в колата и потеглих.
--------
33 няма го отново
*Давина*
-Давина..-започна
-Добре съм Тео. -измрънках
-Не,не си.-дойде до мен и ме прегърна
За толкова кратко време ме бе познал така добре.Имах пареща болка в гърдите си.
-Обичаш ли ме?-стоеше пред мен напълно искрен
-Енджъл ние сме приятели.-казах му и се засмях
Той се приближи и попита отново.
-Обичаш ли ме?
-Обичам те.-казах
Отворих очи.Това бе само съв.Това бе споменът и изведнъж си спомних.Спомних си всичко. Как се карахме като бесни кучета,как се озовахме целувайки под дъжда. Как се срещнахме.Как се влюбихме.Как моята несигурност съсипа всичко.Случи се толкова много.
-За какво си мислиш?-попита ме Тео.
-Просто си мислех заразни неща.
-Знаеш,че те обичам?-погледна ме в очите.
-Да знам и аз те обичам.-сгуших се в него
На другата сутрин алармата звънна.
-Хайде трябва да ставаме.
-Само още 5минути.-той се засмя
-Много си сладка.-погали нежно лицето ми
Половин час по-късно успя да ме изкара от леглото. Облякох се и отидох при Тео

-Спящата красавица стана.
-Ти си прекрасен.
Подаде ми кафето и тръгнахме към училище.
-Довечера имам изненада за теб.
-Каква?-бях любопитна
-Усмихна ми се.-целуна ме по бузата и тръгна
*Тео*
Бях измислил нещо за нея.Не бе ,кой знае какво.Исках просто да я развеселя малко.Преди да отидя отново при нея трябваше да си поговоря сериозно с Енджъл.Той не може да ес държи така с нея.Когато пристигнах изглеждаше сякаш тя му е била близка преди да си изгуби паметта,какво се е променило сега?Отидох до тях.Почуках на вратат му и когато не ми отвори влязох вътре.Дрехите му ги нямаше и най-вече нещо важно за него го нямаше. Албумът ,който намери на земята когато тръгна да я спасява. Той нямаше намерение да се връща,но защо не ми е казал?
-Тео сега не мога.
-Развали си отношенията с нея,сега и с мен ли искаш?-казах му и го чух да въздиша срещу слушалката
-Добре слушам те.
-Не е за телефон.Къде си?
-Не мисля да се връщам.
-Добре ще дойдя при теб.
Исках са Давина да заминем някъде,но трябваше първо да говоря с него.Ще минем първо през градът където е той без тя да знае и тогава ще я заведа далеч.Да си почине от всичко.
*Давина*
Това,че си спомних всичко не променя нещата.Енджъл ме нарани е каза,че ме мрази.Аз продължавам живота си.
-Кучка!-извика Дафни и ме оскуба
-Какво ти става?
-Какво ми става ли?Енджъл замина заради теб и няма да се върне.Каза ,че не ме обича.
Тя започна да ме удря,а аз я блъсна и успях да се измъкна.
Да не би да е заминал,защото ме мрази?Липсва ми старият Енджъл.Спомените ни.
Отдавна сдържани сълзи се стекоха по лицето ми
---------
33 Заминаваме
*Тео*
Давина се прибра по-рано и не изглеждаше добре
-Какво има?
-Нищо просто Дафни и няма значение..-усмихна се и се приближи към мен
-Каква е изненадата?
-Заминаваме.Просто си мислех,че след всичко се нуждаеш от това.
-Това е страхотно.-зарадва се
-Първо трябва да посетя един познат в Хамстед.
-Кой?-бе любопитна
Аз не отговорих,тя отиде събра си багажа и след около час тръгнахме.
По време на пътуването тя заспа на рамото ми и аз просто се любувах на красивото и лице.Ръката и в моята.Надявам се да остане така завинаги.Нашите все още не са ми звънели след като отложих сватбата.
-Давина.-побутнах я леко
Вече стигнахме.Тя си оттърка очите с ръце и се погледна.
-А,не може ли тук да си починем?
-Не.Може би друг път ще дойдем и ще разгледаме
Запазил съм нещо по специялно.
Оставих я в една хотелска стая и обеща да изчака.Казах и че няма да се бавя много.Целунах я и отидох да се видя с Енджъл.
-Е сега готов ли си да ми обясниш?
-Здравей Тео.
И двамата се усмихнахме и прегърнахме по братски.
-Не сериозно Енджъл,какво става тук?
-Смисъл?
-Защо замина без да ми кажеш?
-Трябваше да я спася.
-Като избягаш.Ти сериозно ли?
-Тео..
-Нищо. Нали каза,че сте най-добри приятели.Какво се случи?
-Тя не ме помни.
-Мен не може да излъжеш.Енджъл?!
-Просто ме остави намира и върви при нея.-извика
-Това ли ти е проблемът?!
-Моля?
-Питах те.Аз те питах дали имаш чувства към нея.
-Нямам!
-Казах ти,че мен не можеш да ме излъжеш.
Казах му и си тръгнах.Нямаше да позволя едно момиче да ни раздели,но той не трябваше да е такъв.
*Давина*
Идеята му да заминем бе добра,но тук имаше нещо.След като ме остави в хотела аз тръгнах след него и какво да видя Енджъл.
Исках да се развикам,но реших да ги послушам
-Знам,ме си там.-каза след като си тръгна Тео
-Не трябваше да си тук.-каза отново той
-Знам.Просто исках да замина,незнаех че си тук.Междодругото какво си казал на Дафни.Тази кучка ме оскуба.-засмя се
Приближи се до мен и отмента един кичур от ухото ми.Кожата ми потръпна и аз подскочих.След като си спомних,тялото ми реагира така познато на усещането.Той не каза нищо за това. Част от мен искаше да го целуна,а другата го презираше.
-Защо го направи?-попитах-Наистина ли ме мразиш?-в очите му имаше лека нотка на тъка,но не исках да се надявам
-Да мразя те.Затова сторих всичко.Бих сторил и повече.-не издържах и му ударих шамар
Нещо в мен се скъса.Исках да му кажа,но вместо това си тръгнах и отидох при Тео.
-Видях ви -изплюх и той се притесни
-Не можем да заминем.
-Защо?
-Ще ти обясня,само ако се прибереш.Обещавам ти,че до два дни ще се прибера и ще ти разкажа.
Целуна ме по челото.Взех багажа и се качих в таксито.
-----------------
Искам да стана по-добър:Част втора:Време
Глава 34:Началото на краят
*Давина*
 



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tessa97
Категория: Лични дневници
Прочетен: 19933
Постинги: 276
Коментари: 23
Гласове: 35
Архив