Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2017 12:01 - angel with a shotgun
Автор: tessa97 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 52 Коментари: 0 Гласове:
0



angel with a shotgun
-------""-"""------
Резюме: Един паднал ангел,двама крадци на души и една огромна грешка
1

Луна,душата и бе ангелска.В момента тя беше паднал ангел ,душата и беше сложена в човешко тяло.

Защо ли !? Сега ще ви разкажа.

Нури,той е малко момче. Живота му бе съвсем обикновен.Един ден ,той бе отвлечен ...

Стоеше завързан на земята , в една сграда на име ""Сентрал"" и най-добрите хора от сборището , Нео и Кагура ..бяха изпратени да го спасят. Всъщност Нури не бе кой знае важен ,но хората от сборището имаха целта да спасяват хората , но не като супер героите , а като убиват! Нео беше събирач на души , а Кагура ловец на сенки , единствено те от сборището бяха най-близки, всички други бяха сами за себе си , все пак това бе съдбата им.

Какво искате от мен !?-Каза Нури .. - Но отговор нямаше ,чуваше се само лек шум ... подобен на вятъра.

Душата на Луна се приближи към момчето и му прошепна: - Всичко ще бъде наред .

Докато опитваше да го отвърже тя видя как те я приближаваха и след секунда вече ги бяха обградили , а Луна прегърна момчето в опит да го защити .

Когато Нео и Кагура се появиха , те видяха само бяла светлина която го обгръща..Логично все пак ,тя бе само душа...

Нима не сме всички това , с дадени тела!?

Не! - каза изумено Кагура - Това..

Да,духове...- отвърна му Нео

Няколко от духовете се насочиха към тях, Луна се обърна и Нео , сякаш я виждаше въпреки ,че това е невъзможно ... Духовете ги нападнаха и така те не можаха да стигнат до момчето , дори не се доближиха и сантиметър , не след дълго Луна почти се изтощи и бариерата и започна да намалява ... 

Случи се най-лошото Духовете се вселиха в момчето...той припадна на земята, Луна се отдръпна за миг и след това се доближи до него .

Не,не ,не....- Въздъхна Луна

Опита се да направи нещо, но безвъзвратно ...

Кагура и Нео вече бяха свободни , те отидоха до момчето , той отвори очи ... но вече бе просто тяло с духове, едвам се виждаше човешката му същност..

 


-----------------
 

*Няколко месеца след това*

 

Луна вървеше по една уличка , а по това време бе пълен мрак и такъв смразяващ студ че да си видиш дъха. В слушалките и се чуваше силна музика , но въпреки това тя чу приближаващите я стъпки и започна да тича .. Той я сграбчи,обърна я с гръб към него и я притисна до стената , докато не свалеше погледа си от очите и . Тя опита да продума ,но от устата и не излезе нито звук ,нито писък .

Той се приближи до нея , докосна лицето и , сякаш и казваше: Не се страхувай! - а после приближи устните си до нейните и я целуна. - След като не си отлепи устинте от нея почти минута, я пусна и си тръгна ,като малко дете което реве докато получи това което иска и когато го получи му омръзва точно за една минута...

Тя се слиса , но знаеше че не може да остане така и затова не след дълго след като го видя да си тръгва и преди това да усети топлите му устни , просто се обърна,смени песента на телефона която бучеше прекалено силно в слушалките и продължи по пътя си , сякаш не е станало нищо.

На другият ден , когато слънцето изгря Луна още не можеше да заспи ... в мислите и се въртеше снощната сцена отново ,отново и отново... имаше чувството , че откача.

Трябваше да отиде на училище сякаш и бе до това ,но взе раницата си и отиде.

Стоеше в класната стая и сякаш изобщо не бе там .

Учителят им по литература влезе в стаята .

Ученици това е новият ви съученик ,Нео - Каза Г-н Стан , сочейки към него

Тя го погледна ,втренчи се в него и когато той я погледна , тя веднага извърна погледа си от него. Единствено в тези часове , учениците бяха кротки и тихи като агънца. Учителят му каза да си избере място , тя се молеше да не седне близо до нея ,но той седна точно зад нея. Надяваше се часът да свърши възможно по бързо , но всяка секунда бе като векове за нея . Нео приближи устните си до ухото и , а тя изтръпна и бе толкова нервна ,че подскочи от чина си в страни от него . 

За нейно щастие, преди ужасният им учител да я види , и да и се скара ... Звънецът би ,точно когато стана .

Тя погледна към Нео и само си мислеше - Нарочно ли го направи!? Сякаш играе някаква игра ...

Тя излезе от стаята и като видя , че никой , по скоро че той не я последва избяга от ужас , мислеше си че вчерашният кошмар е свършил ,но сякаш само я преследва.

Отиде в горичката до билзкото училище , сякаш се опитваше да избяга от терорист , но не след дълго се спъна и когато вдигна глава , се уплаши от вида на вълкът който стоеше пред нея.

--------------
Същата вечер Луна отново не можеше да заспи , сякаш не и стигаше това вчера , ами и това днес . 

*Междовременно*

Не знам какво да правя .. - каза умърлушено Нео

Знаеш какво .. Ти трябва! - отвърна му Кагура

Знам , но...

В този момент ,той рязко бе прекъснат .

Няма но! Ти си единственият ми най-близък ,не мога да те загубя ,затова ще го сториш. - отцепи рязко Кагура 

Преди малко ми дадоха новата задача , ела да си припомниш как се прави. - Усмихна се дяволито

Те тръгнаха. 

Нео стоеше отстрани  и гледаше отегчено в страни .

Междовременно Кагура се приближи към момчето ,което се казваше Гу . Той не бе като другите , не бе като поредните които чиято сянка Кагура трябваше да отнеме. 

Кагура се приближи към Гу в гръб.

Много умно , нападаш в гръб .. - Кагура едвам долови дяволитата усмивка по лицето му от гърба му ..

Кагура извади острата си звезда подобна на сабя и го запрати срещу Гу въможно по бързо , но той се отдръпна леко в страни и оръжието му се удари в стената ... като после утехна звухът в земята. Гу клекна и взе оръжието му,след което без Кагура да усети ,той вече се бе озовал зад него и го бе пронизал със собственото му оръжие.

Нападаш в гръб ... - говорейки му ,държеше леко тялото му във въздуха ,докато не спираше да притиска оръжието в стомаха му 

Това само показва , че ако нападнеш в лице няма да се справиш. - той рязко извади оръжието от тялото му

Не,че в гръб се справи... Познавам много ловци на сенки , но ти Кагура ... си най -лесният . - в следващият миг го пусна рязко на земята

Доста ще се позабавлявам с теб ,преди да те убия. До следващият път . - усмихна му се и тръгна

Тогава Нео се върна към реалността и видя Кагура на земята.

Кагура не каза, нито дума пред Гу ...

Какво стана !??? - Попита го Нео , стреснато до него .

Но,Кагура не можа да каже и дума , от устата му капеше кръв.

 

 -------------------
 

По,добре ли си ? - попита тихо Нео

Да ,така мисля ,но аз няма да се откажа!

Това ,което каза по рано ... и за мен ти си такъв .Съжалявам ,че не ти го казах по рано. - изрече той едвам доловимо

Но, в него имаше нещо странно.. Той знаеше името ми.

Не е като да си неизвестен , но все пак е първият който ти се опъна ... - Усмихна му се Нео 

Трбява да ти кажа нещо - Кагура леко се надигна от леглото .

Трябва да си почиваш . - Бутайки го обратно 

Важно е! - Отсече Кагура

Днес , имах две мисии.

Как така !? - попита Нео изненадано 

Трябваше да те взема с мен , не че ако не бе мисия нямаше да те взема,но..

Какво ми казваш,Кагура!? - попита притеснено ,знаейки вече отговора му

Понеже ти не го стори ,пратиха друг ...Казвам ти го защото си ми приятел , върви при нея и направи това което ти казва сърцето ,въпреки че ние не трябва да имаме сърца... все пак в този бизнес ..Но,ако умреш ... ще те съживя , за да те убия лично ! - каза Кагура

Благодаря , че ми каза ! 

Съжалявам .

Всичко е наред , тръгвам . - каза Нео и тръгна 

Някой бе зад Луна и тя усети ,че нещо не е наред ,започна да бяга и той я удари . Тя падна на земята ,когато се обърна видя непознатият ,който наръга Нео с нож. Тя се изплаши , Нео я погледна и в следавщият миг бе изчезнал ,сякаш никога не е бил там .

Хей,какво стана ? - попита разтревожено Кагура 

Беше ,той ..беше той .. но ,защо .. ако е трябвало да е ,той защо е ...  Какво!?

Ти кървиш.... - ококори леко очите си Кагура

Нео се свлече на земята, приличаше на жив труп .

 


----------------

Глава 5

 

Луна за пореден път не можеше да заспи , затова реши да се разходи . Навън бе 50градуса минус ,а тя бе с къс ръкав ,но изобщо не и бе студено.Тя вървеше и постоянно се обърщаше ,мислеше че някой я следи. Обърна се напред, чу силен звук и отново погледна назад ,но преди да може да види .. то и ухапа ръката, след което я блъсна на земята. Всичко стана така бързо ,че тя не разбра кой беше това . Усещаше болката в ръката си , стана и продължи напред . Чудеше се при кого да отиде , но знаеше че няма къде . Мислеше си че така е най-добре ,че заслужава това .. Но идеално занеше че това няма да я убие, все пак бе преминала през много та камоли една драскотина ,макар и било то голяма да я убие.

Вървеше напред без да знае къде отива ,притискаше раната си с здравата си ръка , едвам стоеше на краката си , сякаш всеки миг щеше да се разпадне....

Подпря се леко на едно дърво за около 3 секунди и продължи напред ,бавно . 

Вълкът отново се появи пред нея.

Давай! Довърши ,започнатото . Убий ме! - Едвам го изкрещя Луна и припадна на земята.

Някой скочи върху вълкът , и той се махна ... сякаш каза ,че отново ще се върне.

Когато Луна отвори очи , видя гърбът на Нео ... той я чу обърна се , но тя затовори очи . 

Той отиде до другата стая за малко .

Искам да го оставиш намира! - Каза строго Кагура

Защо,аз нищо не правя... - продума Луна 

Той е в теб .

Не е вярно ,та той е толкова особен. - Усмихна се тя 

Защото ти си единствената която винаги е обичал!

И когато Нео се върна , нея вече я нямаше. 

Къде е тя? - попита ядосано Нео

Където и е мястото, далеч от теб, точно там където няма да я намериш! - каза пределно ясно Нури

Нео се опита да го удари ,но той се отдръпна .

Пази си ,силичките ,ще ти трябват!

Чули го !? - каза Нео 

Да, не мога да повярвам .Какво ще правиш сега ? - попита го Кагура

Незнам ...

Да ,ти помогна ?

Няма проблем .

Добре.

А,ти накъде ? - попита Нео 

Да довърша ,задачата си !

Не! Първо трябва добре да го проучиш , видя какво стана ,последният път . Не искам да умреш!

Добре, прав си . Тогава отивам да проучвам . - Присмя се леко Кагура 

Пази се.

Винаги.. - каза Кагура , обърна се и тръгна по пътя си

---------------
 *Няколко дни по рано *

Нео бръщолевеше глупости,а Кагура беше шокиран. Да види кръвният си в такова състояние...

" Беше ,той ..беше той .. но ,защо .. ако е трябвало да е ,той защо е ...  Какво!?

Ти кървиш....  " 

Кагура не спираше да мисли ,за думите на Нео. 

Той му помогна. Сложи го на леглото ,превърза го и се погрижи за него. Сега само стоеше и чакаше да се събуди. Чудеше се  кой може да му причини това. 

Няколко часа по късно,той отвори очи.

- Нео. -  почти извика Кагура от радост

- Как си? 

- По добре,щом съм буден. - остроумен както винаги

- Не ми е до шеги. Ти беше полумъртъв. Вчера бръщолевеше някакви глупости. - започна Кагура

- Беше той. - едвам продума

- Кой?

- Нури! 

*Няколко месеца по-рано*

Знаеш ли какво стори Луна!? - Тя не можа да каже и дума ,знаеше ,че вече бе безмислено . 

Ще бъдеш отлъчена , всичките ти спомени ще бъдат заличени, ще отидеш в тялото на човек , ще си сама , и ще ти оставим само болката , стори нещо много лошо и то без да е твоя задача . Съжалявам,но това са правилата , а ти ги наруши! Върви да се приготвиш , имаш остатъка от този ден , да бъдеш ангел и да се порадваш , преди да бъдеш отлъчена. Възползвай се ! 

Тя отново не каза и дума , нищо не можеше да помогне , затова просто излезе и слезе да се порадва ,за последно .. точно както и бе казано

-----------------
Глава 7

Ела и ме вземи! - Кагура разпери ръцете си широко ,сякаш чакаше някой да скочи в прегръдката му и изкрещя с колкото му силен глас държи . 

Гу се появи пред него , отново с тази дяволита усмивка.

След това се завъртя около Кагура , а той се оглеждаше настрани държейки острието си , за да го хване. Не го остави да си върти цирка дълго , хвърли острието си ..

Гу спря да се върти и застана острани ,до него.

Пропусна! - каза иронично той 

Но , аз не съм .. - Докато Гу се въртя го бе наръгал хиляди пъти , Кагура падна на коленете си .. отново кървящ ... Гу се приближи до него , бутна го леко и той падна на земята . 

Ще се видим другият път , ако оживееш ! - каза Гу и си тръгна .

Когато Кагура отвори очи , отново е в леглото и превързан.

Той се надигна и остана на леглото в седнало положение.

Ако не се справиш , ще пратим друг ! Никой не иска това за своято мисия , много добре знаеш защо ! - каза един от Старейшините 

Нео тръгна да търси Нури , мислеше си ,че ще бъде много трудно .

Чух че си ме търсил !? - каза Нури ,появявайки се пред Нео 

Виж ти не знаеш какво правиш , духовете те обсебиха , остави ми да ти помогна !

Да ,ми помогнеш ? Хах - разсмя се той 

Моля ти се!? 

Не го осъзнаваш ,Нури. Ти си просто , малко момче , трябва да имаш нормален живот . 

Ами ако не искам !? 

Ще намеря начин да ти помогна ! 

Хайде , знам че си умираш да ме попиташ, давай !

Къде е Луна ? 

Незнам . 

Нео се приближи с бърза сила до него , притисна го към стената , докато ръката му стискаше здраво вратът му . 

Не ми се прави на умен ! - каза Нури , удряйки го в стомаха и Нео падна на земята.

Знаеш ли колко е лесно , да направя така че и ти да си обсебен !?

Не би ,посмял . 

Пак ще се видим . - каза той тръгвайки си

Ами Луна ? Върни се !

Той се обърна и подигравателно му каза , че не е при него .

Голяма ирония нали , колко си глупав .

Малкият ,не ми пука .. обсебен или не ... видя ли те отново , няма да те оставя жив ! - каза Нео и Нури си тръгна .

Хей! 

Хей..

Как мина ? - попита Кагура 

Явно както и при теб , без раните.

Казах ти само да разузнаеш.

Той започна .

Ти така ще кажеш .

Какво те мъчи ,Нео ?

Знаеш ,обичайното .

Не , има нещо друго ?

Луна ,тя не помни нищо , а аз помня всичко ! 

Какво ще сториш ?

Не знам , мислех да я оставя за известно време ...

Ами задачата ти ? 

Ами твоята ? 

Опитвам се да говоря с теб , не ми се прави на oстроумен ! - отсече Кагура

Не ,виждаш ли, че не ми се говори ... - изкрещя му Нео 

 

 



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tessa97
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17614
Постинги: 276
Коментари: 23
Гласове: 34
Архив