Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2017 10:57 - Момчето,което се промъкваше в стаята ми
Автор: tessa97 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1122 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 13.03.2017 11:02



7
Отне ни много време докато почистим къщата. Някой беше
повърнал в задния двор, затова пратих Джейк да го изчисти. Аз се захванах с кухнята, където започнах да събирам празните чаши и бутилки. Изглежда партито беше излязло от контрол, след като аз и Лиам си легнахме. И пиянския задник на брат ми не си бе направил труда да го прекрати.
- Това е причината да стоя трезвен - заяви Лиам с изкривено от отвращение лице, докато гледаше към пълната с урина ваза до перваза на прозореца в хола.
- Стоиш трезвен, за да спираш хората да пикаят във вазите на
майка ми? - засмях се истерично.
Той кимна.
- Това може да те изненадва, но е истина. Винаги ще има някой, който го мързи да отиде до тоалетната - пошегува се, което ме накара да се засмея още по-силно.Той ми се усмихна и накара сърцето ми да се разтопи. В този момент, Джейк влезе.
- Уау, наистина ли чух двамата да се смеете за нещо тук? Това ще е за първи път.
Погледна към това, което Лиам държеше и трепна.
- По-добре да отида да го изхвърля навън - промърмори Лиам и излезе набързо. Виждах, че му беше некомфортно да лъже Джейк, но наистина мислех, че щеше да бъде по-добре да пазим връзката си в тайна още няколко седмици. Само, за да се убедим, че и двамата го желаехме.Джейк, може ли Кейт да остане за уикенда? Родителите й няма да са в града и тя не иска да остава сама - помолих го аз.
Той направи гримаса.
- Ух! Това момиче не прави нищо друго, освен да флиртува с
мен. Не бих имал против, ако беше малко по-голяма, но Боже, тя е на годините на малката ми сестра! – каза, докато театрално потреперваше.
- Значи според теб, момиче на шестнадесет не може да излиза с момче на осемнадесет, така ли? - попитах небрежно.
Той не се хвана и ме погледна скептично.
- Не се интересуваш от някой осемнадесет годишен нали? -
присви очи към мен.
С ъгъла на окото си видях Лиам да се връща по коридора.
- Не, говорих за Кейт - излъгах.
Кимна, изглеждаше доволен.
- Не, не мисля, че трябва. Имам предвид, какъв осемнадесет
годишен би гледал шестнадесет годишна по този начин? - попита, като през цялото време не изпускаше Лиам от поглед, а самият тойизгледаше малко смутен.
- Това са само две години, Джейк, не е голяма работа. Ти си
против, само защото и аз съм на същата възраст. Това, че ти не би излизал с някоя на моите години не означава, че и другите момчета не биха го направили. Нали, Лиам? - противопоставих се, като се опитвах да говоря спокойно, но гласът ми се разтрепери, когато споменах името на Лиам.
- Точно така, познавам много секси парчета, които са на
шестнадесет - отговори Лиам и ми намигна зад гърба на брат ми.
- Да, но не можеш да се срещаш с никоя от тях! - изръмжа
Джейк, обърна се да го погледне и го удари по гърба, докато
минаваше покрай него. Срещнах очите на Лиам леко шокирана. Уау,
Джейк наистина знаеше, че Лиам ме харесваше и по вида му
изглежда беше много против идеята да бъдем заедно. Това можеше да е по-сложно, отколкото първоначално си мислех.
Кейт дойде след около час.
Здравей, Джейк! Здравей, Лиам! - измърка закачливо и им се
усмихна веднага щом влезе.
Видях Лиам, който се изкикоти преди да се усмихне в отговор.
- Здравей, Кейт! - ухили се Джейк и й намигна.
Така със сигурност не си помагаше. Ако искаше тя да го остави на мира, защо я окуражаваше?!
- Ела с мен, нека оставим мъжките курви насаме - пошегувах се и я издърпах в спалнята ми.
Видях как Лиам ми намига, което ме накара да се засмея
сподавено.
- Не мога да повярвам, че ще прекарам цял уикенд с теб и брат ти. Как мислиш, дали и Лиам ще остане? - попита с блеснали очи.
- Не знам, може би трябва да попиташ него - усмихнах се, но се чувствах малко неудобно.
Просто не можех да си я представя да флиртува с Лиам пред
очите ми. Не съм много сигурна как бих се почувствала тогава.Тя хвърли нещата си на пода и се метна на леглото. Изведнъж се претърколи, грабна възглавницата ми и ме погледна малко объркано.
- Амбър, защо възглавницата ти мирише на одеколон?
Почувствах как започвам леко да се паникьосвам.
- Ех… ами… аз… ъъ… ох! Лиам я взима назаем, когато остава да спи вкъщи и сигурно мирише на него - излъгах със запъване.
Тя зарови лице в нея.
- Мммм, ще спя с тази довечера - заяви, здраво стиснала
възглавницата.
Задавих се от смях.
- Както желаеш, Кейт. Нека сега да отидем да ядем, защото
умирам от глад - повдигнах се от леглото и се запътих към вратата, за да може да поръчаме нещо за ядене.
- Взех това ! - каза и започна да размята DVD-то пред лицето ми. Дори самата корица ме плашеше ужасно.
Извъртях очи и слязох долу, като седнах на дивана до Лиам. Той сложи ръката си до моята и когато никой не гледаше, тайно потъркваше малкото си пръстче в моето.
- Поръча ли храната Джейк? - попитах, докато се намествах
върху дивана, така че бедрото ми да се докосва в това на Лиам. Усмивка играеше в края на устните му.
Да направих го. Ще бъде тук в десет - каза Джейк и се измести няколко сантиметра настрани, защото, макар че седеше на другия диван, на практика Кейт се беше покатерила в скута му.
- И така, Лиам, а твоят готин задник ще остане ли тук за през
нощта? Ще бъда повече от щастлива да споделя леглото си с теб. Може да се уплаша от филма и да се нуждая от някой, който да ме накара да се почувствам по-добре - измърка Кейт съблазнително.Усетих как Лиам се премести към мен още повече, а бедрата ни се долепиха.
- Не, не мога. Зает съм довечера. Ще трябва да се справиш без мен - сви рамене и погледна настрани към телевизора.
- Е добре, тогава оставаш само ти, Джейк, ако си заинтересован -измърка.
Не чух отговора му, защото някаква аларма започна да пищи в главата ми. Започвах да ревнувам. Това беше първият път, в който се чувствах по този начин. Исках да стана и да изкрещя на най-добрата си приятелка да остави Лиам намира. Избухнах в смях и захапах устните си, за да се спра.
Всички ме погледнаха все едно бях луда.
- Какво? - попита Джейк объркано.
Поклатих глава усмихнато.
- Нищо, просто се сетих за една шега. Това е всичко - излъгах и станах.
- Някой да иска нещо за пиене? - предложих, защото отчаяно
исках да сменя темата.
Всички се съгласиха и отидох да взема четири кенчета с Pepsi. Когато отворих вратата на хладилника, Лиам ме грабна отзад и ме накара да се завъртя към него. Беше толкова близо, че усещах дъха му по лицето си.
- Вече ми липсваш - прошепна и леко ме целуна.
Прегърнах го през врата и го придърпах към себе си.
Задълбочих целувката и заплетох ръце в косата му. Той се
приближи, като по този начин ме накара да се отдръпна малко назад. Гърбът ми се долепи в хладилника щом притисна тялото си към моето.
- Мисля, че просто трябва да поговорим с брат ти - промърмори, когато след няколко минути се отдръпна от мен.
Поклатих глава и го погледнах умолително.
- Не, още няколко седмици, само това е, което искам
Той се усмихна леко.
- Добре, както пожелаеш. Но не можеш ли да накараш
приятелката си да спре да флиртува с мен? Кажи й, че съм зает.
Думите му спряха дъха ми.
- Зает ли си? - попитах срамежливо.
Той ме целуна отново, тялото ми започна да тръпне и да иска
още.
- Определено съм зает, ако ме желаеш - отговори, като ме
гледаше право в очите.
Всичко в мен подскочи от радост, а сърцето ми започна да бие
като лудо. Но умът ми все още ми казваше да внимавам.
- Ще те имам, ако и ти ме имаш - спазарих се. Той се ухили
лукаво.
- Абсолютно! Когато си готова, ще те имам през цялото време -
каза многозначително и повдигна палаво вежди.
Ахнах и го ударих по рамото, което го накара да се подсмихне.
- Хайде сега, със сигурност вече ми е позволено да правя
мръснишки коментари. Имам предвид, ти си моята приятелка и аз
трябва да изпробвам най-добрите си ходове с теб - каза и се
престори, че го заболя.
Наистина ли току-що ме нарече своя приятелка? Сърцето ми се разтопи, когато думите излязоха от устата му.
- Кажи го отново - прошепнах и го издърпах по-близо до мен.
- Че ми е позволено да правя мръсни коментари? - попита, като гледаше малко объркано.
Поклатих глава.
- Не, не това. Следващата част - промърморих, като доближих
устните си на сантиметри от неговите.
- Че си моята приятелка? - попита.
Кимнах. Задъхах се, звука, който издавах беше все едно летях. Не можех да си спомня последния път, когато съм била толкова щастлива. Той се усмихна.
- Ти си моята приятелка, ангелче! - измърка съблазнително и
леко целуна устните ми.
- Моето момиче! - целуна ме отново. - Единствената, която
желая!
И пак ме целуна, но този път не му позволих да се отдръпне.
Хванах главата му и го целунах страстно, което го накара да простене и да ме притисне към себе си.
Изведнъж, той отскочи далече от мен и се отдръпна настрана. Погледнах го объркано. Дали не бях направила нещо нередно?Секунда по-късно, Джейк се появи зад ъгъла и ме погледна строго.
- Сериозно, трябва да поговориш с приятелката си, току-що ме
хвана за оная работа! - извика тихо към мен.
С Лиам избухнахме в смях едновременно. Звънецът прозвъня и аз изтичах, за да взема храната. Трябваше да изляза от стаята, не харесвах да съм около тях двамата, когато бяха заедно. Беше ми малко неудобно.
След като вечеряхме, Кейт пусна глупавия страшен филм.
Седнах до Лиам, което означаваше, че Джейк трябваше да седи с Кейт на другия диван, колкото и раздразнен да беше от това.Филмът беше ужасен. Лиам небрежно преметна ръката си на гърба на дивана и тайно си играеше с косата ми. Това направи този глупав филм малко по-поносим. Някъде по средата му бях толкова уплашена, че се преместих колкото се може по-близо до Лиам и зарових лице в гърдите му. Усещах, че Джейк ни гледаше побеснял,
но не можех да се спра.Към края, вече бях почти седнала в скута на Лиам, което явно му доставяше удоволствие. Можех да видя издутината, оформила се на
дънките му, въпреки че той бързо се опита да я скрие с ръце.
Изчервих се леко, защото знаех, че аз бях причината за това. Той беше привлечен от мен, а аз се бях качила върху него. Спомних си случаите, в които той е бил около мен възбуден – докато лежеше в леглото ми или ме гледаше как танцувам. Колко ли пъти аз съм била причината за възбудата му? Прехапах устни, може би другия път щях да го попитам.
Най-накрая глупавият филм със зомбита свърши и аз въздъхнах с облекчение.
- Това беше страхотно - каза Кейт ухилена.
- Да, най-добрия филм, който съм гледал - съгласи се Лиам с
подхилкване. Знаех, че той имаше предвид това как седях в скута му.
- Ненавиждам го! Как може да кажеш, че е добър? Имам
предвид, Господи, те са мъртви хора, които ядат живи хора и ги превръщат в ядящи плът зомбита. Сега трябва да отида да пишкам и се страхувам да го направя сама! - изскимтях, като се изправих нацупено.Защо гледах този глупав филм? Знаех, че щеше да ме изплаши!
И тримата ми се присмяха, но Лиам се изправи.
- Ще дойда с теб и ще проверя банята за страшни зомбита,
преди да отидеш, става ли? - предложи, като кимна към банята усмихнато.
- Ще провериш ли и спалнята ми? - попитах с надежда.
Той се засмя, очевидно си мислеше, че се шегувам.
- Не се шегувам, Лиам.
- Както кажеш, ангелче - съгласи се с усмивка и ме последва към банята.Спрях и го почаках да влезе първи. Върна се след минутка, като се хилеше.
- Безопасно е, няма зомбита - каза, поклати глава и се усмихна.
- Благодаря! - промърморих засрамена.
Чувствах се като малко дете. Влязох в банята и оставих вратата отключена, в случай, че ми се наложеше да изляза бързо. Знаех, че се държа глупаво, но просто не можех да спра. Измих ръцете си и излязох, а Лиам ме чакаше облегнат на стената, което ме накара да се усмихна.
- Реших, че е по-добре да те почакам. Никога не знаеш какво се крие в тъмните коридори - каза, като се огледа наоколо с широко отворени очи.Сърцето ми се качи в гърлото и се хвърлих към него, като увих ръце около врата му и зарових лицето си там. Той се засмя.
- Най-добрият филм за всички времена! - заяви. Уви ръце около мен и започна да върви по коридора. Преди да завие към хола, ме дръпна и целуна леко по устните.
Джейк се засмя, когато се върнахме в хола.
- Сериозно? Накара го да те чака отвън? Това е абсурдно, Амбс!
Надявам се, поне този път да си затворила вратата - пошегува се, докато сядах на дивана.
Кимнах.
- Да, затворих вратата. Не мисля, че би искал да ме чуе как
пишкам - потвърдих ухилена.
- Какво ще кажете да играем Wii? - предложих, като се опитах да сменя темата от моята зомби фобия.
Всички кимнаха и Джейк го пусна. Решиха да играят спортни
игри, затова Лиам и брат ми започнаха с бокс. Кейт се премести до мен, а двете момчета стояха прави и играеха пред нас.Хм, не мога да реша кой от двамата има по-сладко дупе - каза Кейт тихо и все пак достатъчно силно, за да го чуят и те.
- Ей! Сериозно, какво не е наред с теб? Това е брат ми! - извиках и потръпнах.
- Само единият ти е брат, Амбър. Другият е дяволски секси. И
мисля, че те харесва - прошепна отново твърде високо, което ме накара да се свия.
Видях Джейк да хвърля смъртоносни погледни към Лиам, който се преструваше, че изобщо не я беше чул.
- Да, точно така! - отговорих саркастично, като извъртях очи. -
Хайде, побързайте и аз искам да играя - изхленчих, като се опитах да сменя темата.
Кейт наистина си нямаше и на идея колко права беше.
- Ето, ангелче, може да играеш вместо мен. Аз трябва да тръгвам така или иначе. Вече е почти полунощ и родителите ми ще се чудят къде съм - каза Лиам и ми подаде джойстика.
Кейт скочи, грабна го и започна да се усмихва и да кима на брат ми, което трябваше да му подскаже, че тя ще играе с него.
- Лиам, ще провериш ли стаята ми преди да тръгнеш? - казах и се почувствах жалка.
Той се усмихна, но все пак не ми се присмя, което ме изненада.
- Ох, добре! - насили се да изпъшка, докато ме гледаше
развеселено.
В действителност, той изглежда харесваше факта, че бях
помолила за помощ. Може би харесваше да ме защитава или нещо такова. Или го караше да се чувства нужен. Тръгна към стаята ми и след секунда станах и го последвах. Тихо затворих вратата и се
облегнах на нея. Гледах го как наистина се оглеждаше - провери под леглото ми и в гардероба преди да излезе от стаята. Когато го направи, очите му се спряха на мен и по изненаданото му лице можех да кажа, че не бе очаквал да ме види. Току-що приятелят ми в действителност провери цялата ми стая за зомбита, а моето сърце пропусна удар при мисълта, че той е мой.
- Здравей - измърках съблазнително, докато вървях към леглото си, след което седнах върху него.
- Здравей - отговори с лека усмивка.
Лиам не направи опит да се доближи до мен, мисля, че се
опитваше да не избързва. Потупах леглото до мен и той с нетърпение седна.Благодаря, че провери стаята ми - прошепнах, докато си играех с яката на тениската му и с пръст проследявах кожата му.
- Няма проблем. Просто съжалявам, че няма да бъда тук тази
вечер. Опитай се да нямаш твърде много кошмари. Чуваш ли? -погледна ме тъжно, защото и двамата знаехме, че щях да имам щом той не е до мен.
Застанах на колене, преместих към него, след което го обкрачих. Сега седях в скута му, възседнала го. Обвих ръце около врата му и погледнах в красивите му сини очи. Той изглеждаше малко изненадан, но очите му блестяха от вълнение.
- Съжалявам, че Кейт ще остане. В действителност ще ми
липсваш ти и това как би ме смачкал до смърт тази вечер –
подразних го.
Казах го на шега, но това си беше абсолютната истина.
- Е и на мен ще ми липсва да те мачкам до смърт - пошегува се, като потъркваше гърба ми.
- Опитай се да поспиш тази вечер, става ли? - помолих.
Наистина мразех, когато той не успяваше да заспи. Чувствах се виновна, защото беше започнал да спи при мен, за да ме утеши и сега страдаше заради това.
- Ще опитам.
Изведнъж имах желание да го целуна и потормозя малко, но се страхувах да го направя. Добре, Амбър, просто го направи! Какво е
най-лошото, което можеше да се случи? Това беше Лиам, той щеше да спре веднага, щом го помоля.
- Може би, трябва да ти дам нещо, което да сънуваш. Дали това
би помогнало? – попитах, като захапах устни и повдигнах вежда.
Той ме погледна малко неуверено. Очевидно, не беше очаквал да се съглася да имам толкова физически контакт и то така скоро. От издутината в дънките му, която се притискаше между краката ми виждах, колко много го иска самият той, но знаех, че щеше да изчака аз да направя първата крачка.
- Може и да помогне - каза дрезгаво. Това накара тялото ми да настръхне и сърцето ми да се разгорещи.
Наведох се и го целунах страстно, той простена и плъзна език в устата ми.Прекарах ръце през косата му, обичах чувството на мекотата по пръстите ми. Лиам не направи никакво друго движение, освен да ме целуне. Аз исках нещо повече, затова го бутнах по раменете, като гонакарах да легне на леглото, така че да бъда отгоре му. Пуснах ръце
надолу по гърдите му и ги вмъкнах под тениската. Проследих
изваяните му плочки, което го накара да потрепери.
Той ме завъртя и сега беше върху мен. Прекъсна целувката и
погледите ни се заключиха един в друг, докато се опитвахме да успокоим дишането си. Грабнах тениската и я издърпах през главата му, което го накара да спре да диша напълно. Погледнах към гърдите му. Наистина беше красив. Придвижих пръсти нагоре по гърдите му и се зачудих защо това прелестно момче искаше да бъде с мен. Все
още не беше помръднал, просто седеше отгоре ми и ме гледаше несигурно. Сложих ръце на врата му и го дръпнах надолу, за да ме целуне – направи го с удоволствие. Целувката беше все по-гореща и Лиам я прекъсна само за да ме целуне по бузата, след което очерта пътечка надолу към врата ми. Ръцете му бавно се преместиха към
стомаха ми и се плъзнаха под горнището, като галеха с пръсти кожата ми. Продължи да ме целува надолу върху блузата ми, докато
не стига до корема. Тогава я повдигна и започна да целува топлата ми кожа. Усещах езика му да оставя следи под пъпчето ми, което ме накара да простена. Почувствах пареща болка надолу към сърцевината си, но се опитвах да не мисля за това, защото ме плашеше до смърт.
Той повдигна горнището ми още малко и усетих как езика му се плъзна към ръба на сутиена ми. Все още бях съгласна с всичко това, наслаждавах му се даже повече, отколкото си представях, че можех. Мислех, че това щеше да му даде просто нещо, което да сънува, но имах чувството, че и аз бях насъбрала достатъчно материал за през
нощта. Горнището ми се повдигна още малко и го чух как простена, когато сутиена ми се откри изцяло. Ръката му се плъзна от корема ми нагоре към едната ми гърда и нежно я докосна, само веднъж, преди да се отдръпне в очакване на отказа ми. След като не казах нищо, той върна ръката си и обхвана гърдата ми. Отново простенах.
Усещането беше толкова хубаво. Той се наведе и ме целуна
внимателно, докато нежно масажираше гърдата ми.
Усещах ерекцията му да ме притиска по бедрото и започнах
леко да се паникьосвам, защото всичко стана твърде бързо, твърде горещо. О, Господи, трябваше да спра! Прекъснах целувката.
- Лиам - казах без дъх.
Той ме погледна и бързо отдели ръката си и се надвеси над мен. Не ме докосваше по никакъв начин, освен с краката си, които бяха преплетени с моите.
- Стига? - попита, а гласът му звучеше дрезгаво и изпълнен със страст.
Преглътнах и кимнах. Той се изправи веднага, като седна на
ръба на леглото и си облече тениската. А аз седях изчервена и се чувствах като глупаво, малко дете. Господи, дори не му позволих да махне горнището ми!
- Съжалявам - промърморих. Не можех да го погледна.
- Ангелче, няма за какво да съжаляваш. Ние дори не трябваше да правим това. Казах ти, когато го пожелаеш. Няма да кажа, че това не ми хареса, защото ще бъде лъжа. Това беше най-горещото нещо, което ми се е случвало - каза и сви рамене.
Изкикотих се на това твърдение.
- Най-горещото нещо, което ти се е случвало? Да, сигурно!
Вероятно си спал с хиляди различни момичета и си правил кой знае какво с тях. Ти дори не махна горнището ми, преди да откача - казах саркастично и се почувствах като пълен идиот.
Не трябваше да ме лъже, за да ме накара да се чувствам по-
добре.
- Ангелче, повярвай ми, това беше най-горещото нещо, което ми се е случвало. Ти си, просто ти си тази, която го прави различно. Дори чувството, когато те целувам е различно, не е като нещо, което съм изпитвал до сега. Караш тялото ми да гори навсякъде, където ме докоснеш. Не мога да го обясня - намръщи се и поклати глава, сякаш
бе раздразнен на себе си, че не намираше точните думи.
- Знам за какво говориш - казах и го целунах нежно по устните.
Той ми се усмихна.
- Сега е момента да ми кажеш, че е било най-горещия момент и за теб - пошегува се, но много добре знаеше, че не се бях целувала с никой преди него. Освен с онзи идиот от партито.
Престорих се, че го обмислям за няколко секунди.
- Имала съм и по-горещи.
Той се засмя.
- Обзалагам се, че си имала - отговори, като развеселено
поклащаше глава.
- Предполагам, че е по-добре вече да си вървя. Благодаря за
днес, прекарах си чудесно с теб. Ще спиш добре, нали? О, и между другото, това, което направихме и трябваше да ми помогне да заспя… е, ще кажа само, че не постигнахме желания ефект. Мисля, че ще ме държи буден цяла нощ - каза и с пръст проследи скулата ми.
Засмях се.
- Аз също – признах си, а това го накара да се засмее и той.
След това излязохме от стаята и тръгнахме по коридора ръка за ръка.Преди да влезем в хола Лиам спря, целуна ме по челото и пусна ръката ми.
- Добре, хора, мисля да тръгвам. Ще се видим утре - извика той, докато вървеше към външната врата.
- Да, ще се видим - отговориха и двамата, все още погълнати от играта на тенис.
Лиам ми се усмихна от вратата с крива усмивка. Сигурна бях, че беше разстроен заради това, че трябваше да си тръгне. Усмихнах му се в отговор и той затвори вратата. В момента, в който го направи сърцето ми се сви. Мисълта, че щях да прекарам две нощи без него в леглото си ме накара да се почувствам зле. Би било ужасно, ако вдействителност не бяхме заедно, но сега се усещаше като мъчение.
Въздъхнах и седнах на дивана, за да погледам как Джейк спуква от
бой Кейт на Wii.Тази нощ беше ужасна. Отидох да си легна уплашена от зомбита, но когато заспах започнах да сънувам баща си. Не го бях сънувала от близо пет месеца. Последният път беше, когато Сара и Кейт останаха, за да празнуваме рождения ден на Сара. И понеже момичетата бяха тук, Лиам трябваше да стои настрана и събудих цялата къща с писъците си.Сънищата ми тази вечер бяха лоши. Джейк беше на единадесет, а аз бях на девет. Играехме на двора, за да не сме в къщата, понеже баща ми искаше да гледа мач по телевизията. Беше пил цял следобед, което го правеше още по-буен. С Джейк си играехме с новата му футболна топка, която беше получил за рождения си ден
преди няколко седмици. Не трябваше да играем с нея в двора, а само в парка, но Джейк искаше да ми покаже новия трик, който беше научил.Риташе топката с коленете и я държеше във въздуха. Аз се смеех и броях колко пъти може да го направи без да падне. Бях толкова горда с по-големия си брат. В един момент я изтърва ивместо да я остави да падне, се опита да я спре като я ритна с крака
си. Топката полетя във въздуха и се удари в прозореца. За щастие не го счупи, но при сблъсъка се вдигна много шум. И двамата се обърнахме към вратата и зачакахме.След около десет секунди тя се отвори и баща ни излезе, след
което направи знак да отидем при него.
- Донесете и топката! - изсъска.
На лицето му се четеше убийствена ярост, от което ме побиха
ледени тръпки. Джейк хвана ръката ми и ме принуди да се скрия зад него. С другата ръка хвана топката и тръгнахме към къщата. Баща ни тръшна вратата, което ме накара да подскоча и да изскимтя. Джейк
стисна по-силно ръката ми.
- Кой ритна топката? - попита злобно.
- Аз бях. Съжалявам, татко! Беше инцидент - прошепна Джейк с извинителен поглед.
Баща ми дръпна топката от ръцете му и я сложи на перваза.
След което го удари в корема толкова силно, че леко го повдигна от пода. Сложих ръце пред устата си, за да спра писъка, който беше на
път да излезе от мен. Той вдигна юмрука си, за да удари Джейк отново, но аз хванах ръката му в опит да го спра. Тогава се обърна и ме зашлеви толкова силно, че ме запрати към стената, в която разбих главата си. Усетих нещо топло да се стича по бузата ми, а зрението ми се замъгли.
Обърна се към Джейк и го удари отново. Не го направи само
веднъж, удряше го в стомаха и го риташе в бедрата отново и отново, докато Джейк не се строполи на пода с плач. Аз го умолявах да спре. Но той хвана ръката ми и ме изправи, като грабна нож от плота. Не можех да дишам. Джейк му крещеше да ме остави на мира и се изправи от пода, а лицето му се сгърчи от болката от побоя, който беше преживял.
Баща ми го удари в челюстта и го прати на пода отново.
- Добре. Разрежи ме, направи го! Просто не удряй Джейк
повече, моля те! - молех, докато плачех и гледах към баща си.
Изненадващо, той постави ножа в моята ръка. Исках да го
намушкам, но той държеше китката ми и не ми позволяваше да мърдам.
Дръпна топката на Джейк от перваза и я задържа пред мен.
- Спукай я! - нареди.
Бързо поклатих глава. Джейк обичаше тази топка, беше
подаръка му за рождения ден от мен. Спестявах два месеца, за да му я купя.
- Казах да я спукаш! - повтори със студен глас.
Можех да усетя алкохола в дъха му, когато издиша в лицето ми. Миризмата накара корема ми да се преобърне.
Той хвана китката ми и ме накара да забия ножа дълбоко в
кожената топка. Изхлипах. Пусна ръката ми и взе ножа, след което го хвърли грубо в мивката. След това отиде в хола, за да догледа края на мача, все едно нищо не се беше случило. Погледнах към Джейк. Седеше на пода и едва дишаше. Изглеждаше ужасно.Изтичах при него, а той взе кухненска кърпа, за да я допре там, където се бях ударила. Прехапа устни, за да не заплаче.
- Амбс, толкова съжалявам! Добре ли си? - изграчи, гласът му
беше малко по-силен от шепот.
Глупавото момче се бореше за глътка въздух и ме питаше дали аз бях добре? Господи! Наистина имах най-добрия брат на света!Събудих се. Бях плакала. Бях плакала толкова силно, че едва си поемах въздух. Избърсах лицето си с треперещи ръце и погледнах към часовника. Беше почти четири и половина сутринта. Посегнах да прегърна Лиам, но него го нямаше, беше в собствената си къща.
О, Господи, нуждаех се от него! Грабнах телефона си и излязох в коридора, след което му писах.
АМБ: Буден ли си?
Надявах се, че ако беше успял да заспи тази вечер, нямаше да си чуе телефона. Действително, не исках да го будя. Почти моментално, обаче, той ми звънна.
- Ангелче, добре ли си? - попита веднага, след като вдигнах.
Плачех, не можех да успокоя дишането си, ръцете ми все още
трепереха силно.
- Не! - изграчих.
- Идвам веднага. Може ли да вляза през предната врата? – през слушалката чух как отвори прозореца си и вятъра, който духаше навън.
- Да! - изхлипах.
Настроих алармата и сложих телефона на земята, за да го стигна по-лесно. Той сложи краката си върху моите, уви ръце плътно около мен и носовете ни почти се докоснаха.
Усмихнах се и леко го целунах.
- Лека нощ, Лиам! - затворих очи и въздъхнах доволно. В ръцете
му се чувствах в пълна безопасност и сигурност.
- Лека нощ, моя красива любима! - прошепна и целуна носа ми.Усмихнах се на това, колко сладък беше и за секунди заспах
дълбоко. 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tessa97
Категория: Лични дневници
Прочетен: 53738
Постинги: 276
Коментари: 23
Гласове: 35
Архив