Глава 22- Преди част втора
Дни наред се опитвах да го върна,станаха седмици,после месеци и накрая години. Бях се вкопчил в надеждата,че той е все още някъде там и не исках да я пусна. Дори да ме убиваше. А може би трябваше?Незнам.
-Какво правиш?! -крещях
-На теб на какво ти прилича.Събирам си багажа.
След болницата той отново изчезна и един ден си появи от нищото и сега иска да си ходи отново.
-Не може.Ти си ми брат.-засмя се на думите ми
-Ти може да помниш,но аз не. -каза,метна раницата с нещата си на гърба и си тръгна
Аз го последвах и бях ужасен,когато разбрах къде отиде. Влезе в един бар.Имаше алкохол,голи жени и надрусани. Последвах го до стаичката в която той влезе и там имаше някакви хора. Бутах хората,за да стигна до него.
Тези явно се занимаваха с тъмни неща.Защо забога е дошъл тук?
Хората при които бе дошъл бяха много лоши и той не знаеше с какво се забърква.Той просто бе малко оплашено момче и трябваше да ми се довери.
-Ти пък кой си? -явно не се бях скрил добре и един от хората които се бяха събрали там ме издърпа при тях
След този ден аз също не бях същият вече не.
-Искам да се присъединя към вас.
-Ти ли го доведе? -попитаха Сайри
Той бе затънал и аз се опитах и все още се опитвам и до ден днешен да го измъкна от тази дупка и да си върна малкото братче.
-Не познавам този тип,но аз мога да ви бъда много полезен. -направих се на лош,а Сайри бе видимо притеснен.
Идеално знаеше ,че тези отрепки тук не са му приятели и можеше да пострада.
-Добре.Докажи се.
-Как? -човекът,който ме държеше ,май се казваше Били
-Искам да убиеш един човек.-показа ми снимка
-Ще ми донесеш сърцето му. -това трябва да е шега
Тези са пълни изроди. Как можа братко да дойдеш точно тук?
-Речено ,сторено. -казах без капка чувства в гласа си,но отвътре чувствата ми бушуваха
-А и още нещо. -спрях напът към вратата
-Сайри идва с теб.Ще те наблюдава. - Явно му имаха доверие и от една страна това бе добре
-Да вървим.-каза Сайри.Тръгна напред и ме удари леко с рамото си.
-Какво си мислиш,че правиш подяволите? -вече не бяхме при тях и можехме свободно да говорим
-Вече казах.Ти глух ли си или какво?-извъртях очи
За да се получи трябваше да заблудя и него. Ролята ми трябваше да бъде перфектна
Мислех си ,че всичко ще стане бързо,но сгреших. До ден днешен не можах да постигна успех. Човекът който трябваше да умре бе най-добрият приятел на чичо ми. Винаги се е държал добре с нас,когато е идвал на гости. Носеше ни по един шоколад и си играеше с нас. Защо точно той? По скоро защо изобщо?Какъв бе смисълът да убиват хора? Каква извратена игра играят?
-Ърл.-казах
Погледът ми бе безчувствен. Той първо се зарадва ,но после видях изплашеното му лице.Сайри го наръга и той падна в ръцете ми. Исках,така силно исках да заплача.
-Направи го. -аз изтръгнах сърцето от гърдите му с нож
Този миг ме промени завинаги. Не исках,но трябваше да спася брат си. Ърл ще ми липсва.
Върнахме се обратно и аз хвърлих сърцето върху бюрото на шефа им.Той се казваше Деймиън.
-Браво момче. -тази дяволите усмивка
Толкова ми е противен.В какво се превърнах? Не можех да се погледна. Бях ужасен ,но трябваше да бъда силен. Силен заради него. Ръцете ми бяха целите в кръв,колкото и да ги миех все още можех да я видя.