6
Преоблякох се бързо и тръгнах към колата. Лиам вече беше там,
стоеше небрежно облегнат на нея и говореше весело с Джъстин и
Спенсър, друго момче от групата.
- Хей - изчуруликах, докато вървях към тях.
Лиам ме погледна с прелестна усмивка.
- Това беше намек момчета, трябва да заведа дамата си на
първата ни истинска среща. Ще се видим следващата седмица - каза
и ги отпъди с ръка.
Устата на Джъстин се отвори почти до земята, след което
погледна от мен към Лиам и от Лиам към мен няколко пъти.
- Среща? Но... аз мислех... какво? Мислех, че е най-добрия
приятел на брат ти. Ти дори не го харесваш. Винаги си казвала, че е
мъжка курва и задник. Винаги, когато ти казвах колко е секси, ми
отговаряше, че по никакъв повод не искаш да се замесваш с този
пълен с венерически болести задник - каза Джъстин намръщено и ме
погледна объркан.
Аз изстенах и затворих очи. Бях толкова засрамена, че исках
земята да се отвори под мен и да ме погълне. Как можа да го каже
точно пред Лиам? Не че не му го бях казвала в лицето повече от
няколко пъти, но все пак се почувствах ужасно. Чух Лиам да се смее.
Поех риск да го погледна - не изглеждаше ядосан.
- Благодаря ти, Джъс -промърморих и ако можех, щях да го убия
с поглед.
Лиам хвана ръката ми и ме дръпна към него все още засмян.
-Дамата има привилегията да промени мнението си - каза на
Джъстин с намигване и ми отвори вратата.
- Ще се видим следващата седмица, момчета. Обещавам, че
няма да закъснея - уверих ги, след което целунах всеки един по
бузата преди да вляза в колата.
Лиам им даде типичното мъжко ръкостискане и също се качи.
Когато запали, ме погледна с усмивка.
- Съжалявам! –промърморих засрамено.
- Не се притеснявай за това. Не е нещо, което не съм чувал от
твоята хубава уста - каза ухилено.
Не можех да сдържа усмивката си. Днес не спираше да ме
залива с комплименти. Някаква част от мен се чудеше дали ги беше
казвал и на други момичета. Дали очакваше да правим секс след
няколко срещи? Защото ако беше така, щеше да бъде много
разочарован. Реших, че трябва да си поговорим за това. Какъв беше
смисъла да опитваме, ако просто искаше да ме използва за секс,
който нямах намерение да му дам скоро?
- Къде мислиш да отидем на обяд? – попита и така спря малката
ми вътрешна дискусия.
- Няма значение, ти какво предпочиташ?
Погледна ме закачливо със злата си усмивка. Извъртях очи към
него. Той наистина бе един луд, секси играч.
- За ядене, Лиам - добавих, като скръстих ръцете си пред
гърдите в опит да изглеждам сериозна.
Той просто се засмя и тръгна.
- Какво ще кажеш за китайско? Харесваш го, нали? - попита и
ме погледна с ъгъла на очите си.
- Да, обичам китайска храна -казах щастливо и така се ухилих,
сякаш току-що бях спечелила от лотарията.
Джейк мразеше китайска храна, затова поръчвахме много
рядко. Лиам се усмихна и спря пред ресторанта нагоре по улицата.
Седяхме и ядяхме храната си. Говорихме си вече от близо час и
бях много изненадана от това, колко лесно се общуваше с него.
Бяхме приятели повече от дванадесет години и никога не бяхме
говорили така свободно за всякакви неща.
Кракът му се докосна в моя под масата и ме накара да подскоча.
Не заради страха ми, а защото изпрати електричество през цялото
ми тяло. Косъмчетата в задната част на врата ми настръхнаха и
пулсът ми се ускори.Реших, че сега бе моментът да си поговоря с него. В ресторанта
имаше само още една двойка, затова можехме да си говорим
спокойно. Просто не знаех как да започна.
- Лиам, мисля, че трябва да поговорим за нещо - казах тихо.
Той наклони главата си леко на една страна и ме погледна
любопитно.
- Добре. Какво има?
Поех си дълбоко въздух. Просто трябваше да му го кажа и да
видя какво мислеше по въпроса.
- Наистина не знам какво искаш от мен. Имам предвид, може да
имаш всяко момиче, което пожелаеш. Аз съм емоционална
развалина, за Бога… Имам предвид… Трепвам всеки път, когато
някой ме докосне! Аз… Аз не мога да ти дам това, което искаш -
започнах несвързано аз.
Уау, прозвуча малко различно от това, което мислех, но поне
той разбра мисълта ми.
- Ти се притесняваш за секса - заяви. Погледна ме разбиращо,
сякаш изобщо не изглеждаше притеснен от разговора.
Преглътнах и кимнах.
- Аз просто….не съм готова за такова нещо. Затова, ако това е,
което искаш, няма смисъл да започваме нищо - казах тихо, докато
гледах към чинията си и исках земята да ме погълне отново.
Той повдигна брадичката ми, за да го погледна в очите.
Усмихваше се с прелестната си усмивка.
- Мога да почакам толкова, колкото ти е нужно. Наистина съм
луд по теб и това не е заради секса - отговори нежно, а това накара
сърцето ми да полудее.
Дали беше сериозен или това е номер, за да ме накара да се
предам по-лесно?
- Ще си промениш ли мнението ако ти кажа, че не вярвам в
секса преди брака? - попитах, за да го тествам.
Очите му блестяха развеселено, но лицето му изглеждаше
напълно сериозно.
- Тогава бих казал, че искам да се оженя за теб веднага, щом
станеш достатъчно голяма. Осемнайсет е законната възраст, нали? -
отговори и ми намигна.
Засмях се, но все още не бях сигурна какво имаше предвид.
Нямаше да стана на осемнадесет още две години. Дали имашепредвид, че щеше да ме чака до тогава? Не вярвах в това за секса и
брака, разбира се, просто исках да видя реакцията му.
- Това, което казах не е истина, Лиам, но не зная колко време ще
отнеме - прехапах нервно устни.
- Ангелче, казах ти, че ще те чакам, докато станеш готова. Искам
да бъда с теб - каза, като през цялото време, докато говореше не ме
изпусна от поглед.
Не виждах и капка съмнение или измама в очите му. Усетих как
надежда се зараждаше вътре в мен. Наистина ли ме искаше толкова
много, че щеше да ме изчака?
- Какво ще кажеш, ако след около три месеца, все още не сме го
направили и някакво случайно момиче ти се хвърли? Ще можеш ли
да й откажеш тогава? - попитах скептично.
Той се засмя.
- Ти наистина си мислиш, че съм някакъв луд за секс играч,
нали?
Кимнах утвърдително. Не го мислех, знаех го! Той спеше с
толкова много момичета.
- Искаш ли да знаеш, защо бях с всичките тези момичета? -
попита внезапно. Личеше му, че се чувства некомфортно и неудобно.
- Правиха добри свирки? - саркастично попитах.
Наистина ли щеше да ми говори за сексуалния си живот? На
приятелката си, по която уж беше луд и която се страхуваше да
прави секс? Дали изобщо имаше представа какво прави?
Той се задави от смях и поклати глава.
- Не, ангелче. Причината да бъда с всички тези момичета е, че
се опитвах да те преодолея. Събуждам се до теб всеки ден. Караш
тялото и ума ми да полудяват. Мога да усетя аромата на косата ти,
когато затворя очите си. Или да си представя, какво би било
чувството да поставиш ръце на гърдите ми. Това да бъда толкова
близо до теб и все пак толкова далече ме убиваше всеки ден - каза,
като поклати глава, след което си пое дълбоко въздух и ме погледна с
надежда. - Смятах, че мога да срещна някоя друга, която да ме
накара да спра да мисля за теб, но не се получи. Нищо не помогна.
Когато бях с тях, мечтаех да си ти. Когато те се засмееха или
говореха, не можех да не ги сравня с теб – как ти се смееш и
говориш. Винаги си била ти! Винаги ще бъдеш ти, ангелче
Не знаех какво да кажа. Какво, за Бога, можех да кажа на това?
Имам предвид, знаех, че беше играч, но през цялото време всичко
това е било заради мен?
Тази реч беше толкова шибано очарователна!
- Ох! - задавено казах.
Той избухна в смях.
- Ох? Това ли е единственото нещо, което ще кажеш?
Кимнах и също се засмях. Все още нямах думи за това малко
признание, което беше направил. Главата ми беше замаяна и знаех,
че ако кажех нещо сега, щях да прозвуча като идиот. Наведох се
през масата и хванах ръката му. Той се усмихна щастливо и изглежда
това беше всичко, от което се нуждаеше.
Главата ми се въртеше от мисли. Не знаех в какво да вярвам.
Лиам просто призна всичките си чувства. Но означаваше ли това, че
няма да ми изневери? Е, в действителност, ние не бяхме официално
двойка и аз нямах права върху него така или иначе. Трябваше да
бъда много внимателна. Колкото повече време прекарвах с приятния
Лиам, толкова повече го харесвах. Имаше реална опасност сърцето
ми да бъде разбито.
Телефонът ми звънна и ни спаси от малко странното мълчание.
Не че беше неловко, просто странно. Изглежда му беше достатъчно
само да държи ръката ми и да ме гледа. Номерът беше на Кейт.
- Хей, Кейт, какво има? - попитах весело.
- Здрасти, Амбър, искаш ли да взема филм за довечера?
- Да, добре. Обаче нищо страшно - усмихнах се и плеснах Лиам
през ръката, когато се опита да вземе едно от летните ролца от
чинията ми.
- Какво? - прошепна невинно.
Извъртях очи и му подадох чинията си.
- Мислих си за "Зората на мъртвите" - отговори Кейт.
Ахнах, тя шегуваше ли се?
- Не! Няма начин да гледам това. Ще ме уплаши до смърт! -
извиках, ужасена от мисълта да гледам филм със зомбита.
Те ме плашеха толкова много, че след това дни наред не можех
да стоя сама. Трябваше да пишкам на отворена врата, за Бога!
Можех да чуя как се хили.
- Моля те, Амбър? Наистина искам да го гледам - помоли се тя.
Можех да си представя сладката физиономия върху лицето
Лиам ме гледаше озадачено, така че сложих ръка на слушалката
и прошепнах.
- Зората на мъртвите.
Очите му се разшириха преди да ми се ухили.
- Не се притеснявай, ангелче, аз ще те пазя - прошепна уверено,
което ме накара да се усмихна.
- Амбър, моля те? - умоляваше ме Кейт.
- О, за Бога, добре, донеси този проклет филм – промърморих
победена.
Поне Лиам щеше да бъде там, той винаги караше кошмарите да
изчезват. Щеше да бъде проблем, когато влизах под душа например,
но бих могла да го накарам да седи пред вратата и да ми чете, или
нещо подобно, докато бях вътре. Така или иначе това ни се беше
случвало и друг път. Погледнах го малко шокирано. Той винаги
правеше такива малки жестове, на които аз не обръщах внимание
преди. Дали винаги е бил толкова добър с мен, но аз съм била
прекалено предубедена, за да го видя?
- Какво мислиш, дали е добре? - попита Кейт.
Върнах се в реалността. По дяволите, не я слушах изобщо.
- Съжалявам Кейт, не те чух, панирах се заради този глупав
филм - трепнах само при мисълта за него.
Тя въздъхна.
- Казах, че мама и татко ще отсъстват за уикенда и се чудех дали
може да остана и да преспя днес и утре при теб? Не ми се иска да
оставам сама - каза тихо.
Погледнах към Лиам и трепнах отново. Ако Кейт останеше, това
означава, че той нямаше да може, защото тя щеше да спи на
походното легло в стаята ми.
- Ъм, разбира се Кейт, може да останеш за уикенда. Джейк няма
да има против - съгласих се с неохота.
Лиам ме погледна и поклати отрицателно глава.
- НЕ! - прошепна умолително.
Погледнах го извинително и свих рамене. Не можех да кажа не,
тя беше най-добрата ми приятелка.
- Чудесно! Ще дойда към седем. Става ли? - каза весело, а гласът
й звучеше развълнувано.
- Да. Добре. Ще се видим.
Затворих телефона и погледнах към Лиам.
-Целия уикенд? Няма да мога да спя цял уикенд? - простена
веднага, щом затворих телефона.
- Съжалявам, не можех да кажа не. Родителите й няма да ги има
и тя не иска да остава сама - погледнах го извинително.
Той въздъхна победен.
- Да, добре. Но нали знаеш, че се съгласи да гледаш супер
страшен филм със зомбита и аз няма да бъда там през следващите
две нощи? - заяви с уверена усмивка.
Изпъшках. Не помислих за това. Не спях много добре, когато
Лиам не беше до мен. Имах ужасни кошмари, свързани с баща ми, а
сега щях да сънувам и зомбита. Откакто станах на осем, бях
прекарала само няколко седмици далече от Лиам и то в случаите, в
които някой от нас беше отишъл на ваканция или когато той се
зарази с варицела и не трябваше да се виждаме четири дни. Всеки
път, когато бях сама, кошмарите се връщаха и аз се събуждах с
викове. Когато бях по-малка, молех Джейк да спи при мен, но той не
ги прогонваше и затова спрях да го правя.
Знаех, че Лиам изобщо не може да спи, когато не беше при мен
и стоеше буден през цялата нощ. Винаги казваше, че усеща леглото
си странно, защото не беше спал в него, откакто беше навършил
десет години. Мразеше, когато някоя от приятелките ми искаше да
остане и щеше да натяква за това през целия утрешен ден. Хвърляше
не особено завоалирани коментари относно факта, че не изгаряше от
желание да спи в собственото си легло.
- Е, не знам защо си толкова самодоволен, ти също няма да
спиш кой знае колко добре - ухилих се и му се изплезих.
- Хм, това покана ли е? - попита и повдигна вежди.
Веднага разбрах за какво говореше. Питаше ме дали искам да го
целуна, защото му показах езика си. Със сигурност исках.
- Естествено - измърках и го погледнах съблазнително като
знаех, че нямаше как да ме стигне през масата, затова трябваше да
почака докато излезем от ресторанта.
Той, обаче, веднага скочи от стола си и се наведе към мен. Обви
лицето ми с ръце и ме целуна. Не се интересуваше къде се
намирахме и дали някой не ни гледа. Този път, аз поех
инициативата и проследих долната му устна с език, при което той
отвори устата си, простена и ме дръпна по-близо.
Целувката беше толкова добра, че ме накара да се замая. Той не
се опита да ме докосне дори веднъж. Докосваше единствено лицето ми, което беше изненадващо. Може би, все пак не ме желаеше само
за секс. Усмихнах се срещу устните му и той се отдръпна като също
ми се усмихна.
- Благодаря! - прошепна, бързо ме целуна отново и седна на
стола си все едно нищо не се беше случило.
Добре, въобще не бях свикнала с цялото това натискане и със
срещите.
- По-добре да вървим, трябва да говоря с брат ти - каза , но
изглеждаше малко тъжен и уплашен.
- Няма да му кажеш, нали? - попитах ужасена от мисълта Джейк
да разбере и да полудее.
Той кимна.
- Напротив, ангелче. Той знаеше, че те харесвам през цялото
това време, но не знае, че чувствата ни са взаимни. Така че трябва да
му кажа за нас. Трябва да му кажа, че в действителност се срещаме -
трепна докато говореше.
Можех да си представя, за какво си мислеше - за боя, който
Джейк щеше да му дръпне, след като узнае.
- Лиам, защо не почакаме малко? Може би, след няколко
седмици, ако всичко върви добре, ще поговорим с него заедно. Имам
предвид, ние дори не знаем дали това ще потръгне, нали? - попитах
и свих рамене.
Не виждах смисъл да говори с Джейк и да го ядоса, ако това
между нас не се получи. В действителност, колко време щеше да трае
тази връзка, след като разбереше, че не мислех да правя секс с него в
близко бъдеще? Когато се отегчеше и станеше твърде отчаян, щеше
да избяга с писък от мен до най-близката и лесна свалка.
Той изглеждаше леко уплашен.
- Не мислиш, че ще се получи ли? - попита наранен.
- Честно? Не мисля, че можеш да ме изчакаш Лиам. Колко
време ще мине преди да си кажеш, че си чакал достатъчно и решиш
да спиш с някоя развратница? - отговорих. Намразих болката, която
пресече лицето му.
- Обещавам ти никога да не ти изневеря! Никога! Чаках толкова
дълго за тази възможност, няма да я прецакам! - той взе ръката ми и
можех да видя истината в очите му. Наистина мислеше, че нямаше
да ми изневери, но все пак беше момче. Тялото му щеше да реши
вместо него, може би.
-Нека просто почакаме, става ли? - предложих, издърпах ръката
си и помахах на сервитьора.
След секунда беше до нас.
- Може ли сметката, моля? - попитах с усмивка.
Той кимна и отиде да я вземе.
- Аз ще отида до тоалетната. Ако сметката дойде преди да се
върна, използвай това, чу ли? - инструктира ме Лиам, подаде ми
портмонето си и бързо тръгна към тоалетните.
Трепнах. Май наистина нараних чувствата му, когато му казах
това. По дяволите, понякога се държах наистина глупаво! Гледах го
как върви и очите ми несъзнателно се спуснаха към задника му. Уау,
той наистина имаше готино дупе! Някой до мен прочисти гърлото
си. Това ме накара да се изчервя, тъй като току-що сервитьорът ме
беше хванал да зяпам задните части на Лиам. Погледнах нагоре и
видях, че стои до мен и чака да платя сметката.
- Ох, съжалявам! Не видях, че си тук - промърморих засрамено.
- Не се притеснявай.
Той ми подаде сметката и се наведе, при което очите ни се
оказаха на едно ниво. Сложи едната си ръка на облегалката на стола
ми, а другата на масата. Озовах се в капан. Сърцето ми започна да
препуска. Беше твърде близо.
- И така, не съм те виждал наоколо. Несъмнено щях да запомня
красиво лице като твоето - каза, а очите му ме пронизваха. Гледаше
ме, сякаш си ме представяше гола.
Наместих се в стола си.
- Аз, ъъъ не, не съм идвала тук преди - промърморих неудобно.
Погледнах към сумата, която дължахме и грабнах портмонето на
Лиам от скута си.
- Аз съм Саймън - той протегна ръката си към мен. Погледнах го
и преглътнах. Не желаех да го докосвам, затова просто си играех с
портмонето, като се преструвах, че гледам към нещо друго. Усетих
как си играеше с косата ми и ми стана зле.
- Как е твоето име? - попита с флиртуваща усмивка.
- Името й е: Ако я докоснеш отново, ще счупя ръцете ти! –
изръмжа Лиам собственически зад мен. Успокоих се веднага, а
момчето бързо се изправи.
- Съжалявам, аз просто говорех с приятелката ти, това е всичко.
Нищо лошо не съм направил - каза невинно.
- Добре - отговори Лиам, а в гласа му усетих раздразнение.
Той грабна сметката и портмонето си от ръцете ми, погледна
колко пари дължахме и му ги подаде.
Дишането ми все още не се беше нормализирало и сърцето ми
не спираше да препуска. Лиам ми подаде ръка.
- Готова ли си, ангелче? - попита, без да сваля очи от
сервитьора.
Хванах ръката му и го последвах, докато ни изведе от
ресторанта. Щом затвори вратата, се обърна към мен.
- Добре ли си? Изглеждаш малко бледа – каза, приближи се до
мен и постави устните си на врата ми. Аз увих ръце около кръста му
и се притиснах към него. Оставих аромата му да ме изпълни. Дъхът
му се спускаше надолу по врата, гърба и раменете ми, което накара
цялото ми тяло да се отпусне.
Отдръпнах се след няколко минути.
- Вече съм добре - усмихнах му се окуражително и той нежно ме
погали по лицето. - Хайде да се прибираме, че трябва да помогна на
Джейк да почисти, за да купи пица за довечера - казах игриво.
Той се засмя, докато вървяхме към колата му. Вплете пръсти в
моите, а аз не можех да спра усмивката, която се разля по лицето ми.
Това ми изглеждаше правилно по някаква причина. Ръцете ни си
пасваха идеално. Беше толкова естествено и сякаш прекалено лесно.