5
Събудих се с чувството, че главата ми ще се пръсне. Телефонът
ми звънеше някъде наблизо. Опитах се да го взема, но не успях да го
достигна. Протегнах се още малко и накрая успях да го хвана.
Отговорих.
- Ало? - прозях се.
- Къде, по дяволите, си Амбър? Предполага се, че в момента
трябваше да си на тренировка – изкрещя ядосан мъжки глас.
Подскочих стресната и се опитах да се изправя, но Лиам се беше
излегнал почти целия върху мен. Притискаше корема ми, ръцете и
краката му бяха увити около мен и използваше гърба ми за
възглавница. В действителност, беше изненадващо удобно.
- Джъстин? - изграчих, погледнах към часовника си, но цифрите
бяха размазани и не успях да ги различа. Стиснах очите си и когато
ги отворих отново, видях, че беше 8:42 сутринта.
По дяволите!
- Да! Ти кой друг, очакваш да е? Трябваше да си тук в 8:30.
Идваш ли или какво? - попита очевидно раздразнен.
- Ъм, да, на път съм.
Лиам изстена.
- Кажи му, че е събота, ангелче и съм уморен - простена в гърба
ми, което ме накара да се изкикотя.
- Слушай, Амбър, изритай това секси парче от леглото си и си
докарай задника тук. Имаме нова програма и ти трябва да я научиш
- каза Джъстин развеселено, очевидно чул Лиам. Джъстин бешеединственият човек, който знаеше, че Лиам спи при мен. Не знаеше
цялата история и причината, а единствено, че го правеше.
Лиам ме караше на танци всяка събота, независимо дали беше с
махмурлук или не. Уговорките ни бяха аз да купувам обяд и да не
казвам на брат ми, което ме устройваше идеално. Джейк знаеше, че
танцувам, но не ме беше виждал до сега. Имах предчувствието, че
когато го направи, нямаше да му хареса. Лиам и Джъстин се
сприятелиха много бързо, което наистина ме учуди в началото,
защото не бях мислила, че мачо хокеист на лед можеше да бъде
приятел с открит гей, който обичаше да носи нещо розово всеки ден.
Това показваше колко малко знаех.
- Ще бъда там след малко и ще донеса понички за извинение,
става ли? – предложих сладко. Не исках да ми бъде ядосан цяла
сутрин, щеше да ме тормози два пъти повече.
Той въздъхна.
- Добре, просто побързай!
Извих се и бутнах телефона настрана.
- Лиам, Джъстин каза да изхвърля сладкия ти задник от леглото
и по най-бързия начин да тръгваме - засмях се.
Той изпъшка и зарови лицето си в гърба ми.
- Шибаните съботи са трън в задника ми – промърмори, като се
отдели от мен и легна по гръб.
Обърнах се да го погледна, а той ми се усмихна с онази негова
прекрасна усмивка.
- Тениската ти се е размърдала малко. Искаш ли да я оправя? -
попита, докато гледаше надолу към дупето ми.
Бързо протегнах ръце надолу, за да усетя, че тениската, която
носех, се беше увила около кръста ми. Което значеше, че той
виждаше без проблем дупето и прашките ми. Не знаех какви сме
след снощи, но поне имах право да го потормозя малко. Не беше
като да не ме е виждал по бельо и преди. Вчера и без това видя
достатъчно от мен, когато ми стана зле.
- Не благодаря, ще се справя.
Скочих от леглото и свалих тениската, след което я хвърлих към
лицето му. Така останах само по сутиен и прашки.
- Благодаря, че ми услужи с нея - казах с усмивка.
Пристъпих съблазнително към гардероба, като се чудех какво да
облека за танците. Чух ахване и след това тишина. Захапах устнитеси, за да не се засмея. Леглото проскърца и изведнъж усетих топлия
му дъх по врата си, което накара цялото ми тяло да настръхне.
- И така, позволено ли ми е да те докосвам днес? – попита тихо.
Господи, той наистина ли ми искаше разрешение? Обърнах се
да го погледна. Седеше плътно зад мен, само по боксерки. Точно
като гръцки Бог.
- Не знам, искаш ли? – попитах малко несигурна в себе си.
Все пак, той е бил с толкова много момичета преди мен. За Бога,
вчера беше първата ми истинска целувка и сигурно не струвах.
Кимна с нетърпение, като не ме изпускаше от поглед. Дори не
гледаше полуголото ми тяло, което по някаква причина караше
стомаха ми да се преобръща.
Вцепених се, когато вдигна ръцете си бавно, като ми даваше
шанс да го спра и ги постави на бедрата ми. Допирът му прати
горещи тръпки по кожата ми и пеперуди запърхаха в стомаха ми.
Издърпа ме към гърдите си. Пръстите му нежно милваха гърба ми.
Едната му ръка леко хвана задната част на врата ми, а другата си
проправяше път надолу, като ме гъделичкаше по пътя си. Бавно
помилва дупето ми преди да я вдигне и постави на кръста ми. Очите
му не се отделиха от моите през цялото време. Нервна възбуда
премина през цялото ми тяло, но аз просто седях там замръзнала и
не знаех какво се предполагаше да направя. Това беше толкова ново
за мен и бях уплашена до смърт, но по някакъв хубав начин. Нежно
се наведе и аз усетих как очите ми се разширяват, в очакване да слее
меките си устни с моите.
Точно преди да се докоснат, телефонът звънна отново. И
двамата подскочихме и погледнахме към него. Сърцето ми
възстанови нормалния си ритъм, когато започнах да се връщам в
реалността, а Лиам така гледаше към телефона, че ако очите му бяха
лазери, щяха да го изпепелят. Изкикотих се на раздразненото му
изражение и отидох да вдигна. Отново беше Джъстин. Въздъхнах и
отговорих.
- Казах, че идвам! - извъртях очи, въпреки че знаех, че не
можеше да ме види.
- Просто исках да се уверя, че ти и твоят секси приятел не сте
заспали отново - изкикоти се той и затвори.
Хвърлих телефона и погледнах назад към Лиам. Все още ме
гледаше, но вече беше започнал да се облича. Усмихнах му се и той
ми отвърна. Беше хубаво. Обикновено се превръщаше в дневнияЛиам и започваше да ме дразни веднага, щом се събудехме. Но днес
изглеждаше различен. Не можех да не се замисля колко ли време
щеше да трае. Отидох до гардероба и грабнах чифт черен клин,
впита бяла тениска, която покриваше задника ми, чисто бельо и
отидох в банята, за да се преоблека. Когато минах покрай него, той
хвана ръката ми, за да ме спре.
- Нали знаеш, че имаш най-сексапилния задник на света? -
прошепна, преди да притисне нежно устните си към моите, което
изпрати електричество по-цялото ми тяло.
Когато ме пусна, го погледнах малко шокирано.
- Да, а аз предполагам, че го казваш на всички момичета -
промърморих.
Поклатих глава и влязох в банята, като затворих вратата след
себе си и поех дълбоко въздух. Какво не беше наред с мен? Защо ме
караше да се чувствам така? Това беше Лиам, за Бога! Той щеше да
ме смачка и зареже като онази уличница Джесика в момента, в
който получеше онова, към което се стремеше.
Но някъде дълбоко вътре в мен, не вярвах, че щеше да ми го
причини. Все пак прекарваше с мен всяка нощ през последните осем
години. Изпитвах физическа нужда да спи при мен, защото караше
кошмарите да изчезват. Не би могъл да ме нарани, нали? Вярвах му
за моята безопасност, но дали му вярвах за сърцето си? Знаех ли
отговора на този въпрос? Не! Не му вярвах, но ми се искаше да
можех.
Когато излязох от банята, него го нямаше, но това не беше
изненадващо.
Изведнъж, една малка бяла маргаритка, оставена на перваза на
прозореца, привлече вниманието ми. Усмихнах се. Тези цветя
растяха отпред и Лиам сигурно я бе откъснал като е слизал през
прозореца и я бе оставил там, за да я видя, когато дойда да го
заключа. Сърцето ми прескочи удар, чувствах се малко объркана.
Лиам обикновено не правеше такива неща.
Въздъхнах и поставих малкото цвете в опашката си. Отправих се
към кухнята и грабнах две кутийки сок. Написах бележка на Джейк,
че отивам на танци и бих му помогнала да почисти, ако позволи
Кейт и Сара да дойдат довечера да гледаме филм. Знаех, че той
щеше да се съгласи, защото така един вид ме подкупваше, за да му
помогна. Обикновено момичетата идваха вечерта, а Джейк плащаше
за пицата и филма. Трябваше само да се примири с присъствието и опитите им да флиртуват с него и най-добрият му приятел, който
също идваше, ако не беше на среща.
Излязох от входната врата, а Лиам вече ме чакаше с колата пред
дома ми.
- Хей, взех ти това - казах весело и му подадох кутията сок.
- Благодаря! Взех ти това - усмихна се и ми подаде една
препечена филийка.
Засмях се.
- Това е добра размяна - казах, след което я изядох.
- Ох, трябва да отида до Benny`s и да взема понички. Съгласен
ли си?
Погледнах го умолително, докато карахме надолу по улицата.
Кимна, все още сияещ.
- Защо си толкова щастлив днес? – попитах, защото ми стана
любопитно защо се усмихваше толкова често, а не беше спал кой
знае колко и все още беше уморен. Можех да го видя по очите му.
- Имах хубава вечер, това е всичко. Най-накрая отбелязах точка
с една секси мацка, която преследвах от известно време - намигна
ми, а искрената му усмивка се превърна чак в глупава.
Почувствах се, все едно някой бе разрязал вътрешностите ми с
резачка. Той се беше забил с някаква и тогава бе дошъл в леглото
ми? Този тъпак! Аз го целунах, истинска целувка, а той себ е чукал с
някакво момиче преди това! Тази глупава мъжка курва, знаех си, че
не можех да очаквам нещо по-различно. Обърнах се към прозореца.
Не исках да види колко много ме беше наранил. Отказвах да плача.
Плачът беше за слабите. Рядко позволявах на някой да ме види в
такова състояние. Бях издигнала здрава стена, за да се предпазвам,
но вече имаше хора, които бяха зад нея и не можех да се скрия от
тях.
Той спря пред Benny`s и аз изскочих от колата, за да съм далече
от него. Поръчах двадесет понички с различен вид шоколад, защото
те ми бяха любимите.
Когато се върнах в колата Лиам се усмихна.
- Имаш ли достатъчно там? – пошегува се, когато видя двете
големи кутии в ръцете ми.
Кимнах и пуснах радиото.
- Харесвам тази песен –излъгах. Нямах идея коя бе, просто не
исках да говоря с него.
Той ми хвърли странен поглед.
-Ти мразиш рейв музика – каза намръщено и я намали.
Беше прав, разбира се, мразех тази музика, но я предпочитах
пред това да го слушам. Лъжлив кучи син!
Спряхме пред студиото, където с групата тренирахме всяка
събота. Танцувахме улични танци. И бяхме много добри. Участвахме
в битка с още десет групи от района. Спечелихме второ място и
награда от 1 000 долара. Не, че видяхме някакви пари. Всичко
отиваше директно за наема на студиото, както и за униформи,
музика, флаери и постери. Обичах да танцувам. Уличните танци ми
бяха любими и всичко, което имаше хип-хоп бийт, беше моя страст.
Още от малка си мечтаех да си имам собствено студио за танци.
Може би, един ден щях да го постигна, но ми се виждаше малко
вероятно.
- Съжалявам хора, успах се — казах, докато ги гледах
извинително, когато влязох.
Джъстин ме издърпа в голяма прегръдка и аз се опитах да не се
отдръпна от него. Днес, неговото розово, беше под формата на
шапка.
- Всичко е наред и аз бих се успал, ако имах този секси задник в
леглото си — подразни ме с усмивка, като кимна през рамото ми към
Лиам.
Извъртях очи, оставих поничките на масата и грабнах една
шоколадова преди всички други да си вземат. После отидох да ги
поздравя. Групата ни се състоеше от осем човека, четири момичета и
четири момчета. Говорехме си весело, когато Джъстин ни каза, че е
време да започваме.
- Понеже вече сме с четиридесет и пет минути назад от графика,
заради някой, който не можа да си вдигне задника от леглото на
време, е крайно време да започваме — каза и ми хвърли фалшив
ядосан поглед, който ме накара да се засмея.
Почнахме да работим върху нова хореография. Беше много
трудна и сложна, на моменти дори със страшни повдигания. Най-
лошо беше тогава, когато бях на раменете на Рики. Трябваше да се
обърна докато съм във въздуха, а след това да се завъртя обратно, за
да може Рики да ме хване преди да падна на земята. Почти
моментално следваше да увия крака около кръста му, преди да се
наклоня до долу, да сложа ръцете си на земята и да се претърколя.
За щастие, имахме постелки, защото ми отне час да го направя
дори един път. И дори с постелки, когато паднеш по гръб или върху
корема си, определено си болеше. А когато човекът, който трябва да
те хване паднеше върху теб, болеше дори повече.
След около двадесетия път, засмяно избутах Рики далеч от себе
си. Бях толкова уморена, че дори не можех да се изправя. Пот се
стичаше по гърба ми.
- Добре, стига ми за днес! Главата ме боли, гърбът ме боли,
дупето ме боли, дори ръцете и краката ме болят — изхленчих,
разложила се като морска звезда на подложката.
- Добре, вече е почти един, така или иначе е време да почистим
студиото — отговори Джъстин като подаде ръка, за да ми помогне да
стана.
Поклатих глава и се засмях.
- Не мога, честно, не мога да се движа — промърморих, затворих
очи и се опитвах да си поема въздух.
Следващото нещо, което усетих, беше Лиам, който ме сграбчи и
ме вдигна на рамо сякаш не тежах изобщо. Той се запъти към
женската съблекалня, като се смееше по пътя.
- Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — извиках, все
още ядосана заради това, което ми каза за снощи.
- Помагам ти — заяви. Можех да усетя усмивката му по гласа.
- Пусни ме долу! — наредих и опитах да се измъкна, но той
просто затегна хватката си.
Чух как пусна душа. Не! Не! Не би го направил!
Но Лиам пристъпи напред, пусна ме долу и за секунди и
двамата станахме вир-вода. А аз просто стоях, шокирана. Имах
дрехи, с които да се преоблека. За мен не беше проблем, но не бях
сигурна, че той имаше такива. Ха, глупав идиот! Сега щеше да му се
наложи да седне в колата си с мокри дрехи.
Той продължаваше да се смее, затова доближих ръцете си и
събрах малко вода, след което я хвърлих към него. Това го накара да
се засмее дори по-силно.
Сграбчи ме за кръста и се притисна към мен. Вода течеше по
главата му, косата му се беше разпиляла по лицето му, което го
караше да изглежда дяволски секси. Дрехите бяха прилепнали по
тялото му. Исках да прекарам ръце надолу, за да усетя мускулите под
тях.
Лиам се наведе и ме целуна, обви ръцете си по-здраво около мен
и ме притисна към стената. Засмука долната ми устна и аз с радост
отворих устата си, нетърпелива да го вкуся.Днес вкусът му беше дори по-добър, може би, защото, когато ме
целуна снощи, бях все още малко пияна и не можех да го оценя.
Целувките му бяха толкова хубави, че изпращаха вълни на желание
по-цялото ми тяло.
Най-накрая, когато се отдръпна от мен и двамата бяхме
останали без дъх. Погледнах в очите му и можех да видя вълнението,
което блестеше в тях. Също така можех да видя нещо, което ме
плашеше до смърт. Не бях готова за това. Видях похот, чиста и ясна.
Лиам желаеше тялото ми.
Ахнах и го избутах назад, след което бързо излязох от душа.
- Съжалявам, не трябваше да го правя, твърде рано е, нали? —
попита и дойде до мен като хвана ръката ми.
Обърнах се към него, за да го погледна. Не можех да му дам
това, което желаеше. Можеше да го получи от някой друг. Имам
предвид, това беше Лиам Джеймс, за Бога! Той можеше да получи
всяко момиче, което пожелае. И го правеше. Вече беше признал, че
снощи се е забил с някаква преди да ме целуне. Той беше играч.
Знаех, че ако му дам сърцето си, той щеше да го разбие. Нямах
никакво съмнение за това.
- Какво искаш от мен Лиам? — попитах тихо, докато се взирах
към подгизналите ми маратонки.
Той сложи пръст под брадичката ми и я повдигна, за да мога да
го погледна.
- Всичко! — каза просто.
Сърцето ми спря и след това започна да блъска като лудо.
Толкова мило звучеше! Амбър, почакай, това е просто начин, за да
влезе в гащичките ти. Успокой се!
- Не мога да ти дам това, нито нещо подобно. Върви намери
мърлата, с която си се забил снощи. Сигурна съм, че тя ще бъде
навита да прави всичко, което поискаш — изръмжах недоволно, като
направих кавички на думата „всичко” и се отдръпнах бясна, за да се
преоблека.
Раницата ми и всички други неща бяха тук, затова
предположих, че момичетата я бяха оставили. Очевидно, бяха
видели как с Лиам се натискахме под душа. По дяволите, това беше
смущаващо!
Той сграбчи китката ми и ме накара да спра, за да го погледна.
- За каква мърла говориш, ангелче? – попита, като ме гледаше
объркано.
-За мърлата, която си оправил преди да ме целунеш в леглото!
По дяволите, Лиам, ти дори не беше пиян и вече си забравил? Уау,
тази трябва да е означавала много за теб — отговорих кисело.
Той ме погледна още по-объркано.
- Не съм оправял никой миналата вечер! За какво говориш? —
попита, като се опитваше да ме дръпне към себе си. Но аз стоях на
място и извих китките си, за да ме пусне. Не продължи да настоява,
знаеше, че не обичам да ме докосват.
Погледнах го убийствено и грабнах кърпа от раницата си, за да
увия мократа си коса. Дръпнах малката маргаритка от опашката ми
и я хвърлих в краката му.
- Лиам, ти вече ми каза, че си чукал някаква мацка, която си
желал и затова си толкова щастлив — изръмжах. Наистина ли сега
щеше да ме лъже за това?
Изведнъж, лицето му се проясни, а тялото му се отпусна като
осъзна, за какво говоря.
- Всъщност, аз не съм казвал, че съм се чукал с някой. Това,
което в действителност казах е, че най-накрая отбелязах точка със
секси мацката, която харесвам от известно време — заяви. Сви
рамене и се усмихна сякаш това трябваше да разясни всичко.
Поклатих глава все още ядосана. За мен нямаше абсолютно
никакво значение как точно го е казал, защото се чувствах
използвана и предадена.
- Както и да го кажеш - чукал, отбелязал, все едно и също е. Ти
си глупав играч и аз не мога да повярвам, че ти позволих да ме
целунеш! Два пъти! — проплаках. Можех да усетя сълзите, които се
опитваха да потекат. Затова му обърнах гръб.
- Ти не си разбрала правилно, това имам предвид! — каза
отчаяно.
Обърнах се, за да го погледна отново.
- Ооо, съжалявам! Обясни, моля! — казах подигравателно.
Направих му жест да продължи.
- Говорех за теб! — каза тихо.
Намръщих се. За мен?
- Луд съм по теб от мига, в който те срещнах, ангелче! Просто
брат ти не ме допускаше до теб. През всичкото това време, винаги си
била само и единствено ти — гледаше към пода, като малко загубено
момче, а аз не можех да дишам.
Той наистина ли каза това, което чух? Наистина ли ме беше
харесвал, но Джейк не му е позволявал да бъде близо до мен? Как
беше възможно това?
Та той беше играч, който правеше секс с три или четири
различни момичета на седмица. Как можеше винаги да съм била
само аз? Никога не беше имал приятелка, а само еднократни срещи.
Погледна ме умолително, по лицето му виждах, че беше
наранен. Но не знаех какво да направя. Ако дадях съгласието си,
знаех, че щях да се влюбя в него и имаше голям шанс да разбие
сърцето ми на милиони парченца. Но и не бях готова да го загубя.
Лиам винаги е бил част от живота ми и аз се нуждаех от него. Може
би, дори повече, отколкото се нуждаех от Джейк.
Той се приближи към мен, хвана лицето ми в ръце и ме целуна
нежно. Знаех какво беше решението, което трябваше да взема. Това
не подлежеше на гласуване „за“ или „против“. Когато Лиам ме
целуна, изглеждаше правилно и пълноценно. Така, както трябваше
да бъде. Отвърнах на целувката му, като го обгърнах с ръце и се
притиснах към гърдите му.
Отдръпна се и ми се усмихна.
- Какво ще кажеш, днес аз да купя обяда и да го броим за среща?
— предложи и ме погледна срамежливо.
Никога досега не бях виждала Лиам срамежлив или уязвим.
Умоляващият поглед, с който ме гледаше, беше достатъчен, за да
събуди хиляди пеперуди в корема ми.
Направих се, че мисля за няколко секунди и лицето му се
помрачи.
- ДОБРЕ! — най-накрая се съгласих.
Той се ухили щастливо преди да ме прегърне отново и да ми
даде целувка, която ме накара да се чувствам малко замаяна.
Отдръпна се, когато започвах да оставам без дъх.
- Най-добре да отида до колата и да си взема сухи дрехи. Така и
ти ще имаш шанс да се преоблечеш — каза, докато ме оглеждаше с
доволна усмивка.
- Не че не изглеждаш дяволски секси с каквото и да си облечена.
Погледнах надолу към бялата си тениска, която полепваше по
мен и беше станала прозрачна от водата. Засмях се неловко и обвих
ръце около себе си, като се изчервих цялата. Той се засмя и се наведе
да вдигне цветето, което бях хвърлила в краката му. Подаде ми го и
красива усмивка се разля на лицето му.
Благодаря! — прошепнах, докато хапех устните си, а лицето ми
отново се изчерви от срам.
- По всяко време — каза и излезе през вратата.