Глава 16 - да поговорим
(от гледната точка на Давина)
Мислех си за целувката с Тео. Незнам. Не беше кой знае какво.Да не му обръщам голямо значение.Той явно си има приятелка. Не искам да съм момичето с което изневерява.
Отварям вратата и виждам да стои пред нея.
- Тъкмо щях да звънна. - каза притеснен
- Добре. - само това успях да кажа
- Аз щях да ти звънна. Исках да ти се извиня.
- Аз също не трябваше да реагирам така. - казах - Нали нямаш чувства? - изсмя се леко. - Видях ,че си имаш приятелка. - той преглътна и мълчеше,докато аз приказвах
- Разбира се ,че не . Просто беше моментно. Съжалявам . - пак се засмя . Идиот.
- Добре. - казах бавно и изпълнено със съмнение
Заключих вратата и когато се обърнах видях Енджъл.
- Скочих на врата му ,прегърнах го и го целунах радостно по бузата .
- Да отидем да хапнем някъде? - предложи
- Аз ще ви оставя. - така и трябва
Дали Енджъл чу разговора ни?!
- Не,ела с нас . - предложи му
И така тримата тръгнахме.
(от гледната точка на Тео)
Тя се хвърли на врата му точно както Бека на моят. Мисля,че всичко е повече от ясно. Не исках да ходя с тях,но ако той смята да и каже истината ще има нужда от мен. Трябва да съм наоколо за него. Бях тих и предпазлив.
- Виж сложно е . - той сложи ръцете си на масата и започна
- Ще те разбера. - тя взе ръцете му в шепите си
- Имам брат. Това бе причината поради ,която дойдох в този град. Имам минало,което изобщо не е минало. Всичко е сложно и когато разбереш ти ще ме намразиш ..
- Няма. Можеш да ми имаш доворие. Позволими да съм до теб. - тя го помоли
- Знам,че мога ,но не и за това. Не мога.. - той избяга навън ,задушавайки се
- Сигурен съм ,че ти знеш нещо. Кажи ми . - каза ми грубо
- Това си е между вас. - скръстих ръце пред гърдите си
- Тогава защо си тук? - тя ме влудява
Исках да я целуна отново,но нямаше шанс.
- Едно ще ти кажа, той има нужда от теб,така че спри да се държиш все едно светът се върти около теб. - тя стана
- Ти си ужасен. -тръгна си
- Значи няма шанс за втора целувка. - извиках
Засмях се на себе си. Секунди по късно станах и излязох навън. Тогава ги видях.
- Ще бъда до теб. - той все едно се засмя
- Ти дори не ме помниш. - всичко е така объркано
Всеки миг щеше да изпадне в изтерия и да се скарат жестоко,от това което чух са близки. Исках да помогна,но незнаех как,затова просто стоях и гледах . Те се разпадаха пред очите ми и от части ми харесваше. Това щеше да ми даде път към нея,но това не е начинът.
- Какво стори приятел? - извиках му ,когато тя най-накрая тръгна
- Така е по добре. Ако тя разбере ще ме намрази . Дано поне така да е в безопастност. - надяваше се - Тя все още се възтановява.
- Ще ти звънна. - каза и се качи на колата си
(от гледната точка на Давина)
- Прав си ,но аз те чувствам близък. Чувствата не мога да си отидат.
- Моля те Давина,просто си върви. - погледът му бе студен
Тръгнах си. Незнаех какво да сторя. Седнах на една пейка в парка,преди да се прибера.
- Добре ли си?- Тео седна срещу мен
- Откога ти запука?! - бях бяхсна ,но не на него или на себеси,а на Енджъл
- От мига в който те видях . - призна
- Да вярно,защото Давина е едно беззащитно коте на улицата за вас. - разплаках се
Той изтри сълзите ,които се стичаха по лицето ми с ръка и аз затворих очи . Отпуснах се и се отдадох на хубавото чувство.
- Какво да сторя за да си спомня? -попитах,макар да знам че е безсмислено
- Спокойно. Всичко с времето си.
- Хайде да те заведа у дома. - той ми подаде ръка
Той ме дръпна рязко и аз поднах върху него на земята.
- Извинявай. - целунах го
Станахме и той ме заведе в къщи.
- Искъш ли да влезеш? - предложих
- Не ,аз трябва да бъда до него.