Глава 15 - Върнах се
(от гледната точка на Енджъл)
Бях тук само три дни. Прекалено дълго време.Трябваше да съм до Давина. Опаковах си нещата и вече бях готов да си ходя.
- Тръгваш ли си? - Сайри стоеше до колата ми и се усмихваше дяволито ,както винаги.
- Да! - отсякох
- Бягай,но няма да стигнеш далеч. - заплаши ме
Качих се на колата ми и потеглих. Знаех ,че той няма да се откаже.Трите дни тук се оказаха безполезни. Нищо не можах да сторя.
- Енджъл. - Тео се зарадва и се усмина
Прегърнахме се като братя. Той ми бе брат повече от моят собствен.
- Как бяха нещата докато ме нямаше? - зачаках
- Ами.. - тове не бе добро начало
- Накратко Шон пак я притеснява.
- Ще го убия! - извиках - Друго?
- Скъсах с Бека.
- О. - само това успях да кажа - Съжалявам,знам че ти е било трудно,но така е трябвало да стане. - потупах го по рамото
- Ще го приеме. Исках да те питам нещо.
Най накрая. Още щом влязох разбрах ,че има нещо.
- Казвай направо. - подканих го
- Имаш ли чувства към Давина? - въпросът от който се страхувах
- Какво имаш предвид? Ние сме приятели. - правех се на ударен,но знаех точно за какво говори.
- Знам. Имах предвид,нещо повече от това.
- Разбира се ,че не.
- Добре. - успокои се
- Чакай ти защо питаш?
- Целунах Давина. - какво?
- Моля?! - кога подяволите се случи това
Знаех си,че съм се забавил прекалено дълго.
- А ти имаш ли чувства? - бях леко нервен
- Незнам. - беше объркан - Честно,но бих искъл да разбера. - призна - Понеже сме добри приятели,аз исках нещо като позволение.
- Спокойно. Просто не я наранявай. - засмя се леко
- Какво се случи там? - въпросът - Май трябваше първо това да попитам. -неловко
- Няма нищо.
- Е,казвай.
- Накратко видях се с тях,опитах да поговоря и ме раниха отново. - повдигнах леко тениската си
- Ужас.
- Да накрая казах на Сайри,че това е краят . Дадох му последен шанс и той го пропиля.. Сега ще го съсипя. - твърде дълго се борех