Постинг
28.02.2017 13:23 -
Искам да стана по-добър:Глава 14
Глава 14 - Тео
(от гледната точка на Давина)
Събудих се от слънчевите лъчи влизащи през прозореца ми.Преди да стана си помислих какъв ще бъде днешният ден. По скоро какво ще стане отсега натътък.Дали Шон отново ще се изпречи на пътя ми?
- Ало,кой е ? - непознат номер ми позвъни
- Тео е. Исках само да ти кажа,че след малко ще дойда да те взема.
- Енджъл ти е казал да ме пазиш,а не да си ми бавачка. - извиках
- Да не си станала случайно с краката нагоре? - пошегува се
Невярвах. След всичко ,което се случи аз се усмихвах. Понякога бе досаден,но бе хубаво да има някого наоколо. Било то и Тео. Седнах да пия кафе,когато той позвъни на вратата.
- Още ли не си готова? - посочи пижамата ми
- Нали ти казах да не идваш?!
Предадох се и отидох да се облека. Секунди по късно се върнах облечена в туника и кецове.
- Какво? - той ме зяпаше
- Нищо. - сресах косата си пред огледалото и той завъртя очи
Грабнах чантата си и тръгнахме. Понеже Тео нямаше кола отидохме пеша.
- Защо си тук? - погледна ме объркано
- За да те пазя. - разбира се той не ме разбра,за него бях просто безащитно коте имащо нужда от закрила и той изпълняваше своят дълг
- Имах предвид в града. - игнорирах го
- Да видя най-добрият си приятел и очевидно съм дошъл точно на време. Аз имам тази способност. - похвали се
Не му обърнах внимание.Той явно си е по природа странен.Сви рамене и продължихме да ходим.
В междучастието се опитах да звънна на Енджъл.
- Всичко наред ли е ? - държеше се странно
- Да.Незнам,просто исках да те чуя. - наистина исках да е тук
(от гледната точка на Тео)
Давина задаваше прекалено много въпроси докато ходихме. Винаги ли е такава? Това момиче е доста дразнещо ,но правех услуга на приятел. Незнам какво намира той в нея. Какво да се прави.
“Обичам те.” - получих смс
Имам приятелка. Бека. Бяхме заедно от деца и честно казано вече взе да ми омръзва. Единствената причина да съм с нея бяха родителите ми. Моите и нейните. Тези хора живеят в памти века. Буквално. Да ни уредят за женитба още от деца ,това е ужасно. Нито ни попитаха,нито нищо. Да Бека бе жертва точно като мен. Тя не бе лоша,но направи лошо и се влюби в мен. Аз не съм влюбен в нея. Скоро щяха да ни оженят и аз излъгах за да дойда тук,поне за малко. Вече съм мъж и трябва да остаявам позицията си.Бека нямаше вина ,но аз имах. Лъгах я .Лъгах я ,а не искам. Наистина ме е грижа за нея. Пука ми,но тя трябва да намери някой който ще я обича. Така както аз не мога. Да спре да мисли какво ще сторят техните. Аз също трябва да го сторя. Исках да говоря с нея,но не исках да е по телефона.
Отидох да взема Давина от стаята и когато влязох бе сама с Шон. Веднага влязох и се опитах да запазя хладнокръвие. Що за човек би се държал така с момиче?Толкова ми е противен.
- Да вървим. - казах и
- Не сме приключили . - заплашия той
Ще се погрижа за него,но не сега. Не и пред нея.
- Добре ли си ? - …
- Да . - излъга ме
Повдигнах лицето и за да ме погледне в очите. Приближих устните си до нейните и я целунах. Тя се отдръпна и ми удари шамар. Погледна ме с поглед тип"Сериозно ли?!’.
Незнам защо го сторих. Наистина.
- Съжалявам. - казах смутено
Минута по късно Бека се появи и се хвърли на врата ми. Бе щастлива,даже облекчена да ме види. Аз не отвърнах на прегрътката и и погледнах към Давина. Бях доста изненадан от ситуацията.
- Здравей.- целуна ме
Личеше си че и стана неудобно.
- Добре,аз ще си вървя.
- Почакай,ще те изпратя.
- Не е нужно. Благодаря. - отвърна тихо и си тръгна
Бека не спираше да ми се радва,жалко че сега щях да я нараня. Не трябваше да става така. Защо изобщо е тук?
- Бека.Бека. - не ми обърна вниманние,аз а хванах леко за китката и я отдръпнах от себе си
- Какво има! - гледаше объркано
- Не мога да се оженя за теб. Съжлявам. - признах,отне ми много сила
- Но,защо? Заради онова момиче? - пуснах я
- Тя няма нищо общо. - признах
- Тогава? - разплака се
- Виж Бека знаеш ,че ме е грижа за теб. Наистина,но всичко бе уреден брак и ти го знаеш. Направи грешката като го забрави и се влюби в мен . Аз не те обичам. - прегърнах я
- Можеш да разчиташ на мен ,но само толкова. Трябва да си намериш някой ,който да те обича. Но,това не съм аз. Наистина съжалявам. - уверих я
Тя се отдръпна и ми удари шамар. После си тръгне ,аз не я и последвах. Нямам думи. Сега я боли,но ще и мине. Тя ще осъзнае ,че съм прав. Два шамара в един ден .. Личен рекорд. Надявам се да си останем приятели.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 35
