Книга първа Искам да стана по-добър
Глава 13 - Заминавам
(от гледната точка на Енджъл)
- Днес е нов ден. - повтарях си докато ставах от леглото
Вчера след като спасих Давина се успокоих. Тя помнеше само едно нещо,но се надявам скоро да си спомни и останалото. Да си спомни мен.
Тъкмо отивам да си направя кафе в кухнята и Тео изскача на пътя ми.
- Ой! - казах - Изкара ми акъла.
- Да,вчера бе стресиращ ден. - тъкмо бях забравил
Поканих го тук понеже нямаше къде да отседне,а бе дошъл да ме види. Щях да бъда идиот ако не го сторя. Той ми е стар приятел. Много добър. Той е първият,а Давина вторият.
- Каза че ще ми разакажеш. - ох
- Тогава ми направи кафе . -изпуфтях
Седнахаме на столовете в кухнята и след като ми направи кафе започнах.
- Няма много за разказване. - започнах - Просто когато пристигнах тук , още в първият ден се запознах с нея. Спасих я от едни типове, тя бе в окаяно състояние. После станахме приятели и малко по малко сега сме си най-добрия приятели. - слушаше ме много внимателно - Както ние с теб. - казах - После отникъде се появи Шон. Аз не знаех ,че е такъв задник и я окуражих да излезе с него. Понеже тя го хареса и той я покани. После се оказа,че е идиот и така до сега .
- Какви сте вие? - що за въпрос,нали току що му казах
- Просто приятели. - отвърнах. - Аз си имам гадже. - на която трябваше отдавна да съм позванил
Отидох да се преоблека и на вратата се звънна.
- Отвори ,моля те . - извиках от спалнята
- Да ще предам. - чух го да казва и писалка се разби по един лист
- Кой беше ? - бях наистина изненадан, никой освен Тео не знаеше че съм тук
- Това е за теб. - държеше писмо в ръцете си и аз го грабнах
Притесних се.
- Трябва да замина. - казах след като прочетох писмото.
Той сграбчи писмото от ръцете ми и го прочете също. Аз бях вцепенен. Животът ми тъкмо започваше нов обрат,за пръв път ставаше добър и сега всичко ще се сгромоляса с бясна скорост.
- Но как са ни намерили? - незнам,честно незнам
Това не можеше да се случва,не и сега…
(от гледнта точка на Давина)
След това което се случи вчера почувствах облекчение. Разбира се опастността не бе напълно премахната. Прекарах цяла вечер разглеждайки снимките ни и не почвуствах нищо. Чувствах се безпомощна и безполезна. Все едно бях безчувствена. На другата сутрин Енджъл дойде при мен .
- Трябва да ти кажа нещо.- избърбори набързо и влезе без да чака покана. Очевидно това бе съвсем обичайно за него.
- Кажи. - зачаках с интерес
- Заминавам.- дойде ми като гръм от ясно небе
- Защото не мога да си спомня? Ти каза че ще си тук. - започнах да се паникьосвам
Той се приближи до мен и ме прегърна,после ме погледна в очите. Успокоих се .
- Виж ако не бе наложително нямаше да тръгна. - увери ме
- Няма как да знам - признах
- Спокойно. Тео ми е много добър приятел. Ако имаш нужда от нещо или някой винаги ще е на разположение. Можеш да му имаш доверие.
Прегърна ме отново. Каза че ще се върне възможно по скоро и че тогава ще говорим. Целуна ме по челото и се качи на колата си,аз му помахах за чао.
Тъкмо да седна на дивана и на вратата се почука.Първо си помислих ,че е размислил но когато отоворих си останах разочарована.
- Не е Енджъл. - как разбра
- Какво търсиш тук?
- Той ми разказа някой неща. - предател - Накратко обещах да те пазя. - поех си дъх. - Така че хайде да те водя на училище - и той говореше бързо
(от гледната точка на Енджъл)
Не исках да заминавам ,но се налагаше. Тео знаеше какво се случва и ме увери ,че няма да каже и дума пред Давина. Продължих да карам докато не стигнах Хамстед. Това бе моето минало. Причината поради която избягах. После срещнах Давина и видях светлина в мрака. Трябваше да дойда. Не можех да позволя да стигнат до светлината ми .Какво бих правил без нея?!
- Здравей,братко. - каза той
Стояхме един срещу друг и се чудех сега какво следва да направя.