Глава 8 - мислех,че ме мразиш (от гледната точка на Анна) - Къде се загуби? - попита ме притеснено - Всичко е наред. Днес имах среща с Ник , да се видим преди часовете и да отидем заедно. Навих си алармата вчера вечерта ,надявайки се да стана и да не закъснея,но днес така ми се спеше ,че не можах да стана и се успах. Ник се притесни за мен,особено след като му каза нещата за онзи психопат.От една страна не мога да го разбера той е много  странен човек,но от друга страна го разбирам . Аз също имам някой тайни ,които никой не знае.  - Сайри . - казах и го прегърнах Той бе моето гадже и ме чакаше пред училището. Тези дни бях по заета и не се видяхме,но сега много се радвам че той е тук. - Анна?! - попита изненадано Какво иска този психопат.  - Сайри това е новият ни преподавател Г-дин Томлинос. Те си стиснаха ръцете. Сайри се засмя , а Луис го гледаше злобно.  - Хайде влизайте. Часът започва,както знаеш Анна не търпя закъснения.  Сбогувах се със Сайри и с Ник влязохме вътре. Бях му казала за приятелят ми и затова не разпитва много,но каза че те двамата са се държали странно. Сякаш се познаваха.  - Анна, може ли за момент? - Ник влезе вътре и ни остави да поговорим - Какво има професоре? - като наблегнах на думата професор - Трябва да стоиш далеч от него . - Защо? - Трябва да ми се довериш. - Да ти се доверя? Ти за кого се вземеш? Дори съм почти сигурна ,че и професор не си. Незнам какво целиш,но аз го познавам от доста време така че не можеш да ми казваш какъв е той.  - Изобщо не го познаваш. - беше сериозен - А ти да,така ли?! - поклатих глава на ляво и дясно и влязох вътре  * * *  - Моля те ела с мен . - подаде ми ръка - Защо да го правя? - Просто ела. - незнам какво,но нещо ме накара да тръгна с него Той влезе след мен в стаята и след лекцията ме спря да си отида. Качихме се в колата му  и той потегли. Пусна радиото и зазвуча песен.  - Тази песен все стои ,забила е . - каза той - Къде отиваме?  - Ще видиш. - усмихна се Минути по - късно той спря и слязохме от колата. - Какво е това място? - беше един висок хълм,качихме се горе и целият град се виждаше от тук - Преди идвах тук често с моят брат. - буца заседна в гърлото му - Какво се случи с него?  - Родителите ни починаха и той го прие по тежко от мен . - съжаление се появи на лицето ми - Първо се сринах ,после се успокоих и вече бях готов да говоря с него . Когато му казах той се срина , аз опитах да го успокоя и той просто изчезна през вратата без да мога да го спра. Дни по късно ми се обади от болницата.Оказа се че поради инцидент е изгубил паметта си. Част от нея. След това той се забърка с едни лоши и хора. Аз го последвах,защото вярвах че моето малко братче е все още някъде там. Все още го вярвам. - Затова ли бе ранен два пъти? - Имало и  по лоши случеи.  - Направих неща с които не се гордея,но вярвам че ще успея да го измъкна. Само той ми остана.  - Не съм водил никой тук от тогава. - каза - Мислех,че ме мразиш?! - Анна,ти си много далеч от истината.  - Красиво е . - ноща падна и под светлините градът изглеждаше божествено с тук таме някоя улична или къщна лампа