Глава 7 - Ти може да не помниш ,но аз помня (от гледната точка на Луис) Няколко дни след като Сайри бе изписан от болницата най-накрая се прибра. - Къде беше? Поболях се от притеснения. - Моля ти се . - изсмя ми се в лицето - Къде отиваш? - взе раницата си и сложи няколко неща набързо и се запъти към вратата - Няма да те пусна. - застанах пред вратата - Гледай си живота .  - Ти може да не помниш,но аз помня. - казах му Бутна ме леко и аз се отместих от вратата . Той си тръгна. Аз седнах на земята и се опрях на вратата. Какво щях да правя сега? Само той ми остана а и него загубих. Секунди по-късно станах и тръгнах след него. Той не ме помни. Не мможех да загуля и него. Трябваше да видя къде отива. Трябваше да го спася от самият него. Но,кой е той сега? Вече не е братчето ,което познавах..    * * *  - Носиш ли това което ти поръчах? - каза едното момче - Да. - В какво си се забъркал братле? Неговите стъпки ме отведоха до тук. Не вярвах на очите си - Кой е там?! - извика момчето пред него Тогава единият от тях дойде и ме държеше да не избягам. - Какво е това? Компания ли си доведе? А?  - Не,аз.. - Дойдох сам . Искам да бъда един от вас. - казах Не можех да го оставя. Той е мой брат. Знам че някъде вътре в него ,той е все още там и аз щях да го спася на всяка цена. Дори това да значи,да жертвам себе си. - Как да знаем,че казваш истината? - пусна ме  Единият се казваше Били а другият Джейк. Явно те бяха главните тук. Все още не знаех с какво друго се занимават.  - Дайте ми шанс и ще ви докажа.  - Добре. - каза единият - Двамата ще работите в екип. Искам да убиете човек ,който ни предаде и да ми донесете сърцето му.  - Но това е нечовешко. - възразих - Искаш ли да си един от нас или и теб да те разпорим тук и сега?!  - приближи се до мен  - Да вървим. - казах на брат си  * * *  - Какво си позволяваш ? - извика ми - Искам да съм един от вас.  - Радвам се. Мислех ,че пак ще ми говориш онези луди неща. - аз извъртях очи,а той се засмя Трябваше да го сторя , но как да убия човек?!  Час по къно вече бяхме убили и взели сърцето на човека. - Вземи. - хвърлих му го в лицето и падна в краката му Това бе началото и края на всичко.