Глава 5 - излъгах те (от гледната точка на Анна) - Излизай от колата. - слязох и тръшнах вратата след себе си - Какво си позволяваш? - извах му - Тук ще бъдеш в безопастност. - В безопастност от какво?! - не отговори и тръгна Да му се невиди. Този идиот. Аз изобщо не исках да бъда тук. Цял живот се опитвам да се махна от родителите ми и да избягам от този скапан град. Ако ме видеха сега щяха да полудеят.Ако изобщо ме видеха по какъвто и да е повод,дори случайно,също. Покатерих се и влязох в старата си стая.Легнах леглото и се замислих за станалото. Какво искаха онези хора от него? Какво общо има това с мен? - Кой  е там ?-извика баща ми Подяволите ! Не можех да позволя да ме види,а и честно каза и аз не искам да го виждам. Скочих през прозореца и седнах на тротоара. Надвесих главата си надолу към свитите ми крака и заплаках.Ако само го видя отново ще го накарам да съжалява.Той няма право да се отнася така с мен. - Ало Ник? - Анна? Всичко наред ли е ? Не звучиш добре. - позна - Може ли да дойдеш да ме вземеш? Моля те. - Разбира се. -Малко е далеч. - казах - Няма проблем. - той е добър човек  * * *  -Ще ми кажеш ли какво е станало? - попита той Стоях и го чаках няколко часа и не можех да се успокоя. Спрях да плача скоро след като говорих с Ник по телефона. Исках само да се махна от тук час по скоро. Не след дълго дойде и аз станах от тротоара влизайки в колата му. - Нека говорим утре. Сега имам нужда от почивка.Закарай ме в общежитието. -той не настоя да говорим и просто изпълни искането ми Когато стигнахме го прегърнах за чао и тръгнах към стаята си в общежитието. Бях пияна все още,тъжна и доста объркана. - Луис. - казах Видях го да лежи на леглото ми и той отново кървеше. Защо на мен? Какво иска от мен? Казах си,че този път няма да съм така мекушава. Взех аптечката от шкафа,промих и заших раната му. - Щом се съвземеш ще поговорим. - казах му Той се отпусна и затвори очи,аз легнах до него и сторих същото. - Къде отиваш? - казах сънено Той се събуди и тихомълко тръгна към вратата. Опита да се измъкне,но няма да стане този път. Седнах с кръстосани крака на леглото. - Мислех че спиш. - Не. Заблудих те . - и двамата се засмяхме Той седна на леглото до мен . - Защо тези хора те преследват? - започнах с въпросите - Преди време се случи нещо лошо с мой близък и аз отидох при тези хора ,за да го измъкна. - Остави това,не ме интересува.  - Тогава защо попита? - гледаше тъжно - Какво общо има това с мен ? Защо се появяваш навсякъде?  - Нищо общо няма това с теб . - знаех ,че ме лъже - Добре,върви си . - казах и станах да отворя вратата - Съжалявам. - казах му докато излизаше    * * *  - Ало?  - Да сега ще дойда . Той си тръгна и се проснах на леглото с главата на горе. Гледах тавана и си мислех ,какво ли крие от мен? Може би бе грешка да го гоня и да се държа така? Нензна.. Ник ми се обади и тръгнах към кафенето ,за да се видим. - Е,ще ми кажеш ли или аз да питам?! - Първо искам да ти се извиня за вчера. Това бе просто игра. Не искам да си помислиш нещо ,заради целувката. Ти си ми само приятел. -Да знам ,но ти знаеш че не говорех за това. - преглътнах Наистина не знаех какво да му кажа,след като аз самата нямах истински отговор. Казах му  почти всичко,освен кой е човекът . Той се възмути и предложи да ми помогне да се оттърва от него. Аз му казах,че всичко е наред и че съм се оправила. След тази сутрин се надявам да не го видя повече.