Постинг
30.10.2016 09:49 -
история 1 - time
Глава 4 - искам истината(от гледната точка на Луис)След като я видях да се целува с Ник направо полудях. Бях в този тъп университет единствено и само заради нея. Днес по - рано след като за пръв път говорих с нея я последвах. Тя си пусна музика в слушалките, огледа се да види какви нови обяви има пред университета . - Луис. - извика Сайри- Какво искаш ? - Какво няма ли пак да избягаш?! - засмя се иронично Не ми пука че сме пред хора,ще го убия на мига.- Ще ми дадеш ли фллашката най-сетне и да се приключва вече. - какво писна ли му?- Не. - отсякох- Добре. Внимавай само за безценната ти Анна. - той откъде..Приближих се до него . Гледахме се в очите ,сякаш всеки миг щяхме да се разкъсаме като живи зверове. Влязох в унивреситета и отидох при директора . - Дрейк? - Луис?Зарадвах се. Оказа се ,че директорът е мой стар приятел и затова се съгласи да ми направи тази услуга. Понеже проферос Стан по Филология отсъствал ,за ивестно време аз щях да бъда на негово място. Не че бях професор или нещо си,но съм доста начетен човечец.- Това е новият ви професор. - каза директорът Анна тъкмо влезе ,половината и кафе се бе разсипало по нея. Тя беше с някакъв студент Ник. - Здравейте студенти. Аз съм Професор Томлисън. - записах на дъскатаНе изпускаше погледа си от мен . Нямаше да си проста ,ако Сайри или някой друг и причини нещо. Разбира се,че не можех да и кажа истината ,но все пак..- През XIX век значението “любов към ученето и литературата” е сведено до “изучаване историческото развитие на езиците” - започнах да обяснявам,като не пропусках да видя реакцията иБе от една страна уплашена, но също така много любопитна .Относно часа и може би мен разбира се.- Госпожице Тод. - казах гледайки листите ,за да не предизвиквам вниманиеЧасът свърши. Тя Спря на място.- Бихте ли дошли за момент. - попитах- Да. - тя дойде до мен- Исках само да ви кажа , да не си позволявате да закъснеето отново. В противен случей изобщо не идвайте. - Ти сериозно ли?! - Моля ,говорете ми на вие. Все пак съм ви учител.- Никакъв учител не си ти . - троснах ми се- Да не мислиш,че не те забезялах в клуба онази вечер?! Видях и кръвта по тениската ти. - Това не трябваше да се случва ,тя не може да узнае.- Не си позволявай много. - каза - Свободна си . - дори не трепна ,на тръгване тряснах вратата* * * Заклучих вратата и тя видимо се притесни.Притиснах я към стената , без да и дам път за бягство. Доближих устините си до нейните и бях приятно изненадан,когато тя не се отдръпна а ми отвърна. - Томлинсън! - изведнъж затропа някой по вратата- Томлинсън! - заблъска отновоТова бяха Били и Джейк. Как подяволите са ме намерили тук? Не,не,не.. Анна.Бързо отлепих устните си от нейните.Опитах се да не показвам безпокойството си. Завързах набързо чаршафите и ги метнах през прозореца.- Слизай. - казах и- Няма.- Слизай или аз ще те хвърля. - тя ме послуша и слезе по чаршафитеЗадърпах я в колата си. Закарах я при техните , три града от тук. Тя не каза и дума по пътя ,нито пък аз. Карах няколко часа и накрая стигнахме. Градът бе малък и спокоен. Тук тя щеше да е в безопастност,никой не зае за това място.- Излизай от колата. - тя слезе и тръшна вратата- Какво си позволяваш? - извика ,когато излязох от колата- Тук ще бъдеш в безопастност.- В безопастност от какво?! - не и отговорих , качих се в колата и потеглих Върнах се обратно в големият град. * * * Пуснах си радиото . Винаги забиваше на една и съща стара песен. Майкъл Бубле пееше “Обичам те. Ти си ми всичко. Още не го знаеш,но скоро ще го разбереш” и така нататък. Аз лекичко си припявах,това тъпо старо радиио бе забило. - Да не сте полудяли! - изкрещяхНякакъв човек изкочи на пътя ми и разко спрях,замалко катастрофирам и да убия вама души. Човекът пред мен и себе си. Секунди по-късно видях ,че това са Джейк и Били . Излязох бесен от колата. - Я виж ,кой бил тук . - каза БилиУдарих го с юмрук по лицето и той падна на земята и междовременно докато не съм гледал Били ме наръга и аз също паднах на земята. Не можех да стана.- Здраей отново Луис.- Сайри.- Ти си нищожество,Луис.- Аз ли съм нищожеството Сайри?! Нямаш смелост да се изправиш срещу мен,но дори да съм ранен съм сто пъти по силен от теб. - качих се в колата и отново потеглихОтидох в обежитието на Анна ,нея и без това я нямаше там. Мисля си че ще умра. Просто се проснах на леголото и не можех да помръдна. Втори път да ме порежат на едно и също място,направо е ужасно.- Луис!? - не,не…тя трябваше да е при техните- Щом се съвземеш ще поговорим.- не мога да и кажа истината
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 35
