Постинг
30.10.2016 09:49 -
история 1 - time
Глава 3 - ти(от гледната точка на Анна)В града бях отскоро. Освен това и в университета бях нов също. Не бе лошо,само общежитията не бяха кой знае какво. Голяма стара сграда и вътре има няколко стаи. Добре ,че поне съм сама в стаята. Когато дойдох стаята ми беше пълен ужас. Мръсна кочина с други думи. Почистих я ,пребоядисах и си подредих нещата както на мен ми харесва. Когато отидох да се записвам в университета имаше малко проблеми,понеже оценките ми не бях пълните шестици ,но ме пуснаха все пак. * * * Взех си кафето и забързана влязох вътре в залата за първата лекция.- Извинете ,че закъс.. - вдигнах главата си и какво да видя- Това е новият ви професор. - каза директорът Не може да е истина. Онзи психопат е новият ми професор?Къде е професор-Стан,забога!Седнах на вторият ред и направо си бях глътнала езика. - Здравейте студенти. Аз съм Професор Томлисън. - записа на дъскатаТой ме видя,но очевидно напълно игнорира факта че преди малко се държа като пълен кретен и че го видях в кръв,но той сигурно не знае за това. Започна да говори и да обяснява,че Филологията изследвала стари текстове ,като можела да бъде няколко езика. - През XIX век значението “любов към ученето и литературата” е сведено до “изучаване историческото развитие на езиците” - каза тойОбясняваше основните неща,все едно професор-Стан на нищо не ни е научил. Как може да допуснат този психопат тук?!- Свободни сте. - лекцията свърши,най-накрая Опитах да се измъкна по най-бързият начин,когато..- Госпожице Тод. - каза той гледайки листите с имената Спрях на място,но не се обърнах.- Бихте ли дошли за момент. - това дори не беше въпрос,нали?!- Да. - опитах да игнорирам случката по рано- Исках само да ви кажа , да не си позволявате да закъснеето отново. В противен случей изобщо не идвайте. - той..- Ти сериозно ли?! - Моля ,говорете ми на вие. Все пак съм ви учител.- Никакъв учител не си ти . - троснах му се аз- Да не мислиш,че не те забезялах в клуба онази вечер?! Видях и кръвта по тениската ти. - Не си позволявай много. - каза - Свободна си . - дори не трепна ,на тръгване тряснах вратата * * * В университета навсъкяде имаше разлепени флаери,че в капуса тази вечер ще има купон.Е,аз рреших да отида.Все пак е по - добре от клуба в който бях онази вечер. Прибрах се и облякох първите дрехи ,които видях . Дълъг потник и едни скъсани дънки,задно с кецовете си. Метнах и една горнище отгоре. Запътих се натам . След като чаках автобуса 15 минути и още 10 за да ме закара до там,пристигнах. Воъбще не помислих,че няма как да се върна . Исках прсто да се отпусна малко. Когато хванах дръжката на вратата чух познат глас. Отворих и се оказах права. Това бе психопатът ,ако очаква да го наричам професор много е сгрешил. - Ти си Анна,нали? - попита ме някакъв човек- Да?- Аз съм Ник,от класа по Филология. - Вярно. По рано днес ,тъкмо като бях забързана с кафето си се блъснах в някакъв човек. Изпрах ви се и започнах да се извинявам,като чак след това забелязах,че съм го разляла по него. Извадих една салфетка от джоба си и опитах да го забърша.- Извинявай,просто бързам за часа по Филология.- И аз съм така.- и двамата се засмяхмеТой отвори вратата като джентълмен и влязох вътре,а той след мен.Ник ми подаде чаша пълна с алкохол и аз я поех.- Защо професорът е тук ? - попитах Ник- Сигурно иска да се позабавлява. Няма лошо. - каза- Хайде да вървим в кръга. - подкани ме тойРазиграваше се игра на бутилка. Ник избра мен и аз го целунах,после беше мой ред да въртя бутилката. Падна ми се психопата.- Няма начин. - отсякох - Напротив! - отвърна той Стана ,хвана ме за ръката и ме задърпа нагоре по стълбите. - Махайте се! - извика на някакви хора в стаята и ме бутна вътре,като заключи след себе си
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 35
