Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2016 09:48 - история 1 - time
Автор: tessa97 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 171 Коментари: 0 Гласове:
0



 Глав 2 - първият път когато те видях (от гледната точка на Луис)- Луис! - извика Сайри- Елате и ме хванете ,гадини мръсни. - казах самодоволно Джейк и Били също бяха с него. Имах прободна на корема и едната си ръка я притисках. Кървеше. Нищо ново в моят живот . От изевстно време всичко е все така .. Тези тримата глупаци не ме оставяха намира и за секунда . Знам че трябваше да се откажа още от самото начало и да не се забърквам в такива каши и с лоши хора,но какво да се прави . Така е трябвало да бъде.  Тичах колкото можех и въпреки това пак бях по бърз от тези идиоти. Малко по късно стигнах една улица и се шмугнах в гората . Право напред. Те спряха и се зачудиха накъде да тръгнат. Джейк тръгна надолу, а Били нагоре по улицата. Само Сайри се сети ,че ще бъда там и тръгна право напред през гората. Този идиот,а като си помисля,че заради него бях в тази каша. Нямам думи направо!* * * * * * Гората изглеждаше точно както я помнех. Преди използвах да идва доста често тук . Като деца  с брат ми постоянно си играехме тук . Представяхме си ,че търсим съкровища и разни магични неща тук и така откарвахме чак до вечерта. В други случей играехме на криеница и се търсехме дни наред. Беше много забавно,де да можех да се върна отново в тези дни. А,вижте ме само сега.. Спънах се в един камък и паднах на земята.- Хванах ли те . - каза той - Никога! - отвърнахХванах един камък ,който бе до мен и го метнах по него. Успях да  го ударя и той падна на земята. Това ми даде секунди преднина и хукнах отново да бягам. Не след дълго се осозвах на един път и се спрях. Огледах се и се зачудих накъде да тръгна. Незнам защо реших да влезна в претъпканият клуб пред мен. Влязох вътре и първото което забелязах бе Анна. Незнам защо. Погледът ми точно там спря. Анна стоеше сама на бара и пиеше уиски . Отхвърляше всеки мъж,който посмееше да я заговори. Нямаше интерес към никого. Очевидно бе тъжна. Дошла да пие за мъката си .Чух звукове отвън . Тримата глупаци бяха вече тук и знаеха че съм вътре. Влязоха и веднага ме видяха. Аз започнах да бягам през тълпата ,като бутах всички наред. Накрая се шмугнах през една врата и успях да им се изплъзна. Осъзнах,че трябваше да се прибера колкото се може по скоро. Кървях все повече,макар раната да не бе голяма. Едвам успях да се прибера и заших раната си. След което се проснах на леглото и очевидно съм стоял така с часове ,защото отворих очи часове по късно.* * * * * * * (от гледната точка на Анна)Когато отворих очи виждах само пълният мрак. Очевидно бе доста късно,не ме и интересуваше. Обърнах се настрани и осъзнах ,че отново съм сама в това голямо легло. Имах приятел. Казваше се Сайри,но сякаш нямах никого. Той бе доста странен,винаги е бил. В последно време малко повече. Да ме пита човек ,защо изобщо съм се захванала  с него. Всичко стана ,когато бях на ръба. Преместих се от малкият си роден град,в този голям и прекрасен град. Бях сама. Изоставена от всички и всичко. Без приятели,без никого. Нова в града и ,ниверситета . И един ден просто го срещнах . Стоях си в студентското кафене и чаках часовете да започнат. Пиех чаша горещо кафе и той седна до мен . Незнам защо реших да го заговоря и от тогава сме си все заедно. Обичам го и той мен,но винаги сякаш не е бил напълно с мен . Вниги съм го ,сещала.Не съм казвала и дума. Но,той винаги бе до мен,както и аз до него.Взех телефона си и се разочаровах ,като видях че нямам нито ново съобщение нито ново повикване. Предният ден се бях скарал със Сайри,понеже тези дни го виждах по рядко . Бе зает и го разбирах,но и аз имах нужда от внимание . Вчера отидох в един клуба малко далеч от тук и се напих. Танцувах и отблъсквах всеки който ми се нахвърли. Всички бяха загубеняци търсещи свалка за една вечер. Аз съм момиче за една вечер. Видях че е два сутринта. На снимката ,която си бях направила вчера в клуба. Имаше нещо на нея. Човек. Той кървеше и сякаш гледаше право към мен . Така се изплаших,че си изпуснах телефона на земята и едва не го счупих. Какво подяволите беше това ? Казах си на ум. Станах и както обикновенно преди лекции се изкъпях ,оправих  и тръгнах натам. Първо щях да мина през кафенето за кафе. Главата още ме тресеше.- Това си ти.- каза някой зад менОбърнах се и го видях. Това бе човекът от снимката в клуба вчера. Не може да бъде истина. Какво ли искаше от мен? Опитах се да не издавам емоциите си.- Моля? - отвърнах - Видях те вчера в един клуб и се чудих дали да те заговоря. - Съжалявам,но вече си имам гадже.- Кой е казал,че искам да съм ти гадже?!- каза и се засмяРазбира се ,с тази кръв по себе си сигурно е искал да ме убие. Не искам да имам общо с такива психопати.- А,какво искаш тогава? - попитах- Всъщност забрави. Казвали са ми,да не говоря с непознати. - жестиколирах за ефект с ръцете си- Нима в началото всички не са непознати?! - Той сериозно ли?!За какъв се взе? Както и да е не исках да имам общо. Махнах се от него и се запътих към университета ,заради него вече закъснявах.     



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tessa97
Категория: Лични дневници
Прочетен: 53652
Постинги: 276
Коментари: 23
Гласове: 35
Архив