Постинг
30.10.2016 11:14 -
#26
Целият ни живот е натякване, че не сме достатъчно добри за нещо, за някого… Като започнем от “Виж Гошко на леля ти Гинка, как вече сам си приготвя закуска”. Минем през “Виж, Марийка има само шестици по математика”. Отидем на “Не, брат, няма да ти върже, все пак виж го Мишо к"ва скъпа кола има” или “По-добре не се опитвай, той няма да ти обърне внимание” И как би могъл? Та нали Петя от другия клас има много по-хубави гърди. Дойде време на така добре познатото “Между нас няма да се получи, но вината не е в теб, а в мен” ( т.е. не съм щастлив с теб, пък и Десито от горния етаж си я бива ). После сме на “Погледни сестра ти, вече си е подредила живота - има работа, мъж, деца”. Следва “Това дори не е истинска работа, така не можеш да издържаш семейство”. Идва и “Защо не си като родителите на Мила, те и купуват много по-скъпи играчки”, последвано от “Е, майката на Катя я пуска на купона”. Едно от най-болезнените е “Аз пораснах и вече имам свой живот, така че нямам нужда от теб, мамо” Следващото е “Не си тази, в която се влюбих преди 10 години” или пък “Може би любовта ни се е изчерпала”. Продължаваме към “Не ме подготви за живота и сега се провалих, мамо” или “Ти си ужасен баща, не беше до мен когато се нуждаех и затова сега не съм щастлива”. А може би и “Бих ти водела внуците по-често, но не си модела за подражание, когото те трябва да виждат”. И накрая просто си отиваш… Е, тогава е моментът, в който всички ще те обичат.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 35
