Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2017 09:08 - Yumi Kook
Автор: tessa97 Категория: История   
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове:
0



 Кичурите отрязана коса,падаха като есените листа от дърветата. Те нежно се спускаха по гърба на момчето и плавно намираха мястото си на пода. Когато отиде до огледалото пред него се яви напълно нов човек,който самият той още не бе опознал. Теахюнг се усмихна на образа в огледалото, като той му отвърна със същото. За съжаление обаче усмивката бе фалшива и сълзите от загубата на родителите му бързо намериха мястото си,върху поруменялите като вишнев цвят бузи,на тъй красивото момче,което вече не знаеше какво да прави с живота си. Таехюнг надигна лицето си и се загледа в отражението си. Гледаше се право в очите, които отдавна бяха загубили своят блясък и бяха попили самотата, депресията и тъмнината, превзели момчето. "За какво живея ?,, това бе един от мнозината въпроси, които се въртяха в ума на Таехюнг в този момент. Носталгията за родителите му обля младежа, но спомените го накараха да се усмихне. Фълшива усмивка. Това бе всичко, на което бе способен брюнета в този момент. Таехюнг преглътна тежко, мъчейки се да преодолее загубата, но не се получи, даже стана по-зле. Очите му започнаха да се навлажняват и преди да усети сълзите му станаха толкова едри, че започнаха да се отронват от очите му и да се стичат по алените му, горящи бузи. Таехюнг прехапа устните си, а дишането му започна да се накъсва. Той надигна лявата си ръка и с нея закри носът и устата си, след което затвори очи и сведе главата си. - Бъзльовците нямат право да плачат.. Но въпреки това.. Въпреки това аз го правя.. - Таехюнг започна да хлипа, гласът му трепереше, а устата му се пълнеше със слюнка, която му пречеше да говори. - Мамо.. Татко.. ! - каза едва момчето - Защо ?! Защо ме оставихте толкова рано ?! Защо ме изоставихте съвсем сам в този суров свят ?! Защо ?! - крещеше Таехюнг, като изпусна ножицата на пода, а тя падна върху канапе от по-рано отрязаната от самия брюнет, коса. Таехюнг забочна да бърше сълзите си с ръце. - Егоисти.. ! Помислихте ли за мен ?! Как можахте да изчезнете така?! Нищо ли не знача за вас, че дори да не благоволите да се сбогувате с мен ?! - Таехюнг натискаше очите си толкова болезнено, че когато смъкна ръцете си от лицето му и погледна за пореден път отрепката, стояща от другата страна на огледалото, те се бяха зачервили. - Толкова ли съм слаб, че да не мога да ви защитя ?! - развика се Таехюнг и грабна парфюма на майка си, като го запрати право в огледалото, разбивайки не само него, но и стъкленото шишенце. Хиляди стъкалца, малки и големи се стовариха на пода пред босите крака на Таехюнг. Аромата на парфюма се разнесе из стаята, в която след силния шум на чупещо се стъкло, настана гробна тишина. - Бива ме само да руша..-каза тихо Тае,като се сви на пода и зарови глава в коленете си и продължи да плаче. Тъжните стенания на момчето огласяха цялата къща,но нито една от тези сълзи,които проронваше, не можеше да върне родителите му обратно..                    



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tessa97
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17614
Постинги: 276
Коментари: 23
Гласове: 34
Архив