Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2017 09:15 - Момчето,което се промъкваше в стаята ми
Автор: tessa97 Категория: История   
Прочетен: 447 Коментари: 0 Гласове:
2



 12 Сигурно бяхме заспали, защото се събудих с Лиам увит около 
мен. Погледнах към часовника му. По дяволите, минаваше девет часа! Джейк сигурно вече се беше прибрал. Бутнах го, за да се събуди.
- Хей, трябва да си тръгвам, минава девет часа - заявих, като се опитвах бързо да се отделя от него.
Той простена.
- Още десет минутки, ангелче - промърмори сънено.
Засмях се, изглеждаше толкова сладък, когато беше сънен. 
Изкикотих се и го погъделичках.
- Лиам, не е сутрин, все още е вечер, а аз трябва вече да си 
тръгвам. Джейк ще се чуди къде съм – обясних и най-накрая се измъкнах от хватката му и скочих от леглото.
Отново изстена и ме издърпа обратно към себе си, държеше ме здраво към тялото си и се усмихваше сънено. Засмях се.
- Ще спреш ли? Трябва да тръгвам – казах и се изкикотих, 
когато той ме захапа по-меката част на ухото.
Поклати главата си.
- Не, не искам да си тръгваш - промърмори и целуна шията ми. Избутах го и той изстена.
- Но ти ще ми липсваш - изхленчи, което ме накара да се засмея дори по-силно.
- Ще се видим след час. А имам и домашно - казах и свих 
рамене.
Той въздъхна пораженчески.
Да, аз също - призна и се нацупи леко.
Слязох от леглото и тръгнах към вратата.
- Хей, почакай! Ще те изпратя! - грабна ръката ми, докато 
слизахме по стълбите.
Промуших главата си в хола.
- Чао, Пат. Чао, Рик - извиках.
- Чао, миличка - отговори Рик, като не сваляше очи от 
телевизора.
Пат се подсмихна към мен.
- Чао, Амбър. Забавлявахте ли се? - попита и ми намигна.
Изчервих се ужасно и кимнах сигурна, че гласът ми беше 
заседнал в гърлото. Лиам врътна очите си и ме дръпна към предната врата, притисна ме към нея леко и ме зацелува, докато главата ми не се замая.
- Ще те видя в 10:30, чу ли? - прошепна и погали бузата ми.
Бързо тръгнах към къщата си, но се обърнах назад, за да се 
усмихна на Лиам. Слава Богу, седеше на верандата и наблюдаваше дали щях да се прибера безопасно до вкъщи, което беше на тридесет крачки от неговия дом.
Джейк седеше на дивана и ме чакаше. Когато влязох през 
вратата, той ме погледна с очи пълни с гняв.
- Къде беше? Бях притеснен! Трябваше да оставиш бележка или нещо подобно! - каза и поклати глава с неодобрение.
- Съжалявам, бях при Лиам. Пат ме покани да остана за вечеря и аз си помислих, че след като не си тук, може да отида, за да не оставам сама - казах и свих раменете си.
- Обичам вечерите на Пат! - промърмори, гневното му 
изражение се замени със завистливо.
- Е, пропусна вкусна вечеря, беше направила домашен пай и 
всички останали нейни вкусотии - подразних го, като се усмихнах нахално, когато той изстена.
- Е, аз се насладих на моето печено на грил сирене - пошегува се той.
- Отивам да си напиша домашните - обърнах се и тръгнах към 
коридора.
- Амбс, почакай за минутка! Трябва да поговоря с теб за нещо -
каза и притеснено потупа дивана до себе си.
Тръшнах се до него.
- Какво има Джейк? - попитах притеснена.
Той си пое дълбоко въздух.
- Говорих с мама тази вечер.
Усмихнах се.
- Така ли? Тя добре ли е? Ще се прибира ли вкъщи? - започнах 
да се вълнувам, мислех си за това как щях да видя мама по-скоро. Тя ми липсваше ужасно и времето, през което си беше вкъщи минаваше много бързо.
Той поклати главата си.
- Тя ми каза нещо, но не искам да откачаш, когато го чуеш. 
Няма нищо, за което да се притесняваш, обещавам ти! - той взе ръката ми и ме погледна с тъжна усмивка.
О, по дяволите, това щеше да бъде лошо!
- Какво е? - попитах, като вече си представях най-лошото.
Сигурно трябваше да се преместим в Китай. Тя беше загубила 
работата си. Тя се беше омъжила отново – но предполагам това последното не беше нещо лошо, стига мъжът й да не е кретен. Стотици мисли преминаха през ума ми, но най-малко очаквах това, което каза Джейк.
- Баща ни се е свързал с нея. Иска да се види с нас, очевидно, за да се реваншира за това, което е направил - изплю през зъби, тъгата му се беше превърнала в чист гняв.
Не можех да си поема въздух. Дробовете ми просто отказаха да работят. Сърцето ми започна да бие толкова бързо, че тялото ми започна да трепери. Той се връщаше. Той искаше да ни види. Последния път, когато видях този мъж беше, когато разкъса униформата ми и ме притисна на пода, докато откопчаваше панталоните си. Канеше се да ме изнасили, но Джейк и Лиам се появиха и го пребиха. О, Господи, той щеше да се върне! Спомних си всеки един път, в който аз и Джейк бяхме бити от него, всички докосвания, които се случваха, когато бях сама с него, прошепнатите думи и скритите усмивки. Пред очите ми затанцуваха черни точки, а 
дишането ми се учести. Щях да умра, можех да го усетя – тялото ми отказваше, неспособно да се справи със спомените и болката.Смътно чувах викове.
- Просто я пусни! Мога да й помогна! - крещеше глас, който 
разпознах.
- За Бога, обади се на 911! Тя не може да диша! - Джейк 
крещеше.
Джейк, пусни я! Обещавам да се погрижа за това! - настойчиво каза гласа.Усетих движение и след това две силни ръце се увиха около мен. Силни мъжки гърди се допряха до мен и веднага усетих аромата на 
Лиам.О, благодаря ти, Господи, Лиам беше тук! Пулсът ми започна да се забавя, когато усетих как допря устните си към шията ми и започна да диша бавно. Опитвах се да дишам с него. Съсредоточих се в ритъма на сърцето му, което биеше стабилно срещу гърдите ми. 
Черните точки, които виждах, започнаха да избледняват. След няколко минути вече имах контрол над ръцете си и ги увих плътно около кръста му. Държах се за него, все едно, той беше единственото нещо, което ме пазеше да не падна от ръба на света. Баща ми отново 
идваше, но аз бях с Лиам, той нямаше да позволи никой и нищо да ме нарани, знаех това. Започнах да се отпускам в ръце му. След известно време, което изглеждаше като самата вечност, бях способна да се отдръпна и да го погледна.
- Добре ли си? - попита, като сложи ръцете си отстрани на 
лицето ми и допря челото си в моето.
Кимнах и облизах устните си, те бяха солени поради някаква 
причина и тогава осъзнах, че плачех. Избърсах лицето си и
подсмръкнах. Изправих се бавно абсолютно наясно какво ще видя. Все още бях във всекидневната. Погледнах към Джейк, който седеше там шокиран, зяпайки мен и Лиам. Устата му висеше отворена, очите му бяха широко ококорени. Мислех да отстъпя назад, но не можех. Не можех да се отдръпна далеч от Лиам. Той беше моята безопасност, той беше този, от когото имах нужда, този, който ми помагаше да остана с акъла си в този момент.Джейк дойде и ме издърпа от ръцете на Лиам, което ме накара 
да изскимтя. Гушна ме в здрава прегръдка.
- По дяволите, Амбър! Никога повече не прави така! Помислих 
си, че може да умреш! По дяволите, уплаши ме! - говореше Джейк, като ме разтърсваше леко.
- Добре съм - казах слабо.
Погледнах към Лиам за успокоение и видях, че той не беше там. Паниката започна да се надига отново в гърдите ми. Дишането ми 
започна да става повърхностно.
- Къде е Лиам? - задавих се, сълзите ми отново започнаха да се стичат по лицето ми.
О Боже, той ме беше оставил!
Джейк ме стисна по-здраво.
- Шшшт, всичко е наред. Просто дишай. Шшш - промърмори, 
но аз не можех, чувствах дробовете си толкова стегнати.
- По дяволите! - Джейк ахна, докато ме гледаше. - Лиам, идвай 
тук бързо! - почти изкрещя.
Лиам изтича обратно в стаята с чаша вода в ръка, която пусна бързо на масата и разля половината й съдържание. Уви ръцете си отново около мен.
- Всичко е наред, ангелче - прошепна, като постави отново устни на шията ми.
След няколко минути, когато се обърнах назад се усмихнах 
благодарно на Лиам.
Джейк изглеждаше убийствено ядосан.
- Какво по дяволите? Вие двамата сте заедно, нали? - изрева.
Лиам просто повдигна ръка си, за да спре тирадата му.
- Виж, Джейк, ти и аз ще си поговорим за това, но сега не е 
точния момент. Трябва да се убедя, че тя е добре - каза строго и приключи разговора.
Джейк ме погледна извинително и кимна.
- Съжалявам, Амбър, но аз трябваше да ти кажа. Трябваше да се убедя, че знаеш, но ти обещавам, че никога няма да му позволя да те нарани. Ти няма нужда да се притесняваш от нищо. Ще го убия преди дори да те докосне - каза Джейк и хвана ръката ми.Усмихнах се, но имах чувството, че изражението ми изглеждаше повече като гримаса.
- Знам това Джейк. Съжалявам за това, че откачих и те уплаших - повдигнах треперещата си ръка и отново избърсах сълзите си.
- Всичко е наред. Просто не го прави отново - каза и ми се 
усмихна. Засмях се слабо и кимнах.
Лиам ми подаде чашата с вода и аз отпих благодарно. 
Забелязах, че Джейк следеше всеки ход на Лиам и го гледаше сърдито.
- Спри да го гледаш по този начи! Лиам не е направил нищо 
лошо - казах намръщено.
Той поклати глава и стисна челюстта си. Пое си дълбоко въздух, очевидно се опитваше да се успокои, преди да проговори.
- Вие двамата сте заедно - каза просто, като гледаше ту мен, ту Лиам за потвърждение. Преместих се от неудобство на мястото си.
Добре, дотук с няколкото седмици.
- Да - отговори Лиам и кимна.
Ръката му се уви плътно около мен. Свих се в него, като исках 
всичко това да бе просто сън.
Не само, че баща ми насилникът се връщаше, но сега и брат ми щеше да пребие приятеля ми.
- Колко дълго? - попита Джейк.
Челюстта му все още беше стегната здраво, но изглежда 
успяваше да се контролира.
- От петък - отговори Лиам тихо.
Той изглеждаше наистина гузен и аз знаех, че причината за това беше молбата ми да крием връзката ни от брат ми.
- Лиам искаше да ти каже веднага Джейк, но аз исках да 
почакаме. Не искам вие двамата да се карате. Моля те? - погледнах към брат си с възможно най-милия си поглед.
- Харесваш ли го, Амбър? - попита Джейк, затвори очите си като изглеждаше тъжен и разочарован.
- Да - признах, като все още го молех с поглед да го приеме. Да не избухне и да не обвинява Лиам за това. Нямаше да го понеса, ако се скараха заради мен.
Той кимна, но не отвори очите си.
- Какво беше това, което направи Лиам? Как го направи? Да я 
успокоиш по този начин? - попита, отвори очите си и го погледна с благодарност.
- Не знам. Това просто е нещо, което я успокоява, това е всичко. 
Винаги го правя - каза Лиам и сви рамене.
- Винаги го правиш? Правил си го и преди? - попита Джейк, 
като изглеждаше объркан.
- Да, успокоявал съм я няколко пъти - отговори тъжно Лиам.
Мислех за това, което той искаше да каже, всичките пъти, които ме беше виждал да плача, вероятно всяка вечер, докато не навърших четиринадесет.
- Какво? Кога? Аз никога не съм те виждал да правиш това -
Джейк запротестира, поклати глава и изглеждаше дори по-объркан от преди.
Поех си въздух. Сега той щеше да разбере, че Лиам спеше в 
стаята ми. Преплетох пръсти и се помолих всичко да мине добре, Джейк да го приеме добре и да не бъде твърде ядосан на най-добрия си приятел. Лиам ме погледна за разрешение да му каже, кимнах изахапах устни, защото знаех, че бе необходимо това да излезе наяве рано или късно.
- Джейк, моля те, не откачай - помолих и се преместих леко пред 
Лиам в случай, че Джейк се нахвърлеше върху него или нещо такова. 
Моят малък ход можеше да го възпре да пребие приятеля ми.
- Джейк, човече, нищо никога не се е случвало, кълна се! –
обясни му Лиам.
Джейк го погледна, изражението му беше дори по-объркано.
- Когато бях на десет, я видях да плаче през прозореца на 
спалнята й. Затова се промъкнах, за да се убедя, че е добре. И заспах на леглото с нея - Джейк го гледаше все едно искаше да го убие на място. - Случи се отново на следващата вечер и на по-следващата. 
Винаги, когато плачеше, аз се промъквах при нея през прозореца. След време просто стана навик - каза Лиам, леко намръщен.Джейк скочи със стиснати юмруци. Очите му бяха присвити и гледаха към Лиам. Бърз като светкавица Лиам ме грабна и ме бутна зад него защитнически. Очите на Джейк просветнаха, преди лицето му да се успокои.
- Защо направи това? - попита Джейк, въздъхна и погледна 
Лиам напрегнато.
- Какво направих? - попита Лиам объркано, като все още ме 
държеше зад себе си.
- Да преместиш сестра ми зад себе си по този начин - каза 
Джейк, лицето му беше напълно спокойно.
Лиам поклати главата си, сякаш не разбираше въпроса.
- Не исках да бъде наранена, това е всичко.
Джейк седна и прокара ръка през русата си коса.
- Наистина ли харесваш сестра ми? - попита, докато гледаше 
към пода.
- Джейк, аз съм влюбен в сестра ти и ти го знаеш.
Лиам седна на дивана и ме дръпна до себе си.
Джейк кимна.
- И вие сте спали в нейното легло, докато сме били малки -
заяви Джейк, за да бъде сигурен, че бе разбрал правилно.
- Не само когато бяхме деца, това се опитвах да кажа. Тя 
плачеше и аз се промъквах при нея, за да я утеша всяка вечер. Стана навик и сега никой от нас не може да спи нормално без другия -призна Лиам намръщен.
Джейк повдигна главата си.
Все още спиш в стаята й? Всяка нощ, откакто си навършил 
десет? Дявол да го вземе, Лиам! По дяволите! Шибан, глупав задник! - изръмжа Джейк от гняв и тръгна към Лиам. Трепнах. О, Господи, това, което не желаех да се случва, предстоеше!
Вдигнах ръцете си, за да опитам да го спра.
- Джейк, помниш ли когато започнах да се събуждам с писъци? -попитах отчаяно.
Трябваше да го накарам да види причината, преди да се сбият. Той кимна и се намръщи.
- Да, това спря, когато беше на осем или нещо подобно.
Кимнах.
- Да, бях на осем. Спря, когато Лиам започна да спи при мен. 
Вече нямам кошмари заради Лиам - усмихнах се и стиснах ръката му.
- Имаш! Трябваше да спя при теб няколко пъти след това -
запротестира Джейк.
- Да, ти го направи, но моите кошмари не изчезнаха, макар да 
беше там - контрирах.
Джейк трепна и кимна, вероятно от спомена как крещях в съня си.
- След това имах само няколко кошмара и това беше тогава, когато Лиам не беше тук. Например, когато беше на ваканция или нещо такова - обясних и погледнах към Джейк.
Стояхме мълчаливо за известно време. Лиам галеше задната 
част на ръката ми, а Джейк просто се взираше в пода.
След известно време, което изглеждаше като безкрайност, 
Джейк погледна към Лиам.
- Лиам, ако нараниш сестра ми, най-добър приятел или не, ще 
те убия! - предупреди Джейк. Виждах, че наистина го мислеше.
- Няма да го направя! Обещавам! - закле се Лиам и се усмихна 
окуражително.
- Добре, е аз отивам в леглото. Предполагам, че ще се видим 
сутринта, не забравяйте да заключите вратата, преди да идете в леглото - инструктира Джейк като стана и ни остави на дивана шокирани.
Погледнах към Лиам – той изглеждаше зашеметен, точно както се чувствах и аз.- Уау, това беше по-лесно отколкото си мислех - усмихна ми се и 
постави ръцете си от двете страни на лицето ми.
Усмихнах се, доволна, че най-накрая всичко беше излязло 
наяве.
- Искаш ли да си легнем, Лиам? Не съм в настроение за 
домашни. Искам просто да спя.
Единственото, от което имах нужда бе да лежа в леглото и той 
да ме държи в ръцете си за малко.
Той кимна и целуна носа ми.
- Да, но първо трябва да отида до вкъщи. Джейк се обади и каза, че ти си откачила, затова изтичах насам без дори да кажа на родителите си къде отивам.
Той погали нежно лицето ми, докато ме гледаше с тъжна 
усмивка.
- Добре. Предполагам, че ще отида в леглото и ще те видя, 
когато си готов - казах, изправих се и го побутнах към входната врата.
- Хей, може ли да ползвам вратата сега, след като Джейк знае? -ухили се той.
Засмях се на вълнението му, но поклатих глава.
- Не, родителите ти може да видят… освен, ако не им кажеш 
къде отиваш - предложих.
Усмихна се.
- Ще бъда наистина щастлив да мина през предната ти врата и да дойда в леглото ти. Никога не съм правил това преди.
Изкарах ключовете си и му ги подадох.
- Не забравяй да заключиш след себе си, чу ли? - целунах го по бузата и тръгнах към спалнята си.
Беше едва десет часа, но тялото ми бе толкова изтощено от 
цялата емоционална драма, че се чувствах сякаш не бях спала с дни. Свалих дрехите си и облякох любимата си тениска – тази на Лиам.Заспах на момента. Няколко минути по-късно, усетих как две ръце се увиват около мен и две здрави бедра се преплетоха с моите. 
Усмихнах се и притиснах гърба си към него. Точно от това имах нужда, когато се чувствах толкова зле.
Днес, след като Джейк ме дръпна далеч от Лиам, се почувствах странно, сякаш бях оставила сърцето си при него. До този момент не осъзнавах, колко силно бях свързана с Лиам. Той, буквално, беше всичко за мен. По-рано, когато усетих ръцете му увити около мен, започна да избледнява. Сигурна бях, че стига той да бе до мен, 
всичко щеше да бъде наред.Сгуших в него и го чух да прошепва „обичам те“, точно преди да 
заспя дълбоко.Този път не се усъмних в думите му.
                   



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tessa97
Категория: Лични дневници
Прочетен: 19947
Постинги: 276
Коментари: 23
Гласове: 35
Архив