Постинг
24.03.2017 09:14 -
Момчето,което се промъкваше в стаята ми
11
Лиам ме издърпа към къщата си, като държеше ръката ми и се
усмихваше развълнувано.
- Мамо? Татко? Вкъщи ли сте? - извика той, като оглеждаше
празното фоайе.
Чух глас откъм кухнята.
- Да, скъпи. Тук сме - обади се Пат.
Лиам се усмихна щастливо и ме повлече към кухнята. Пат
печеше бисквитки, а Рик беше зает да се опитва да изяде сместа
направо от купата. Тя се засмя и го удари с дървената лъжица през
ръцете. Засмях се на гледката.
Те винаги са били такива - тя беше перфектната домакиня и
майка, а той обожаваше нея и Лиам, което беше много сладко.
- Хей, Амбър! Отдавна не сме се виждали - каза Рик и ме грабна
в прегръдка, която веднага накара сърцето ми да ускори ритъма си.
- Здравй, Рик! Здравей, Пат! Как сте? - попитах весело.
- Ние сме добре! Амбър, бих дошла да те прегърна, но цялата
съм покрита в смес за бисквитки, миличка - Пат се намръщи и
вдигна ръце за доказателство.
- Да, виждам това! Бисквитките миришат толкова хубаво - казах
като огледах вече готовите, които бяха поставени в чиния на плота.
Тя подаде чинията към мен и аз с радост взех една.
- Благодаря!
- Хей! Ти каза, че не мога да си взема нито една, защото все още
изстиват - нацупено изскимтя Рик, което ме накара да се засмея.
Тя взе една бисквитка и я хвърли към него с намигване.Ъм, хора, чудех се дали искате да се срещнете с моята
приятелка? Може да остане с нас за вечеря - предложи Лиам и
постави ръката си на кръста ми.
Широка усмивка разтегна лицето на Пат. Тя изглеждаше
толкова щастлива, че в действителност си мислех, че едва сдържаше
сълзите си.
- О, Лиам! Бих се радвала да се запозная с нея! Все още не мога
да повярвам, че си имаш приятелка! През цялото това време
говореше как има само едно момиче за теб и сега най-накрая
продължи напред и в действителност излизаш с някой! - изгука тя
изпълнена с вълнение и гордост.
- Да, добре мамо, намали малко децибелите, а? - промърмори
Лиам и извъртя очи.
- И така, по кое време ще дойде? Срещала ли си се с нея, Амбър?
Дали е добра? - попита Пат сияеща.
Погледнах към Лиам несигурна какво да кажа. Цялата ситуация
беше толкова забавна. Правилно ли бях чула? Наистина ли Лиам
винаги бе твърдял, че има само едно момиче за него?
- Всъщност, мамо, тя е тук в момента - каза Лиам гордо, докато
потъркваше гърба ми нежно и ми се усмихваше.
Очите му ме изгаряха, караше цялото ми тяло да гори. Пат
скочи и изтри ръцете си в кърпа, трескаво приглади косата си, преди
буквално да хукне към фоайето. Добре, това беше странно.
- Майко, какво правиш? - попита Лиам като се смееше.
Забелязах как Рик се взираше в ръката на Лиам на гърба ми с
широка усмивка на лице.
- Е, къде е тя, паркира колата или..? - попита Пат, след което
стрелна с поглед Лиам и отново погледна към вратата.
Той се засмя по-силно, което разсмя мен и Рик.
- Мамо, това е моята приятелка. Нейното име е Амбър Уокър -
засия Лиам гордо и ме дръпна по-близо до себе си.
Лицето на Пат се обърна към мен шокирано. Изражението й
премина в щастливо, а след това в пълно блаженство. Тя се засмя,
дотича до нас и ни грабна с Лиам в една голяма прегръдка.
- О, Господи! Най-накрая решихте да се съберете? Най-накрая! -
почти изкрещя, като подскачаше нагоре-надолу на едно място.
Лиам уви ръката си около мен и ме придърпа още по-близо към
себе си.
-Да, най-накрая - потвърди и извъртя очи, като в същото време
изглеждаше развеселен.
Рик протегна ръка към Лиам. Двамата стиснаха ръцете си много
зряло, преди да го дръпне в мечешка прегръдка.
След цялото това вълнение вечеряхме. Беше много приятно да
седя с Лиам и родителите му по този начин. Те не можеха да спрат да
се усмихват. Всеки път, когато аз и Лиам се докоснехме, Пат
въздишаше щастливо, направо сияеща.
- Добре, момчета може да почистите масата! - нареди тя, като ме
грабна за ръката и ме издърпа към всекидневната.
- Толкова съм щастлива за вас двамата! Лиам ти е казвал, че е
влюбен в теб от години, нали? - засия.
Дъхът ми заседна в гърлото от избора й на думи. Тя си мислеше,
че Лиам е влюбен в мен? Той не беше влюбен в мен, нали? Дали
наистина ми беше прошепнал, че ме обича миналата нощ, преди да
заспим?
- Ам, той ми е казвал, че ме харесва от дълго време, да -
промърморих, чувствах се леко неудобно.
Тя извъртя очи.
- Харесваше? Господи, това момче беше поразено от теб от
самото начало. Имам предвид, той ти казва ангелче, за Бога! - засмя
се тя.
Аз я погледнах объркано.
- Какво общо има това с всичко? - попитах намръщено.
Наистина обичах Пат, но понякога можеше да бъде малко
смахната.
- Той никога ли не ти е казвал защо те нарича така? - попита със
самодоволна усмивка.
Поклатих глава и тя се засмя лукаво.
- За първи път те срещнахме на шестия рожден ден на Лиам.
Вие бяхте новите съседи и ние решихме, че ще е хубаво, знаеш, да ви
поканим на парти - започна ентусиазирано.
- Да, помня. Имаше балони навсякъде и клоун, който правеше
магически трикове - засмях се.
Семейство Джеймс винаги правеше най-добрите партита, дори
и за деца.
- Точно така. Както и да е, ти и брат ти дойдохте на партито и
още щом влязохте през вратата, Лиам просто се вторачи в теб.
Буквално не можеше да свали очите си от теб. Ти се усмихна и мучестити рождения ден, но той не можеше да каже и думичка, затова
ти отиде да танцуваш. Той се обърна към мен и знаеш ли какво ми
каза? - попита с насълзени очи.
Поклатих глава. Какво за бога щеше да каже? Това малко ме
плашеше.
- Той каза с убийствено сериозен глас. „Мамо, мъртъв ли съм?“ и
аз му отговорих „Не скъпи, не си мъртъв.“, а той поклати объркано
главата си. Тогава посочи към теб на дансинга и каза „Ако аз не съм
мъртъв, защо има ангел в къщата ни?“.
Когато приключи разказа си, Пат стисна ръцете си, сияеща от
щастие.
Ахнах. Мамка му! Това ли беше причината, поради която се
обръщаше към мен с “ангелче” ? Сърцето ми започна да блъска в
гърдите ми и дланите ми започнаха да се потят. Мислех, че Лиам
наистина беше влюбен в мен, но дали аз бях влюбена в него? Не бях
сигурна, поне не още. Но лесно можех да се влюбя в него.
- Това е причината да ми казва така? Ти сериозно ли? - попитах,
все още не знаех дали се шегува или не.
- Със сигурност. Попитай го, ако не ми вярваш, но в момента, в
който те видя, той се влюби в теб, това беше ясно изписано на лицето
му. Изненадана съм, че през цялото това време не си го забелязала -
поклати глава и се засмя.
- Никога не съм го забелязала, защото той винаги е бил толкова
лош с мен. Винаги ме блъскаше, дърпаше ми косата и ме наричаше с
гадни имена - намръщих се.
Защо беше правил всички тези неща, ако е бил влюбен в мен?
- Твоят брат винаги му е казвал да седи настрана. Той наби
Лиам след рождения му ден същата година и го заплаши да не се
доближава до теб - засмя се и поклати глава.- Този твой брат е много
защитнически настроен, благословен да е! - каза с нежна усмивка.
- Да, знам. С Лиам говорихме за това и решихме да го държим в
тайна от Джейк за няколко седмици. Просто докато нещата се
успокоят. Много се надявам да не му кажете нищо, ако се срещнете -
трепнах от мисълта Лиам и Джейк да се бият.
Определено исках да избегна тази възможност, колкото се може
по-дълго.
- Няма да кажа нищо, но мисля, че не трябва да го отлагате
твърде много. Иначе ще стане по-трудно.
Усмихнах се благодарно.
Да, само за няколко седмици.
Изведнъж, Лиам прескочи дивана отзад и се приземи до мен.
Прегърна рамото ми и ме дръпна към него. Когато се обърнах да му
се усмихна, той ме целуна. Захапа устните ми, като молеше да отворя
уста. Господи, той да не би да беше забравил, че майка му седеше
срещу нас?
Бързо се отдръпнах, което го накара да простене.
- Ангелче, не съм те виждал цял ден – прошепна той нацупен
като малко дете.
Засмях се на думата ангелче, наистина ли ми казваше така,
защото на шест години си е мислил, че съм ангел?
- На какво се смееш, красавице? - попита, докато галеше едната
ми страна с опакото на пръста си.
Захапах устни, за да спра кикота си и поклатих глава.
- Нищо - излъгах и му се усмихнах.
Той наведе главата си към мен, целуна ме отново с молба да
разстворя устните си. Дръпнах се.
- Лиам, сериозно, майка ти ни гледа - прошепнах към сладкото
му лице.
И двамата погледнахме към Пат, която ни гледаше с огромна
усмивка на лицето си. Сякаш виждаше най-сладкото нещо на този
свят.
Лиам се изправи и ми подаде ръка.
- Хайде да отидем да послушаме малко музика в стаята ми.
Той леко се намръщи към майка си, която все още ни гледаше
като някаква напълно побъркана от щастие жена. Грабнах ръката му
и го оставих да ме поведе към стаята си. Не бях се качвала там от
повече от две години. Последния път беше след един сериозен воден
бой, след който аз и Джейк се оказахме заключени от нас самите
извън къщата ни и трябваше да се преоблечем някъде. Стаята му си
беше същата, с тази разлика, че сега имаше повече неща закачени по
стената. Едно от тях беше подписаната му тениска за хокей, която
той беше получил като подарък за рождения си ден от неговите
родители. Трофеите му също бяха наредени на някои от рафтовете.
Лиам пусна музика тихо и аз отидох до етажерката с книги,
където видях две снимки в рамки. Едната беше на Джейк, Лиам и
мен в парка, в който ходехме, когато бяхме деца, вероятно бях на
около единадесет или дванадесет. Другата снимка беше на мен и
танцовата група, бяхме снимани на едно от състезанията, в които
участвахме. Взех я и я погледах с любопитство.
- Обичам тази снимка - каза Лиам и се усмихна, когато застана
до мен.
Задържах я пред него.
- Кога си заснел това?
- Преди около два месеца в клуб Richmond. Вие се класирахте на
първо място и ти беше толкова щастлива, че подскачаше нагоре-
надолу развълнувано - той потърка палеца си върху снимката, преди
да я върне обратно.
Отидох до леглото му и седнах.
- Уау, твоето легло е некомфортно! Нищо чудно, че ти харесва да
спиш в моето - пошегувах се, докато прокарвах ръката си по леглото.
Той се засмя и дойде да седне до мен. Не можех да не забележа
колко красив беше, когато се засмееше. Бутнах го на леглото и го
възседнах. Сложих ръцете си до главата му и доближих лицето си до
неговото, така че почти да се докосват.
- И така, Лиам, искам да ми кажеш нещо - въздъхнах и прокарах
ръцете си по косата му.
- Може ли първо да те целуна? Тогава ще отговоря на въпроса ти
- очите му се спуснаха към устните ми за секунда, преди да се върнат
на очите ми.
Целунах го силно и страстно. Ръцете му незабавно се увиха
около кръста ми, като ме дръпнаха по-близо до него, едната му ръка
се повдигна и се плъзна в косата ми. Той бавно проследи с език
долната ми устна и аз не му отказах този път. Нетърпеливо отворих
устни. Вкусът му експлодира в устата ми, когато той плъзна езика си
вътре. Започна да гали моя страстно, което ме накара да изстена.
Целувките с Лиам ставаха все по-хубави с всеки изминал път. Тялото
ми изгаряше от нужда да ме докосне, но родителите му бяха долу и
знаеха, че се бяхме качили заедно в стаята му. Отдръпнах се след
няколко минути и двамата дишахме тежко.Той плъзна ръка по
косата ми и се спусна надолу към кръста ми. В очите му виждах
любовта, която изпитваше към мен.
Бях леко изненадана от изражението на лицето му. Значи това,
което майка му ми беше казала бе истина. Той наистина беше
влюбен в мен.
- И така, какво е нещото, което искаш да знаеш, ангелче? -
попита той, като обхвана дупето ми с двете си ръце и леко го стисна.Ръцете му почти ме разсеяха. Ако ги изместеше малко по-
надолу и напред, щяха да бъдат точно там, където тялото ми
крещеше и изпитваше най-силна нужда да бъдат. Поклатих глава, за
да отпъдя надалеч похотливите си мисли и му се усмихнах.
- Искам да знам защо ме наричаш „ангелче“!
Той въздъхна тежко и леко се зачерви. Усмихнах се, за да го
успокоя. Изпъшка и поклати глава.
- Няма начин. Няма да отговоря на това - изскимтя той и ме
погледна с онова сладкото личице, на което не можех да устоя.
- Хайде де, ти каза, че ще отговориш на всичко, което пожелая -
насърчих го аз.
Той се намръщи и поклати глава. Добре, щях да пробвам по друг
начин.
- Моля те? - помолих, като захапах устните му. - Моля те? -
прошепнах и го целунах. - Моля те? - той простена и си пое дълбоко
въздух, когато го целунах по врата.
- Защото, ангелче, си мислех, че Господ беше създал ангел
специално за мен - призна.
Обхванах лицето му с ръце и го накарах да ме погледне. Поех си
въздух. Значи това, което Пат каза беше вярно. Сърцето ми
блъскаше в гърдите ми, когато продължи.
- Първия път, когато те видях, помислих, че си ангел направо
прелетял от Рая. Ти беше толкова красива, че спря дъха ми. Все още
го правиш, всеки ден!
- Това е най-милото нещо, което съм чувала Лиам -
промърморих и го целунах нежно.
Той ме целуна в отговор и ме завъртя така, че да бъда под него.
- Мога да те целувам по цял ден - прошепнах, когато той целуна
врата ми и нежно захапа кожата, което веднага ме накара да изстена
задъхано.
- Ммм, това звучи като добър план - промърмори срещу кожата
ми.
Увих краката си около кръста му, притиснах го към себе си и го
целунах с цялата си душа. Той хвана китките ми и ги повдигна над
главата ми. Целуна ме отново, след което обсипа бузата и ухото ми с
целувки.
- Обичам те, ангелче! - прошепна.
Сърцето ми спря и тялото ми започна да изтръпва, не знаех
какво да му кажа.
Аз… аз… Лиам… аз… - той ме целуна отново.
Усетих хватката му около ръцете ми да се отпуска, затова ги увих
около врата му и го дръпнах по-близо до себе си.
-Не се чувствай длъжна да кажеш нещо. Изпитвам тази любов
към теб от години, а ти тъкмо престана да ме смяташ за задника,
който по случайност е най-добър приятел на брат ти. Просто исках
да ти го кажа, това е всичко. Чаках много време, за да призная
чувствата си - каза и отметна косата ми далеч от лицето ми.
Увих плътно ръце около врата му и започнах да го целувам
навсякъде по лицето. След което го целунах дълго и силно по-
перфектните му устни.
усмихваше развълнувано.
- Мамо? Татко? Вкъщи ли сте? - извика той, като оглеждаше
празното фоайе.
Чух глас откъм кухнята.
- Да, скъпи. Тук сме - обади се Пат.
Лиам се усмихна щастливо и ме повлече към кухнята. Пат
печеше бисквитки, а Рик беше зает да се опитва да изяде сместа
направо от купата. Тя се засмя и го удари с дървената лъжица през
ръцете. Засмях се на гледката.
Те винаги са били такива - тя беше перфектната домакиня и
майка, а той обожаваше нея и Лиам, което беше много сладко.
- Хей, Амбър! Отдавна не сме се виждали - каза Рик и ме грабна
в прегръдка, която веднага накара сърцето ми да ускори ритъма си.
- Здравй, Рик! Здравей, Пат! Как сте? - попитах весело.
- Ние сме добре! Амбър, бих дошла да те прегърна, но цялата
съм покрита в смес за бисквитки, миличка - Пат се намръщи и
вдигна ръце за доказателство.
- Да, виждам това! Бисквитките миришат толкова хубаво - казах
като огледах вече готовите, които бяха поставени в чиния на плота.
Тя подаде чинията към мен и аз с радост взех една.
- Благодаря!
- Хей! Ти каза, че не мога да си взема нито една, защото все още
изстиват - нацупено изскимтя Рик, което ме накара да се засмея.
Тя взе една бисквитка и я хвърли към него с намигване.Ъм, хора, чудех се дали искате да се срещнете с моята
приятелка? Може да остане с нас за вечеря - предложи Лиам и
постави ръката си на кръста ми.
Широка усмивка разтегна лицето на Пат. Тя изглеждаше
толкова щастлива, че в действителност си мислех, че едва сдържаше
сълзите си.
- О, Лиам! Бих се радвала да се запозная с нея! Все още не мога
да повярвам, че си имаш приятелка! През цялото това време
говореше как има само едно момиче за теб и сега най-накрая
продължи напред и в действителност излизаш с някой! - изгука тя
изпълнена с вълнение и гордост.
- Да, добре мамо, намали малко децибелите, а? - промърмори
Лиам и извъртя очи.
- И така, по кое време ще дойде? Срещала ли си се с нея, Амбър?
Дали е добра? - попита Пат сияеща.
Погледнах към Лиам несигурна какво да кажа. Цялата ситуация
беше толкова забавна. Правилно ли бях чула? Наистина ли Лиам
винаги бе твърдял, че има само едно момиче за него?
- Всъщност, мамо, тя е тук в момента - каза Лиам гордо, докато
потъркваше гърба ми нежно и ми се усмихваше.
Очите му ме изгаряха, караше цялото ми тяло да гори. Пат
скочи и изтри ръцете си в кърпа, трескаво приглади косата си, преди
буквално да хукне към фоайето. Добре, това беше странно.
- Майко, какво правиш? - попита Лиам като се смееше.
Забелязах как Рик се взираше в ръката на Лиам на гърба ми с
широка усмивка на лице.
- Е, къде е тя, паркира колата или..? - попита Пат, след което
стрелна с поглед Лиам и отново погледна към вратата.
Той се засмя по-силно, което разсмя мен и Рик.
- Мамо, това е моята приятелка. Нейното име е Амбър Уокър -
засия Лиам гордо и ме дръпна по-близо до себе си.
Лицето на Пат се обърна към мен шокирано. Изражението й
премина в щастливо, а след това в пълно блаженство. Тя се засмя,
дотича до нас и ни грабна с Лиам в една голяма прегръдка.
- О, Господи! Най-накрая решихте да се съберете? Най-накрая! -
почти изкрещя, като подскачаше нагоре-надолу на едно място.
Лиам уви ръката си около мен и ме придърпа още по-близо към
себе си.
-Да, най-накрая - потвърди и извъртя очи, като в същото време
изглеждаше развеселен.
Рик протегна ръка към Лиам. Двамата стиснаха ръцете си много
зряло, преди да го дръпне в мечешка прегръдка.
След цялото това вълнение вечеряхме. Беше много приятно да
седя с Лиам и родителите му по този начин. Те не можеха да спрат да
се усмихват. Всеки път, когато аз и Лиам се докоснехме, Пат
въздишаше щастливо, направо сияеща.
- Добре, момчета може да почистите масата! - нареди тя, като ме
грабна за ръката и ме издърпа към всекидневната.
- Толкова съм щастлива за вас двамата! Лиам ти е казвал, че е
влюбен в теб от години, нали? - засия.
Дъхът ми заседна в гърлото от избора й на думи. Тя си мислеше,
че Лиам е влюбен в мен? Той не беше влюбен в мен, нали? Дали
наистина ми беше прошепнал, че ме обича миналата нощ, преди да
заспим?
- Ам, той ми е казвал, че ме харесва от дълго време, да -
промърморих, чувствах се леко неудобно.
Тя извъртя очи.
- Харесваше? Господи, това момче беше поразено от теб от
самото начало. Имам предвид, той ти казва ангелче, за Бога! - засмя
се тя.
Аз я погледнах объркано.
- Какво общо има това с всичко? - попитах намръщено.
Наистина обичах Пат, но понякога можеше да бъде малко
смахната.
- Той никога ли не ти е казвал защо те нарича така? - попита със
самодоволна усмивка.
Поклатих глава и тя се засмя лукаво.
- За първи път те срещнахме на шестия рожден ден на Лиам.
Вие бяхте новите съседи и ние решихме, че ще е хубаво, знаеш, да ви
поканим на парти - започна ентусиазирано.
- Да, помня. Имаше балони навсякъде и клоун, който правеше
магически трикове - засмях се.
Семейство Джеймс винаги правеше най-добрите партита, дори
и за деца.
- Точно така. Както и да е, ти и брат ти дойдохте на партито и
още щом влязохте през вратата, Лиам просто се вторачи в теб.
Буквално не можеше да свали очите си от теб. Ти се усмихна и мучестити рождения ден, но той не можеше да каже и думичка, затова
ти отиде да танцуваш. Той се обърна към мен и знаеш ли какво ми
каза? - попита с насълзени очи.
Поклатих глава. Какво за бога щеше да каже? Това малко ме
плашеше.
- Той каза с убийствено сериозен глас. „Мамо, мъртъв ли съм?“ и
аз му отговорих „Не скъпи, не си мъртъв.“, а той поклати объркано
главата си. Тогава посочи към теб на дансинга и каза „Ако аз не съм
мъртъв, защо има ангел в къщата ни?“.
Когато приключи разказа си, Пат стисна ръцете си, сияеща от
щастие.
Ахнах. Мамка му! Това ли беше причината, поради която се
обръщаше към мен с “ангелче” ? Сърцето ми започна да блъска в
гърдите ми и дланите ми започнаха да се потят. Мислех, че Лиам
наистина беше влюбен в мен, но дали аз бях влюбена в него? Не бях
сигурна, поне не още. Но лесно можех да се влюбя в него.
- Това е причината да ми казва така? Ти сериозно ли? - попитах,
все още не знаех дали се шегува или не.
- Със сигурност. Попитай го, ако не ми вярваш, но в момента, в
който те видя, той се влюби в теб, това беше ясно изписано на лицето
му. Изненадана съм, че през цялото това време не си го забелязала -
поклати глава и се засмя.
- Никога не съм го забелязала, защото той винаги е бил толкова
лош с мен. Винаги ме блъскаше, дърпаше ми косата и ме наричаше с
гадни имена - намръщих се.
Защо беше правил всички тези неща, ако е бил влюбен в мен?
- Твоят брат винаги му е казвал да седи настрана. Той наби
Лиам след рождения му ден същата година и го заплаши да не се
доближава до теб - засмя се и поклати глава.- Този твой брат е много
защитнически настроен, благословен да е! - каза с нежна усмивка.
- Да, знам. С Лиам говорихме за това и решихме да го държим в
тайна от Джейк за няколко седмици. Просто докато нещата се
успокоят. Много се надявам да не му кажете нищо, ако се срещнете -
трепнах от мисълта Лиам и Джейк да се бият.
Определено исках да избегна тази възможност, колкото се може
по-дълго.
- Няма да кажа нищо, но мисля, че не трябва да го отлагате
твърде много. Иначе ще стане по-трудно.
Усмихнах се благодарно.
Да, само за няколко седмици.
Изведнъж, Лиам прескочи дивана отзад и се приземи до мен.
Прегърна рамото ми и ме дръпна към него. Когато се обърнах да му
се усмихна, той ме целуна. Захапа устните ми, като молеше да отворя
уста. Господи, той да не би да беше забравил, че майка му седеше
срещу нас?
Бързо се отдръпнах, което го накара да простене.
- Ангелче, не съм те виждал цял ден – прошепна той нацупен
като малко дете.
Засмях се на думата ангелче, наистина ли ми казваше така,
защото на шест години си е мислил, че съм ангел?
- На какво се смееш, красавице? - попита, докато галеше едната
ми страна с опакото на пръста си.
Захапах устни, за да спра кикота си и поклатих глава.
- Нищо - излъгах и му се усмихнах.
Той наведе главата си към мен, целуна ме отново с молба да
разстворя устните си. Дръпнах се.
- Лиам, сериозно, майка ти ни гледа - прошепнах към сладкото
му лице.
И двамата погледнахме към Пат, която ни гледаше с огромна
усмивка на лицето си. Сякаш виждаше най-сладкото нещо на този
свят.
Лиам се изправи и ми подаде ръка.
- Хайде да отидем да послушаме малко музика в стаята ми.
Той леко се намръщи към майка си, която все още ни гледаше
като някаква напълно побъркана от щастие жена. Грабнах ръката му
и го оставих да ме поведе към стаята си. Не бях се качвала там от
повече от две години. Последния път беше след един сериозен воден
бой, след който аз и Джейк се оказахме заключени от нас самите
извън къщата ни и трябваше да се преоблечем някъде. Стаята му си
беше същата, с тази разлика, че сега имаше повече неща закачени по
стената. Едно от тях беше подписаната му тениска за хокей, която
той беше получил като подарък за рождения си ден от неговите
родители. Трофеите му също бяха наредени на някои от рафтовете.
Лиам пусна музика тихо и аз отидох до етажерката с книги,
където видях две снимки в рамки. Едната беше на Джейк, Лиам и
мен в парка, в който ходехме, когато бяхме деца, вероятно бях на
около единадесет или дванадесет. Другата снимка беше на мен и
танцовата група, бяхме снимани на едно от състезанията, в които
участвахме. Взех я и я погледах с любопитство.
- Обичам тази снимка - каза Лиам и се усмихна, когато застана
до мен.
Задържах я пред него.
- Кога си заснел това?
- Преди около два месеца в клуб Richmond. Вие се класирахте на
първо място и ти беше толкова щастлива, че подскачаше нагоре-
надолу развълнувано - той потърка палеца си върху снимката, преди
да я върне обратно.
Отидох до леглото му и седнах.
- Уау, твоето легло е некомфортно! Нищо чудно, че ти харесва да
спиш в моето - пошегувах се, докато прокарвах ръката си по леглото.
Той се засмя и дойде да седне до мен. Не можех да не забележа
колко красив беше, когато се засмееше. Бутнах го на леглото и го
възседнах. Сложих ръцете си до главата му и доближих лицето си до
неговото, така че почти да се докосват.
- И така, Лиам, искам да ми кажеш нещо - въздъхнах и прокарах
ръцете си по косата му.
- Може ли първо да те целуна? Тогава ще отговоря на въпроса ти
- очите му се спуснаха към устните ми за секунда, преди да се върнат
на очите ми.
Целунах го силно и страстно. Ръцете му незабавно се увиха
около кръста ми, като ме дръпнаха по-близо до него, едната му ръка
се повдигна и се плъзна в косата ми. Той бавно проследи с език
долната ми устна и аз не му отказах този път. Нетърпеливо отворих
устни. Вкусът му експлодира в устата ми, когато той плъзна езика си
вътре. Започна да гали моя страстно, което ме накара да изстена.
Целувките с Лиам ставаха все по-хубави с всеки изминал път. Тялото
ми изгаряше от нужда да ме докосне, но родителите му бяха долу и
знаеха, че се бяхме качили заедно в стаята му. Отдръпнах се след
няколко минути и двамата дишахме тежко.Той плъзна ръка по
косата ми и се спусна надолу към кръста ми. В очите му виждах
любовта, която изпитваше към мен.
Бях леко изненадана от изражението на лицето му. Значи това,
което майка му ми беше казала бе истина. Той наистина беше
влюбен в мен.
- И така, какво е нещото, което искаш да знаеш, ангелче? -
попита той, като обхвана дупето ми с двете си ръце и леко го стисна.Ръцете му почти ме разсеяха. Ако ги изместеше малко по-
надолу и напред, щяха да бъдат точно там, където тялото ми
крещеше и изпитваше най-силна нужда да бъдат. Поклатих глава, за
да отпъдя надалеч похотливите си мисли и му се усмихнах.
- Искам да знам защо ме наричаш „ангелче“!
Той въздъхна тежко и леко се зачерви. Усмихнах се, за да го
успокоя. Изпъшка и поклати глава.
- Няма начин. Няма да отговоря на това - изскимтя той и ме
погледна с онова сладкото личице, на което не можех да устоя.
- Хайде де, ти каза, че ще отговориш на всичко, което пожелая -
насърчих го аз.
Той се намръщи и поклати глава. Добре, щях да пробвам по друг
начин.
- Моля те? - помолих, като захапах устните му. - Моля те? -
прошепнах и го целунах. - Моля те? - той простена и си пое дълбоко
въздух, когато го целунах по врата.
- Защото, ангелче, си мислех, че Господ беше създал ангел
специално за мен - призна.
Обхванах лицето му с ръце и го накарах да ме погледне. Поех си
въздух. Значи това, което Пат каза беше вярно. Сърцето ми
блъскаше в гърдите ми, когато продължи.
- Първия път, когато те видях, помислих, че си ангел направо
прелетял от Рая. Ти беше толкова красива, че спря дъха ми. Все още
го правиш, всеки ден!
- Това е най-милото нещо, което съм чувала Лиам -
промърморих и го целунах нежно.
Той ме целуна в отговор и ме завъртя така, че да бъда под него.
- Мога да те целувам по цял ден - прошепнах, когато той целуна
врата ми и нежно захапа кожата, което веднага ме накара да изстена
задъхано.
- Ммм, това звучи като добър план - промърмори срещу кожата
ми.
Увих краката си около кръста му, притиснах го към себе си и го
целунах с цялата си душа. Той хвана китките ми и ги повдигна над
главата ми. Целуна ме отново, след което обсипа бузата и ухото ми с
целувки.
- Обичам те, ангелче! - прошепна.
Сърцето ми спря и тялото ми започна да изтръпва, не знаех
какво да му кажа.
Аз… аз… Лиам… аз… - той ме целуна отново.
Усетих хватката му около ръцете ми да се отпуска, затова ги увих
около врата му и го дръпнах по-близо до себе си.
-Не се чувствай длъжна да кажеш нещо. Изпитвам тази любов
към теб от години, а ти тъкмо престана да ме смяташ за задника,
който по случайност е най-добър приятел на брат ти. Просто исках
да ти го кажа, това е всичко. Чаках много време, за да призная
чувствата си - каза и отметна косата ми далеч от лицето ми.
Увих плътно ръце около врата му и започнах да го целувам
навсякъде по лицето. След което го целунах дълго и силно по-
перфектните му устни.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 35
