Постинг
24.03.2017 09:12 -
искам да стана по-добър
Глава 26 - ключът
(от гледната точка на Давина)
Реших да разнищя загадката и се запътих към Енджъл.
-Дано ключа да е под леглото му. -казах си наум
-Здравей.
-Здравей.-каза той и ме подмина
Докато минаваше видях,че ключът е на врата му.Подяволите.Опитах да му кажа нещо,но той излезе набързо с Дафни.
-Хей,добре ли си?
-Да.-отвърнах
Той ме придърпа към себе си,аз се отпуснах в прегръдката му и тоъ целуна челото ми. Успокоих се. Наистина обичах той да е наоколо.Обичах да е до мен.
Целунах го и опитах да разбера повече без да разбере.
-Защо Енджъл се държи така странно след идването на онзи човек?
-Сложно е.-отвърна Тео
-И той така каза.Нали не искаш да имаме тайни?
Хайде кажи нещо.
-Съжалявам.Братска тайна.-засмя се и потърка с ръка врата си
-Той не ти е брат.-извиках и веднага съжалих за думите си
Лицето му помръкна.Прекалих.
-Трябва да ме разбереш.
-Добре.
Той ме целуна.Малко по късно отидох в стаята на Енджъл и погледнах под леглото му.Надявах се да съм се заблудила и ключът да е тук.
-Какво правиш?-подскочих, когато го чух
-Падна ми лещата.-излъгах
-Не,какво правиш в стаята ми?-не се е усетил
-Търсех те,но няма значение.
Тръгнах да излизам,но той хвана ръката ми и ме дръпна към себе си.Тогава вече бях сигурна.Ключът е на врата му.Как подяволите да го взема?Изобщо сваляли го?
-Пусни ме.-казах ядосано
-Защо се държиш така.Казах да ми имаш доверие.
-Не мога.-признах и той ме пусна
Опитах се да разчета реакцията на лицето му.Безсмислено.
(от гледната точка на Давина)
Реших да разнищя загадката и се запътих към Енджъл.
-Дано ключа да е под леглото му. -казах си наум
-Здравей.
-Здравей.-каза той и ме подмина
Докато минаваше видях,че ключът е на врата му.Подяволите.Опитах да му кажа нещо,но той излезе набързо с Дафни.
-Хей,добре ли си?
-Да.-отвърнах
Той ме придърпа към себе си,аз се отпуснах в прегръдката му и тоъ целуна челото ми. Успокоих се. Наистина обичах той да е наоколо.Обичах да е до мен.
Целунах го и опитах да разбера повече без да разбере.
-Защо Енджъл се държи така странно след идването на онзи човек?
-Сложно е.-отвърна Тео
-И той така каза.Нали не искаш да имаме тайни?
Хайде кажи нещо.
-Съжалявам.Братска тайна.-засмя се и потърка с ръка врата си
-Той не ти е брат.-извиках и веднага съжалих за думите си
Лицето му помръкна.Прекалих.
-Трябва да ме разбереш.
-Добре.
Той ме целуна.Малко по късно отидох в стаята на Енджъл и погледнах под леглото му.Надявах се да съм се заблудила и ключът да е тук.
-Какво правиш?-подскочих, когато го чух
-Падна ми лещата.-излъгах
-Не,какво правиш в стаята ми?-не се е усетил
-Търсех те,но няма значение.
Тръгнах да излизам,но той хвана ръката ми и ме дръпна към себе си.Тогава вече бях сигурна.Ключът е на врата му.Как подяволите да го взема?Изобщо сваляли го?
-Пусни ме.-казах ядосано
-Защо се държиш така.Казах да ми имаш доверие.
-Не мога.-признах и той ме пусна
Опитах се да разчета реакцията на лицето му.Безсмислено.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 35
