Постинг
24.03.2017 09:10 -
искам да стана по-добър
Глава 23 - Сайри
(от гледната точка на Давина)
Цяла вечер не можах да спя.Въртях се в леглото си и мислех за много неща. Какво да сторя? Не,не..Какво се очаква от мен да сторя.Реших да отида при Сайри.Вчера той дойде и те не изглеждаха радостни от този факт.Той знаеше името ми,но как?Те ли са му казали?Аз не го познавах.Щом те няма да ми дадът отговори ,ще си ги намеря сама.Никой няма да разбере.Вси пак за тях съм само едно голямо бебе.Станах и набързо се облякох,когато осъзнах,че незнам как да го намеря.Промъкнах се тихо в стаята на Еднжъл и взех номера от телефона му. Слава богу,че не ме чу.В позвъняванията той е един от честите.Странно.Излязох от стаята му и тихо се промъкнах покрай спящият Тео и излязох през вратата. Отдалечих се малко от къщата и позвъних.
-Може ли да се видим?
- Идвам.-отвърна
-Здравей.-обърнах се
-Как дойде толкова бързо? -Стеснах се
Тук е тъмно.Много тъмно.
-Кажи ми какво искаш да знаеш и ще ти кажа. - това е добре,ще съдейства-Но имаш право само на три въпроса. -ето я уловката
-Как може да съм сигурна ,че ще ми кажеш истината?
- Уместен въпрос.Не можеш.Просто нямаш избор.
-Добре.-прав е
-Зопчвай.-Какво засича ми време ли?
Попитах умно,защото имах хиляди въпроси.Помислих малко и попитах.
-Може ли да вярвам на Енджъл?
-Зависи дали искаш да живееш или да умреш.
-Какво общо имаш ти?
-Аз съм най-големият му враг,но и най-добрият му приятел.
Какво?Той се опитва да ме баламоса нещо.
-Що за отговори.-казах
-Трети въпроср-отвърна той
-Не.Ще си го задържа за по късно.-казах-Благодаря за тъпите отговори.-изплюх
-И един съвет.Внимавай на чий път се изпречваш.-извика докато си тръгвах
Цяла вечер не можах да спя.Въртях се в леглото си и мислех за много неща. Какво да сторя? Не,не..Какво се очаква от мен да сторя.Реших да отида при Сайри.Вчера той дойде и те не изглеждаха радостни от този факт.Той знаеше името ми,но как?Те ли са му казали?Аз не го познавах.Щом те няма да ми дадът отговори ,ще си ги намеря сама.Никой няма да разбере.Вси пак за тях съм само едно голямо бебе.Станах и набързо се облякох,когато осъзнах,че незнам как да го намеря.Промъкнах се тихо в стаята на Еднжъл и взех номера от телефона му. Слава богу,че не ме чу.В позвъняванията той е един от честите.Странно.Излязох от стаята му и тихо се промъкнах покрай спящият Тео и излязох през вратата. Отдалечих се малко от къщата и позвъних.
-Може ли да се видим?
- Идвам.-отвърна
-Здравей.-обърнах се
-Как дойде толкова бързо? -Стеснах се
Тук е тъмно.Много тъмно.
-Кажи ми какво искаш да знаеш и ще ти кажа. - това е добре,ще съдейства-Но имаш право само на три въпроса. -ето я уловката
-Как може да съм сигурна ,че ще ми кажеш истината?
- Уместен въпрос.Не можеш.Просто нямаш избор.
-Добре.-прав е
-Зопчвай.-Какво засича ми време ли?
Попитах умно,защото имах хиляди въпроси.Помислих малко и попитах.
-Може ли да вярвам на Енджъл?
-Зависи дали искаш да живееш или да умреш.
-Какво общо имаш ти?
-Аз съм най-големият му враг,но и най-добрият му приятел.
Какво?Той се опитва да ме баламоса нещо.
-Що за отговори.-казах
-Трети въпроср-отвърна той
-Не.Ще си го задържа за по късно.-казах-Благодаря за тъпите отговори.-изплюх
-И един съвет.Внимавай на чий път се изпречваш.-извика докато си тръгвах
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 35
