4
След вечеря, Джейк и Лиам излязоха, за да вземат алкохол за
купона, както обикновено. Използвах възможността да си взема
една дълга вана, която да ме успокои и освежи. Простенах при
мисълта за още един купон. Момчетата не бяха твърде шумни или
дразнещи, просто купоните им продължаваха до два или три през
нощта. А на всичкото отгоре, винаги след това аз трябваше да чистя
къщата. Както отвътре, така и отвън.
Въздъхнах и се увих в кърпа. Щом излязох от банята се блъснах
в Лиам. За да не падна, той вдигна ръце и ги уви около мен. Стиснах
кърпата по-силно и опитах да успокоя препускащото си сърце.
- Уау, харесва ми облеклото ти - пошегува се той, докато ме
оглеждаше бавно отгоре до долу.
Избутах ръцете му настрани и избягах в стаята си като заключих
вратата след себе си. Веднага, след като я затворих, той започна да
чука.
- Какво искаш, Лиам? - попитах сърдито през вратата.
- Ангелче, моля те, отвори вратата! — помоли, като завъртя
дръжката.
- Лиам, ще се разкараш ли? Сериозно, не съм облечена! -
намръщих се и тропнах с крак.
Веднага се засрамих и благодарих на Бога, че Лиам бе от другата
страна на вратата и не можеше да ме види.
- Ангелче, моля те! - помоли.
Въздъхнах. Мразех, когато започваше да използва този глас.
Това беше гласът му през нощта, този, на който не можех да кажа не.Отворих вратата и той се ухили, докато влизаше в стаята ми.
- Е, какво, по дяволите, искаш?- попитах и отидох до гардероба.
Извадих любимата ми тениска на Лиам, която открих в
пералнята.
Нахлузих я, като внимавах да държа кърпата плътно увита
около мен.
- Хей, а аз се чудех къде изчезна тениската ми - каза, и кимна
към нея.
Ахнах притеснена, че щеше да си я поиска обратно. Това беше
любимата ми тениска. Слагах я винаги, когато се чувствах
подтисната, или когато се излежавах наоколо.
- Няма да си я получиш обратно, обичам тази тениска! -
размахах раздразнено с ръце.
- Справедливо, а и без това седи по-добре на теб, отколкото на
мен - отговори с усмивка и погледна към краката ми.
Въздъхнах раздразнено. Защо трябваше да бъде такъв
флиртаджия?
- Сериозно, какво искаш? - попитах, след което отидох до
вратата и хванах дръжката готова да го изритам, ако продължеше да
се държи така.
- Просто исках да оставя нещата при теб. Учебници и дрехи за
преобличане, тъй като ще бъда тук цяла вечер - сви рамене и хвърли
чантата си на леглото.
- И не можа да ми я подадеш, вместо да влезеш в стаята? -
попитах ядосана. Защо трябваше да прави всичко толкова трудно?
- Можех да го направя, но щях да пропусна възможността да
видя хубавия ти задник и то в моята тениска. Мисля, че е много
секси, когато жената носи дрехите на мъжа си - измърка и ме огледа
отново, което ме накара да изтръпна.
Отворих вратата и погледнах към него.
- Ти не си мой мъж, затова е време да излизаш! - извиках.
- Както кажеш, ангелче - засмя се и излезе, но не и преди да ми
намигне закачливо.
Изсуших косата си като я изправих в същото време. Сложих си
малко грим. Понеже рядко носех грим, дори на купони, си сложих
само малко сиви сенки и спирала. Смених безцветния си гланц за
розов. Обух тъмно синьото си дантелено бельо и погледнах в
гардероба си. Партитата на брат ми бяха много популярни. На
практика, Джейк и Лиам канеха цялото училище и всеки, който можеше да се побере в къщата ни идваше, което правеше всички
много потни, а обстановката гореща. Затова не исках да нося твърде
много дрехи. Извадих черни, сравнително къси панталони и потник.
Сложих дългото си сребърно колие и сребърните ми сандали с
платформа. Погледнах се в огледалото. Имах хубава фигура, не
твърде слаба, с извивки на правилните места. Приличах на майка си
имах дълги крака, заоблени бедра, тънка талия и средни, дори
малко големи гърди. Не бях най-привлекателното момиче наоколо,
но бях щастлива в тялото си и само това имаше значение за мен.
Джейк не би харесал това, с което бях облечена. Може би
показвах повече кожа, отколкото той би желал. Нямаше значение, че
бях покрита навсякъде, нямаше значение дори, че до отрепките,
които той и Лиам харесваха, изглеждах като монахиня.
Зачудих се дали да се преоблека, но се отказах. Беше твърде
горещо, а не исках да се изпотя. Нямаше да облека дънки, само
защото на Джейк нямаше да му хареса как изглеждаше малката му
сестра.
Реших да изчакам къщата да се препълни с хора. Така Джейк
нямаше да ми се скара пред всички и да ме накара да отида да се
преоблека като малко дете.
След около четиридесет минути слязох по стълбите. Имаше хора
навсякъде, имаше дори такива, които вече залитаха. А бяха пили
само от около час. Това беше толкова жалко. Джейк ме забеляза и ме
погледна с онзи изпепеляващ и неодобрителен поглед, който бе така
прочут в семейството ми. Показа нагоре към стаята ми и прошепна
думата „преоблечи“. Поклатих отрицателно глава и сладко се
усмихнах, след което се смесих с тълпата от хора. Бързо се запътих
към другия край на къщата, за да не може да ме открие.
- Хей, Шон! - изчуруликах, щом видях един от моите най-добри
приятели.
- Здравей, момиче! Уау, изглеждаш секси тази вечер - каза
докато ме оглеждаше. Не, не по-развратния начин, по който
момчетата го правеха. С Шон бяхме приятели от много дълго време.
Той се срещаше с някакво момиче от две години и беше напълно
оглупял по нея, което беше много сладко.
- Благодаря! Ти също изглеждаш добре - отговорих с усмивка и
се огледах за другите ми приятели.
- Къде са Сара и Кейт? - попитах намръщено. Те никога не
пропускаха петъчните купони. За тях купоните бяха претекст, за дадойдат и да се лигавят върху всички готини момчета от училище.
Най- вече, върху Джейк и Лиам.
- Пробват се с брат ти - заяви, посочи към кухнята и се засмя.
Погледнах в посоката, която ми бе посочил и видях как и двете
се кикотеха неудържимо на нещо, което Джейк беше казал.
Кейт беше сложила ръка на рамото му, а Сара се притискаше
отстрани към него. Джейк изглеждаше напълно незаинтересован, но
както винаги се радваше на вниманието им,. Беше свикнал с него и с
начина, по който попиваха всяка негова дума и безсрамно
флиртуваха. Винаги, когато бяха вкъщи, нарочно ходеше гол до
кръста и и се смееше на похотливите им изражения.
Извъртях очи и се обърнах към Шон.
- Без Тери тази вечер? - попитах и се огледах за нея.
Точно в този момент, някой ме сграбчи отзад. Изпищях тихо
преди този някой да проговори и да разбера, че беше Лиам.
- Изглеждаш невероятно, но аз определено предпочитам
кърпата - прошепна съблазнително в ухото ми.
Топлият му дъх, погъделичка врата ми, и ме накара да
потреперя. Можех да усетя аромата на бира от него, но той никога не
се напиваше. Джейк го правеше и сякаш Лиам винаги беше този,
който гледаше да остане трезвен, и на когото можеше да се разчита,
когато нещата излизаха извън контрол.
- Разкарай се - изръмжах. Обърнах се и тръгнах към кухнята.
Тази вечер все още нищо не бях яла и пила.
- Хей, ангелче, почакай ме! - извика и хвана ръката ми, докато
продължавах да вървя между тълпата хора, които се натискаха и
пъшкаха един срещу друг.
Когато стигнахме кухнята, бяхме посрещнати от гледката на
момиче, лежащо върху целия ми кухненски плот. И две момчета,
които пиеха шотове от тялото й. Веднага познах момичето по
червената й коса и липса на дрехи. Джесика. Тя изписка възбудено,
когато ни видя.
- Лиам! Хайде, бебче, изпий един шот от тялото ми –измърка
съблазнително.
Лиам стисна ръката ми по-силно и ме погледна с миловидна
физиономия, молеща за помощ. Засмях се и го бутнах към нея.
- Хайде, Лиам, дай на момичето каквото иска! Ти знаеш как се
прави - засмях се истерично на неговото ужасено изражение, което
бързо се превърна в самодоволна усмивка.
Той сграбчи бедрата ми и ме повдигна върху плота като се
притисна между краката ми. Така лицата ни бяха на сантиметри
разстояние.
- Всъщност. Да. Зная. Ще легнеш ли за мен, ангелче?
Лиам се усмихна зловещо, но аз знаех, че просто се шегуваше.
- Лиам Джеймс, разкарай тези мръсни, курвенски ръце от мен,
веднага! - тихо извиках към него, което го накара да се засмее
отново.
Поклати глава развеселено ,отстъпи назад, и ме свали от плота
обратно на пода.
Грабнах една чаша и напълних три четвърти с водка, след което
добавих съвсем малко портокалов сок. Надигнах шота.
- Ангелче, по полека, чу ли? - намръщи се Лиам към напитката
ми и поклати глава загрижено.
- Няма начин! Тази вечер ще се напия и и така утре няма да
чистя - потупах го по гърдите и тръгнах към приятелите ми.
След няколко часа бях доста пияна. Не се чувствах много
стабилно на краката си, но не спирах да танцувам. Лиам
разговаряше с няколко от съотборниците си наблизо и ме
наглеждаше.
- Сериозно, Лиам те заглежда — за пети път изкрещя Кейт в
ухото ми.
- Не го прави. Не бъди толкова глупава, Кейт, вероятно просто
иска да се убеди, че няма да повърна, защото утре ще чисти той -
изпих напитката си и изпуснах чашата на килима.
Ха, нека си го почистят сутринта, защото аз нямаше да чистя!
Започнах да се кикотя истерично, което накара и Кейт да започне.
- Отивам да си взема друга напитка - извиках, докато се опитвах
да надвикам музиката.
Започна „She`s like a star” на Taio Cruz, която беше любимата на
Лиам. Усетих как някой хвана ръката ми. Обърнах се и видях Лиам,
който ми се усмихваше истински.
- Танцувай с мен, ангелче - каза и ме хвана за кръста.
Бях толкова пияна в момента, че дори не ме интересуваше, че
танцувах с Лиам увила ръце около него. Забих лице във врата му.
Той миришеше невероятно и се запитах какъв ли би бил вкусът му,
ако го оближех. Почакай, да не би току- що да си представих как
облизвам Лиам като близалка или нещо такова? Засмях се на
собствената си глупост. Лиам ме бутна назад и ме погледна с онова„какво по дяволите“ изражение, което просто направи ситуацията
дори по-смешна. Той завъртя очи и поклати главата си развеселено
и притисна тялото си към моето. Песента не беше много бавна,
затова се люляхме доста бързо, почти един върху друг. Обичах да
танцувам, той също беше добър танцьор, телата ни сякаш си пасваха
перфектно.
Усетих да се възбужда, но това не ме притесняваше. Лиам
притискаше ерекцията си в мен откакто бях на дванадесет, а той на
четиринадесет. Събуждаше се с ерекция всеки ден и почти винаги
заспиваше с такава. Аз просто я игнорирах.
Беше странно, когато се случи за първи път и аз наистина се
уплаших. Лиам си тръгна толкова засрамен онази сутрин, че беше
готов да заплаче.
Поговори с баща си за това и той му каза, че става с всички
момчетата, защото порастват и имаше нещо общо с хормоните им.
Не знаех дали беше истина или не, но нямах причина да се
съмнявам. Беше притеснително за около месец или малко повече,
после стана нашата малка закачка, а сега го игнорирахме напълно.
Той се отдръпна назад и се усмихна с най-хубавата си усмивка.
Отвърнах му. Всъщност, изглеждаше много сладък, когато се
усмихваше така, беше забавно как не го бях забелязала до сега. А го
познавах сякаш от векове.
Джейк се появи от нищото.
- Пич, какво по дяволите? Това е по-малката ми сестра! -
изкрещя към Лиам, грабна рамото му и го избута далеч от мен.
- Джейк, човече, сериозно… просто танцувах с нея, това беше
нейната песен! - извика Лиам, наистина раздразнен.
- Лиам, трябва да седиш далеч от сестра ми, тя е на
шестнадесет, по дяволите! Знаеш през какво е преминала. Не се
нуждае мъже като теб да я преследват навсякъде - отново извика
Джейк, като стъпи напред и застана пред лицето на Лиам.
От леко зачервените му уши можех да разбера, че беше пиян. Те
винаги го издаваха.
- Никога не бих я наранил! - изръмжа Лиам.
Гърдите им почти се докосваха.
- Не ми пука. Казах, стой настрана! - извика Джейк.
Свих рамене и ги оставих. Когато се запътих към кухнята, се
сблъсках с едно момче, което не ми изглеждаше познато. Беше
малко по-голям, може би на годините на Джейк и изглеждаше многосладък. Имаше черна коса, която беше доста рошава, падаше върху
челото му и почти закриваше кафявите му очи. Той се усмихна и ме
хвана през кръста, за да ме задържи, понеже се олюлях.Веднага
трепнах, защото ме докосваше. Но заради алкохола, вцепенил
мозъка ми, това не беше толкова стресиращо.
- Е-е, здравей! - каза със секси глас.
- Здравей! - усмихнах се.
Той не премести ръцете си от кръста ми, затова отстъпих малко
назад, за да се отдалеча.
- Аз съм Трент - ухили се. Забелязах, че когато го правеше,
имаше малки сладки трапчинки.
- Амбър - отговорих, като не спирах да гледам лицето му, той
наистина беше хубав. Не го разпознах от училище.
- От „Penn State“ ли си? - попитах, любопитна за това, как той се
беше озовал на купона, след като не го познавах.
Поклати глава и се усмихна.
- Не. Тук съм, за да взема по-малката си сестра, но не мога да я
намеря.
- О, така ли? Коя е сестра ти?- попитах намръщено.
Някоя, която има един много секси брат, това беше сигурно.
- Джесика Сандерс - заяви.
Не успях да спра нослето си, което се повдигна в отвратена
гримаса. Това го накара да се засмее.
- Не си й голям фен, а? - попита, докато продължаваше да се
смее.
- Ох… хм… съжалявам - промърморих, като го погледнах
извинително.
Цялата се изчервих. Не можех да повярвам, че реагирах така за
сестра му. Каква идиотка!
- Не се притеснявай за това. Знам, че може да бъде трън в
задника.
- Та, искаш ли да ти помогна да я намериш?- предложих.
Огледах кухнята. Не, не беше тук. Започнах да се хиля, той беше
дойде от там, следователно нямаше как тя да бъде там.
- Не, тя ще се появи. Какво ще кажеш вместо това да си вземем
по едно питие? - попита, и кимна към ъгъла с напитките.
- О, да, със сигурност - усмихнах се, когато грабна две чаши и
бутилка Jack Daniels.
Изпихме няколко шота от него и вече се чувствах напълно
смазана. Облегнах се тежко на него, докато говорихме и се смеехме
за неща, които дори нямаха смисъл за мен.
Изведнъж, той ме бутна към кухненския плот и притисна тялото
си към моето. Познатата паника нарасна в мен. Сърцето ми започна
да препуска. Главата му беше на сантиметри от моята.
Устата ми пресъхна.
По дяволите! Той щеше да ме целуне! Дали исках това?
Какво щеше да стане, ако сложеше ръцете си на мен или нещо
такова? В ума ми се въртяха толкова много мисли, че дори не можех
да ги проследя. В следващия миг, устните му смазаха моите. Ахнах и
избутах главата си назад, ударих я в шкафа зад мен, от което очите
ми се насълзиха. Той поклати глава малко объркано, след това
отново притисна устните си към моите.
Изскимтях, бутнах гърдите му и се опитах да го разкарам.
Задържа ме мирно, като хвана задната част на врата ми и усетих как
облиза долната ми устна. Стиснах устни и се опитах да го избутам, но
той не помръдна.
Започнах да изпадам в паника. Буквално усещах как тя завладя
сърцето ми и заблъска в ушите ми.
Следващото нещо, което усетих, бе как се отдръпва рязко от мен.
Погледнах нагоре озадачена. Видях Лиам, който го беше
притиснал към стената с ръце около врата му. Изглеждаше толкова
ядосан, че започнах да изпитвам съжаление към момчето, чието
лице се беше зачервило от недостига на въздух.
- По дяволите, няма да я докосваш! Какво си мислиш, че можеш
просто да дойдеш тук и да я целуваш, след като тя явно ти показа, че
не го желае? - ядосано изръмжа Лиам.
Започна да ми се гади, буквално да ми се гади.
Скочих от плота и се олюлях към банята си, където повърнах,
струва ми се, няколко литра водка. Изстенах, пуснах водата и се
отпуснах назад в нечии крака. Не се притесних, защото можех да
усетя афтършейфа и знаех, че беше Лиам.
- Добре ли си? - попита със съчувствен глас.
Не можех да отговоря, просто се облегнах върху тоалетната и
повърнах още около една бутилка водка. Уау, това беше загуба на
пари. Лиам, Бог да го благослови, галеше успокоително гърба ми и
държеше косата ми вдигната. След няколко минути се чувствах
много по-добре.
Искаш ли да отидеш в леглото? - попита загрижено.
Кимнах.
- Да, просто искам да си измия зъбите си.
Опитах се да стана от пода на банята, но бях толкова
некоординирана, че не се получи много добре. С усмивка, Лиам се
наведе и пъхна ръце под мишниците ми и лесно ме повдигна, сякаш
бях лека като перце. Постави ме на плота в банята, близо до мивката.
Взе четката ми за зъби и й сложи паста. Усмихнах се слабо и
започнах да мия зъбите си, докато се уверих, че целия вкус на
алкохол беше изчезнал.
- Леглото? - попита, след като свърших с миенето.
Кимнах. Той ме вдигна на ръце и ме занесе до леглото.
Отдръпна завивката и тъкмо щеше да ме сложи в леглото, когато се
сетих, че все още бях с дрехите от купона.
- Почакай, не искам да лягам в леглото така - промърморих,
като гледах към късите си панталони и потник. Дори не бях свалила
колието и сандалите.
Той кимна и ме пусна на пода. Все още не усещах краката си и
почувствах как се олюлявам. Лиам ме задържа с една ръка през
кръста и започна да маха колието. Аз хванах края на потника си и
започнах да го издърпвам през главата и така се оплетох, че
започнах да се хиля.
Лиам въздъхна, избута ме да седна на леглото и издърпа
потника от мен. Когато погледнах към него, видях, че ме гледаше
развеселено. Легнах по гръб на леглото и започнах да откопчавам
панталонките си. Повдигнах бедра и започнах да ги избутвам
надолу. Лиам ги хвана и бавно ги свали, а аз останах легнала по
сутиен и прашки. Повдигна краката ми и свали сандалите ми един
по един.
- Приятно - измърка, докато ме оглеждаше със самодоволната
си усмивка. Не ми пукаше, просто лежах там и се кикотех. Преди
стомахът ми да се преобърне отново.
- Ох, не! - ахнах, и опитах се да стана, докато притисках устата си
с ръка. Бърз като светкавица, Лиам пак ме вдигна и ме занесе до
банята. Отново галеше гърба ми и държеше косата ми, докато
изпразвах стомаха си.
След като за втори път си измих зъбите, той свали тениската си
и я нахлузи върху главата миЕто, още една, която да добавиш към колекцията си - каза с
лека усмивка, когато ме вдигна и ме занесе до леглото.
След това тръгна към вратата. Помислих, че ще си тръгне и ще
отиде отново на купона, но не. Той просто заключи вратата, свали
дънките си и се качи на леглото до мен. Все още чувах, че купонът бе
във вихъра си. Лиам ме прегърна и издърпа до гърдите си.
Не можех да спра да мисля за момчето, което ме целуна в
кухнята. Преди да разбера какво се случва, се разплаках.
- Какво има, ангелче? - попита загрижено.
- Онзи задник открадна първата ми целувка! - проплаках.
Лиам избухна в смях и аз се почувствах още по-зле. Не мога да
повярвам, че ми се присмиваше.
- Не е смешно, Лиам! Първата целувка е много важна за едно
момиче. Просто, защото си един вид супер уличница, която не се
интересува, или вероятно не помни първата си целувка, не означава,
че за нормалните хора това не е важно - казах ядосано и го ударих по
гърдите.
- Успокой се, ангелче! Той не е откраднал първата ти целувка -
каза строго. Гледаше ме право в очите, което ме накара да изпадна в
безтегловност. Тези глупави бездънно сини очи.
- За какво говориш? Направи го! Той ме целуна и я открадна -
изграчих. Сълза се търкулна от окото ми. Лиам я изтри с палец и
поклати отрицателно глава.
- Да, той те целуна, но това не беше първата ти целувка. Аз ти я
дадох преди много време - обясни с полуусмивка, която направи
лицето му да изглежда много красиво. За какво, по дяволите,
говореше? Никога не го бях целувала. Намръщих се, в опит да си
спомня.
- Помниш ли, когато се нараних? Паднах от дървото в предния ни двор. Бях на тринадесет и шибания ми крак ме болеше толкова
много, че те попитах какво би направила, за да отнемеш болката ми -
затвори очи и поклати глава от спомена. Малка усмивка заигра в
ъгъла на устните му.
Ахнах. О боже, точно така! Той ме беше помолил да го целуна и
аз го направих. Даже два пъти. Беше казал, че още го боли и поиска
още една. В този момент, Джейк излезе от къщата и ни хвана.
Заради това, той удари Лиам с юмрук в лицето.
Мамка му, първата ми целувка е била с Лиам! Не знаех как да се
чувствам. В действителност помнех, че тогава ми беше харесало.В този ден, той беше много сладък. Беше се качил на дървото, за
да вземе топката ми, която беше заседнала в клоните. Всъщност, това че първата ми целувка беше с Лиам ме накара да се почувствам
добре. Значи не беше открадната от някакъв задник, на купон,
докато съм била пияна.
Усмихнах му се и той ми отвърна.
- Това беше и моята първа целувка и я помня много добре - каза
закачливо, и ми намигна.
- Е, от тогава ти си имал още много, а и си… - започнах, като
имах предвид момичетата, с които е спал.
- Да, но все още си е първата и най-добрата - прошепна и целуна
главата ми. Стегна ръцете си около мен и бутна главата ми в
свивката на шията си.
Седяхме така в мълчание. Не знаех какво да кажа, затова
мълчах. След известно време все още бях будна, заради звуците от
купона. Беше едва един часа и вероятно щеше да продължи поне
още час. Претърколих се и видях Лиам да ме гледа.
- Ти също не можеш да заспиш от шума, нали? - попита и се
усмихна.
Поклатих глава.
- Защо не се върнеш, за да се забавляваш? Няма смисъл и
двамата да лежим тук будни - отдръпнах се от него, за да може да
слезе от леглото.
Той ме придърпа обратно на гърдите си.
- Добре съм си и тук.
След около половин час вдигнах глава да го погледна. Той беше
заспал и изглеждаше толкова спокоен, сладък, и много много секси.
Никога преди не бях гледала на него по този начин. Знаех, че бе
великолепен и имаше страхотно тяло, просто никога не ми бе идвало
на ум да го призная пред себе си. Погледът ми се спусна към гърдите
му. Наистина имаше перфектно оформени плочки на корема.
Протегнах се и ги докоснах, като се чудех какви биха били на допир.
Той потръпна.
- Чувствам се малко смутен - започна и думите му ме накараха
да подскоча. Бързо дръпнах ръката си.
Изкикотих се, защото ме беше хванал да го докосвам.
- Добре дошъл в моя свят, ти ме караш да се чувствам така
нонстоп - свих рамене.
- Знам, че го правя, съжалявам - каза небрежно.
Незабавно се запитах защо не беше такъв през цялото време.
Ако беше такъв, вероятно и аз бих била влюбена в него, както
повечето момичета.
- Хей, понеже не можем да заспим какво ще кажеш да поиграем
една игра? -предложи, като изглеждаше доволен от идеята си. Което
вероятно беше лош знак.
Извъртях очи като дори не исках да си представям за какви
глупави игри си мисли.
- Няма да играя игри с теб. Вероятно ще бъде нещо от сорта на
стриптийз покер или нещо подобно, което ще ме накара да се
съблека, за да ме видиш гола - казах намръщено и нацупих долната
си устна.
Той се засмя и докосна нацупените ми устни.
- Не се цупи, ангелче. Ако вятърът подухне в твоята посока, ще
си останеш така - пошегува се, като раздвижи палеца по устната ми.
Това накара устата ми да се изпълни със слюнка.
Изкарах езика си и го облизах шеговито като очаквах да се
дръпне и да каже, че това беше отвратително. Той не го направи.
Вместо това стон излезе дълбоко от гърлото му.Звукът накара нещо
вътре в мен да се свие и затупти.
Лиам премести главата си по-близо до моята и спря. Беше на
милиметри от мен. Не можех да дишам, сърцето ми щеше да
изскочи от гърдите, но не беше от обичайния страх, който изпитвах.
Беше, защото исках да ме целуне.
Той изглежда чакаше да му дам знак и да го уверя, че всичко бе
наред. Преглътнах и скъсих разстоянието помежду ни като докоснах
леко устните си с неговите. Сякаш ток премина през мен. Цялото ми
тяло започна да ме сърби и тупти от нуждата той да ме докосне.
Хиляди пеперуди сякаш летяха в корема ми. Знаех, че това не беше
причинено от алкохола.
Той откликна, като ме придърпа по близо и погали с ръка гърба
ми. Вдигнах ръце и ги сложих на врата му, и прокарах пръсти през
копринената му кафява коса.
Устните му бяха меки и си паснаха перфектно с моите. Леко
засмука върха на долната ми устна и аз я отворих. Не знаех какво да
очаквам от първата ми истинска целувка.
Плъзна езика си в устата ми, като ме вкусваше нежно и бавно.
Имаше невероятен вкус, който сякаш се запечата в мен. Тялото ми
гореше и искаше повече.
Изведнъж той се отдръпна, и това ме накара да се запитам, къде
сгреших? Какво нередно направих?
Погледна към вратата и сложи ръка върху устата ми, за да
остана тиха.
- Извикай, че си добре - прошепна.
Погледнах го объркано.
- Амбър! Отвори вратата! - Джейк крещеше като блъскаше по
вратата,
Лиам кимна към мен и махна ръката си.
- Джейк, добре съм. Просто съм уморена, върви си! - извиках,
като се опитвах да говоря ядосано.
- Амбс, виждала ли си Лиам? - попита Джейк през вратата.
Погледнах ужасено към Лиам. Как, за Бога, трябваше да
отговоря на това? Да, в действителност, той беше в леглото при мен,
полугол и аз тъкмо бях вкарала езика си в гърлото му. Да, не мисля,
че брат ми би го приел много добре.
- Прибрах се вкъщи - прошепна Лиам, и ми кимна
окуражително.
- Той каза, че ще се прибира, Джейк. Сега се разкарай! - извиках
и захапах устни, с надеждата да се хване.
Лиам се наведе надолу и докосна нежните си устни към моите.
Издърпа се нагоре с въздишка, когато Джейк отново извика.
- Добре ли си, Амбър? Звучиш малко странно.
Изкикотих се.
- Да. Почувствах се зле по-рано и си легнах, но сега съм добре.
Ще се видим на сутринта. О, и между другото, няма да чистя, затова
ще трябва да го направиш сам - подразних го, като се усмихвах при
мисълта, той да чисти къщата самичък.
- Както и да е Амбс. И двамата знаем, че ще ми помогнеш така
или иначе - каза Джейк засмяно.
Погледнах към Лиам, който ми се усмихваше и пак притисна
устни в моите, което върна трептенето незабавно.
Той спусна ръката си по тялото ми и ме целуна. Вкусът му
избухна в устата ми.
Стигна края на тениската, която ми беше дал по-рано и вмъкна
ръката си отдолу. Нежно помилва бедрото ми и бавно започна да се
изкачва към хълбока. Пръстите му следваха ръба на прашките ми и
ръцете му се озоваха на дупето ми. Кожата ми изгаряше на местата,
които докосваше.
Това беше моментът, в който дойдох на себе си. Беше твърде
бързо. Отдръпнах главата си назад и сложих ръка върху неговата, за
да спра движението й.
- Ох, съжалявам! Твърде бързо е, нали?- попита с виновно
изражение.
Кимнах и се опитах да възвърна контрол над тялото и дишането
си.
- Няма проблем, ангелче. Нека просто поспим - предложи с
огромна усмивка.
Леко се отдръпна и легна на гърба си като ме придърпа плътно
към себе си. Сложих глава на гърдите му, преметнах краката си
върху неговите и го прегърнах през кръста. Лиам хвана ръката ми и
преплете пръстите ни. Целуна ме по челото и аз затворих очи.
Усещах се толкова щастлива, колкото не съм била от много дълго
време.
Точно преди да заспя обаче, в мен се прокрадна неприятното
чувство, че това беше ужасна грешка, за която щях да си платя утре.
Все пак, току-що се бях натискала с най-добрия приятел на брат
ми. Женкарят, който мислеше само и единствено за себе си.