Толкова малко му трябва на човек,за да е щастлив.Едан усмивка от любимите хора,прегръдка,песен,шоколад или просто една играчка. Майната му на порблемите,мръсните съдове и умората.Малко му трябва на човек,стига да го осъзнае.. 

 Ако те видя 
и си пожелая 
никога повече 

 Започни денят с усмивка. Как изобщо става така? Едва ли някой става веднага след като звънне алармата ,като от малкият принц. Ще ми се да имаше по лесен начин. А не всяка сутрин да е мъка.. Как денят ни е да е хубав,след такава сутрин?!
...

 понякога се чувствам като чистачка.накрая ще ми писне и ще оставя мъжът ми да живее в кочина.

Глава 22- Преди част втора
Дни наред се опитвах да го върна,станаха седмици,после месеци и накрая години. Бях се вкопчил в надеждата,че той е все още някъде там и не исках да я пусна. Дори да ме убиваше. А може би трябваше?Незнам.
-Какво п...

Глава 21 - Преди
Всичко започна преди години.Аз бях на 12 години ,а брат ми на 10 години. Той бе силно привързан към родителите ни. В един съдбовен ден чичо ми Зак се обади да се видим. Нашите нямаше да се върнат скоро,така че реших да от...

8
Събудих се от звука на алармата ми. Огледах се наоколо и се
зачудих защо бях заспала във всекидневната и тогава си спомних съня.Лиам все още спеше. Както обикновено, ръцете и краката му бяха около мен и ме притискаше с тежестта си. Усми...

7
Отне ни много време докато почистим къщата. Някой беше
повърнал в задния двор, затова пратих Джейк да го изчисти. Аз се захванах с кухнята, където започнах да събирам празните чаши и бутилки. Изглежда партито беше излязло от контрол, сл...

6
Преоблякох се бързо и тръгнах към колата. Лиам вече беше там,
стоеше небрежно облегнат на нея и говореше весело с Джъстин и

5
Събудих се с чувството, че главата ми ще се пръсне. Телефонът
ми звънеше някъде наблизо. Опитах се да го взема, но не успях да го